Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
Гр.С., 27.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2788 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. И. срещу решение на Апелативен съд П. №.51/23.03.16 по г.д.№.71/16 - с което реш.№.230/20.11.15 по г.д.№.205/13 на Окръжен съд Кърджали е: 1/ отменено - в осъдителната му част за осъждане на Прокуратурата на РБ и Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работа /МВР/ Стара З. да платят на С.И. на основание чл.2 З. сумата над 800лв. до 3000лв., ведно със законната лихва от 18.12.12г. до окончателното изплащане - и в тази част искът е отхвърлен; 2/ потвърдено в отхвърлителната му част за сумата над 3000лв. до 50000лв. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност и липса на надлежни мотиви на обжалваното решение. Моли се за отмяната му ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна Прокуратурата на Република България оспорва жалбата; ОД на МВР Стара З. не взема становище.
С определение №.704/7.11.16 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно релевантните при определяне на дължимото обезщетение въпроси, респективно какви са критериите за определянето му.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за основателен срещу двамата ответника при условията на солидарност за сумата 800лв. /от претендирани 50000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в престъпление по ДП №.270/10 по описа на ІІ РУП на МВР Стара З.. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 З. - тъй като образуваното срещу ищеца наказателно производство е било прекратено, но неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД във връзка с определяне на дължимото обезщетение. Посочил е, че то е завишено и не съответства на установените в процеса действително търпени емоционални и психически страдания и дискомфорт, които са в причинна връзка с обвиняването. При дадени надлежни указания ищецът не е ангажирал доказателства да е преживял психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвиняване в престъпление. Липсват доказателства относно твърденията, че наказателното производство го е принудило да търпи съответни ограничения. Взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” е била наложена в кратък срок след изтърпяно ефективно наказание „лишаване от свобода” /т.е. не може да се приеме наличие на висок интензитет на засягане на личната сфера, чест и достойнство на ищеца-тъй като той не за пръв път попада в ареста с обвинение в престъпление/ /задържането за периода 7.12.11-22.02.12 и 22.02.12-12.03.12 е било зачетено при изтърпяване на влезли в сила присъди по други производства/; не са ангажирани убедителни доказателства наказателната репресия да се е отразила на трудовата и социалната му реализация. Не е установено отдръпване на близки и познати, изолация, отчуждение и пренебрежение, както и задържането по процесното обвинение да е довело до раздяла с приятелката и да е повлияло негативно на емоционалния статус. Недоказана е и твърдяната причинна връзка с влошено здравословно състояние. Същевременно, процесното обвинение в престъпление не е първото за ищеца - преди това той нееднократно се е изправял пред органите на правосъдието, като е търпял вкл. и ефективно наказание „лишаване от свобода”. Съдът е отразил, че след анализ на горните факти и обстоятелства, данните за личността и социалния статус на ищеца, икономическата обстановка в страната, както и факта, че поради неправомерното интервениране върху личността му е бил принуден да живее в период от около 8месеца в състояние на емоционален стрес и дискомфорт при съзнание за невинност и обвинение в извършване на тежко престъпление, дължимото обезщетение за репариране на претендираните неимуществени вреди следва да се определи на 800лв.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, вкл. т.ІІ от ППВС №.4/23.12.1968, реш.№.223/4.07.11 на ВКС по г.д.№.295/10, IV ГО, реш.№. 832/10.12.10 по г.д.N.593/10, ІV ГО, и др., са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение, респективно времето, през което лицето е било задържано под стража, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
По касационната жалба:
Претенцията на ищеца е за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на множество престъпления по чл.330 НК - като процесното наказателното производство първоначално е било обединено с друго /по чл.354а НК/, впоследствие отделено от него и прекратено, след това възобновено с ново обединяване на производствата /по ДП №.270/10/, спряно, възобновено и накрая отново прекратено. Междувременно срещу С.И. са били водени и други наказателни производства, вземани са били мерки за неотклонение, вкл. задържане под стража - по процесното и по другите производства - като задържанията са били зачитани при изтърпяване на наложени ефективни наказания „лишаване от свобода”.
Между страните няма спор относно следните конкретни факти по наказателните производства срещу ищеца, настъпили в рамките на периода, за който се претендира заплащане на обезщетение с предявената на 30.05.13г. исковата молба - а и те се установяват от доказателствата по делото:
С постановление от 5.02.10 за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение С. С. И. е привлечен за обвиняем по ДП №.зм-278/10 на РУ на МВР Стара З. – за това, че на 4.02.10, в гориста местност в землището на С. минерални бани без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещества – амфетамин с цел разпространение – престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 НК. Във връзка с горното престъпление /по чл.354а НК/ той е задържан за 72часа /постановление от 5.02.10 на ОП Стара З./, а впоследствие му е наложена мярка за неотклонение /МН/ „задържане под стража” /опр. №.26/8.02.10 по чнд№.70/10 на Старозагорски окръжен съд/.
С постановление от 10.02.10 на Окръжна прокуратура Стара З. производствата по горепосоченото ДП №.278/10 и още две други досъдебни производства - ДП №.269/10 и ДП №.270/10 /за извършени престъпления по чл.330 (палеж) вр. с чл.26 вр. с чл.20 НК - са обединени в едно общо ДП №.278/10, преписка №.498/10, доколкото всички се водят срещу едни и същи лица-С. И. и Г. Г.. С Постановление 498/9.03.10 на ОП Стара З. ДП №.504/09, водено и срещу С. И. за престъпление по чл.330 НК, е обединено с ДП №.278/10. С постановление №.438/15.03.10 на ОП Стара З. ДП №.554/09, водено и срещу С. И. за престъпление по чл.330 НК, е присъединено към ДП №.278/10.
С определение №.125/4.05.10 на Старозагорски окръжен съд, молбата на С.И. за изменение на наложената му МН „задържане под стража” е оставена без уважение.
С Постановление от 10.06.2010 по ДП №.278/10 С. И. е привлечен за обвиняем за престъплението по чл.354а НК и за две престъпления по чл.330 НК. За същите е изготвен и обвинителен акт №.ПД 61/10 от 30.06.10 на ОП Стара З..
С разпореждане №.84/22.07.10 по нохд №.403/10 на СОС/потвърдено с опр.№.230/10.08.10 на Пловдивски апелативен съд/, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ОП Стара З. за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С определение №.252/23.09.10 по чнхд №.527/10 на Старозагорски окръжен съд /потвърдено с опр.№.30.09.10 на Пловдивски апелативен съд/ молбата на С.И. за изменение на наложената му МН „задържане под стража” е оставена без уважение. С Постановление от 2.11.10 на ОП Стара З. е постановено С.И. да бъде приведен от ареста в Затвора Стара З..
На 10.11.19 той е привлечен за обвиняем за две престъпления по чл.354а НК и едно по чл.330 НК.
С протоколно определение №.324/23.11.10 на С. Окръжен съд по чнхд №.661/10 молбата на С.И. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” е оставена без уважение.
С постановление №.3920/10 /№.498/10/ от 7.12.10 на ОП Ст. З. по ДП 278/10, пр.вх.№.498/10, наказателното производство е прекратено
частично – по ДП №.269/10 и ДП №.270/09 по престъпленията по чл.330 НК-като всички материали по тях са отделени - и производството по ДП 278/10 е продължило по престъпленията по чл.354а НК /държане на наркотично вещество/. С постановление №.498/10 от 15.12.10 по ДП №.278/10 на ОП Стара З. наказателното производство е прекратено частично-по обвиненията в палеж по ДП №.554/09, ДП №.278/10 и ДП №.504/09 – като всички материали по тези ДП, образувани и водени за извършване на престъпления по чл.330 ал.1 НК /палеж/ са отделени в отделно производство за извършване на по-нататъшни действия до пълно изясняване на фактическата обстановка и авторството на престъпленията по безспорен начин - доколкото до изтичане на срока за разследване по ДП №.278/190 не са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод, че палежите са извършени от С.И. и Г.Г.. С постановление №.499/10 от 15.12.10 по ДП 278/10 на ОП Стара З., по аналогични причини, на основание чл.199 и чл.216 НК, наказателното производство е прекратено частично за престъпленията по чл.330 НК по ДП №.269/10 и №.270/10 – като материалите по тях са отделени в отделно производство за извършване на по-нататъшни действия по разследване и ДП №.278/10 продължава за извършеното от С.И. и Г.Г. престъпление по чл.354а НК. С постановление №.499/10 от 14.02.11 на ОП Стара З. производството по ДП 270/10 е спряно.
След изготвяне на обвинителен акт /ПД 103/10 от 15.12.10 на ОП Стара З./ за обвиняване на С.И. и Г.Г. за извършване на престъпление по чл.354а НК, в с.з. на 15.02.11 по нохд №.7/11 на Старозагорски окръжен съд е одобрено споразумение на основание чл.382 ал.7 НПК, съобразно което С.И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а НК и е осъден на 1г. и 4м. лишаване от свобода, което да търпи в затворническо общежитие от открит тип при общ режим; на основание чл.59 ал.1 т.1 НК съдът приспада времето, през което подсъдимият С.И. е бил задържан, считано от 5.02.10.
С постановление №.1153/11 от 6.07.11 по преписка №.1153/11 на Апелативна прокуратура П. горепосочените три постановления за частично прекратяване на производството са отменени; наредено е спрените производства по преписки №.650/10, ДП 269/10, и №.1607/09, ДП №.554/09 да бъдат възобновени.
С постановление от 27.07.11 на ОП Стара З. ДП №.270/10 е възобновено. С постановление №.499/10 от 27.07.11 по ДП №.554/09 са обединени материалите по ДП №.554/09, пр.№.1607/09, към ДП №.зм 270/10. С постановление №.499/27.07.11 по ДП 504/09 е отменено постановление на РП Стара З. от 20.12.10 за прекратяване на ДП №.504/09 и материалите по ДП №.504/09, пр.№.1625/09, са обединени към ДП №.зм 270/10. С постановление №.499/10 от 27.07.11 по ДП №.269/11 материалите по ДП 269/11, пр.№.650/10, са обединени към ДП №.зм 270/10. С постановление от 14.10.11 на ОП Стара З. наказателното производство по ДП №.270/10 е спряно на основание чл.199, чл.244 ал.1 т.3 НПК. С постановление №.499/10 от 29.11.11 по ДП №.зм270/10 наказателното производство по ДП 270/10 е възобновено.
Междувременно, след изтърпяване на присъдата по обвинението по чл.354а НК, ищецът е бил освободен от Затвора Ст.З. през юни 2011г. На 30.06.11 срещу него е било повдигнато ново обвинение по чл.330 ал.2 НК за палеж /образувано е ДП №.зм№.631/11 на 2 РПУ Ст. З./ №.1377/11 на ОП Стара З./, задържан е за 72часа и му е наложена МН „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” с оглед здравословни рпоблеми с опр.№.391/1.12.11 по чнхд 818/11 на СОС.
С постановление №.499/10/5.12.11 на ОП Стара З. С. И. е задържан за 72часа на основание чл.199 и чл.64 ал.2 НПК. С протоколно определение №.401/7.12.11 по чнхд №.843/11 на Старозагорски окръжен съд по ДП №.зм270/10 му е наложена МН „задържане под стража” - като последващата му молба за изменението й е оставена без уважение /опр.№.39/3.02.12 на ОС Ст. З. по чнхд №.68/12/.
С постановление от 22.02.12 по ДП №.зм270/10 на ОП Ст.З. е постановено С.И. да бъде приведен от ОЗ Следствени арести СЗ в Затвора Ст.З. /Медицински център в затвора/, където може да бъде наблюдаван от лекар, а при необходимост и да бъде изпратен в Специализирана болница за активно лечение - тъй като при преглед е установено, че има увеличение на лимфни възли и се касае за траен възпалителен процес.
С постановление от 9.03.12 по ДП 270/10 мярката за неотклонение на С.И. е изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция 1000лв.” – тъй като е с влошено здравословно състояние, като веднага след повторното му изпращане в затвора е бил откаран по спешност във ВМИ Стара З., където е бил опериран.
С постановление от 28.08.12 по ДП 270/10 наказателното производство по ДП №.270/10, водено срещу С.И. за престъпление по чл.330 ал.2 т.2 НК, е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 ГПК – тъй като е недоказано; МН „парична гаранция” е отменена; производствата по ДП №.270/10 са разделени на ДП №.270/10, ДП №.269/10, ДП №.504/09 и ДП №.554/09; производството по ДП 270/10 е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 НПК за продължаване на издирване на извършителя на престъплението. Постановлението е потвърдено с опр.№.173/18.12.12 по чнхд №.539/12 на ОС Стара Загора, влязло в сила на 28.12.12.
С постановление от 23.04.13 по пр.№.ДП 17/13 и присъдна пр.Р./ 12 по описа на РП Стара З. е постановено при изпълнението на наказанието, наложено с опр. от 5.04.13 по нохд №.156/13 на РС Нова Загора, да се приспадне времето 7.12.11-22.02.12, през което С. И. е бил с МО „задържане под стража” по ДП 270/10 – като се има предвид, че видно от постановление от 8.01.13 на РП Ст. З. /също приложено по настоящото дело/ част от периода – 22.02.12-12.03.12, вече е зачетен /с.81-84 г.д.№.205/13 на КОС/.
Видно от свидетелство за съдимост, С. И. е осъждан 4 пъти - по нохд 7/11 на ОС Стара Загора /спор. от 15.02.11 по чл.345а на 1г. и 4м. лишаване от свобода, като е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 5.02.10г.; наказанието е изтърпяно на 10.06.11г.; по нохд №.1165/12 /спор. от 8.06.12 за престъпление по чл.354а НК на „лишаване от свобода” за срок от 7м., като е освободен от затвора на 26.01.13/; по нохд №.156/13 /спор. от 5.04.13 по чл.274а НК на пробация, като му е определено общо наказание 4м. „лишаване от свобода”; освободен от затвора на 28.05.13/; по нохд 2078/13 по чл.343б на „пробация” и „лишаване от право да управлява МПС”.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след задържането на ищеца през 2011г. характерът и поведението му коренно се променили. Преди ареста често излизал по заведения и дискотеки, обличал се с по-хубави и по-скъпи дрехи, имал много приятели и много контакти, бил весел, слънчев, любвеобилен, работел като охрана. Впоследствие, след освобождаването, отказвал да се вижда с познати, да ходи на фитнес и дискотека; приятелите му се отдръпнали и започнали да странят от него - останал само един. Приятелката му го изоставила – казала, че не може да преживее това, което прочела във вестника - явно е живяла с някакъв психопат подпалвач. Ищецът не ползвал ключове, колата му била отворена, 6месеца спал в дрешника на земята, защото не му било удобно никакво легло и искал да е на твърдо на земята и да му е тясно; сънят му е нарушен - почти не спи; като мине кола на улицата скача и излиза на терасата да види дали не е полиция. В затвора му се подигравали - викали му „кибритопродавачката”, „пазете се да не ви подпали и да не ви изгори”. Носели се приказки и навън, че бил подпалвал и взривявал коли – хората говорили за него като за „оня с палежите”. Когато свидетелят М. се опитвал да му намери работа като шофьор в хлебозавод, един от началниците казал, че не иска да се занимава с него, защото ако утре стане нещо, той може да му запали колата. Такава била и основната причина за още 2-3 подобни отказа-като това отношение продължава и досега. Впоследствие след един палеж полицията го арестувала за 24часа, взели му натривки от ноктите и ръцете и след това го пуснали. С.И. най-много се притеснил и отчаял, когато го обвинили за палежите и възобновили делото – тогава в очите му имало ужас и отчаяние /обвинението за наркотици не му се отразило така-бил приел наказанието си и го изтърпял/. Това, което го отчаяло и обезкуражило, било възобновяването на делото за палежите, търсенето впоследствие при палежи, получаване на призовки и това нямало край и досега /св.Л., св.М., св.П./.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 З. /предходна чл.2 ал.1 т.2 – до измен. ДВ бр.98/12г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Доколкото срещу ищеца са били повдигнати обвинения по чл.330 ал.1 вр. с чл.26 вр. с чл.20 НК по наказателно дело, по което впоследствие производството е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК поради недоказаност на обвинението, е налице основанието за обезщетяване на вреди по чл.2 ал.1 т.3 З. в хипотеза „деянието не е извършено от лицето” /т.7 ТР 3/22.04.2005 по т.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/.
Като се има предвид, че С. И. е бил задържан във връзка с процесното обвинение през периода 5.12.11-12.03.12, като времето 7.12.11-12.03.12, през което е бил с МН „задържане под стража”, е зачетено и приспаднато при изпълнението на наказанието лишаване от свобода по нохд №.156/13, евентуални вреди от задържане през този период не биха могли да бъдат претендирани в настоящия процес поради липса на причинна връзка с процесното неоснователно обвиняване. Поради това и такива не се обсъждат. Същевременно, доколкото неприспаднато е останало задържането на 5.12.11-6.12.11, отговорността на ответника на горното основание обхваща и дължимата обезвреда за неимуществени вреди от това задържане /т.13 от ТР №.3/22.04.05г. по т.г.д.3/04г. на ОСГК на ВКС/. Дори да са били налице предвидените в закона предпоставки за същото към момента на извършването му, след като наказателното производство впоследствие е било прекратено поради недоказаност /т.е тъй като деянието не е извършено от лицето/, всяко извършено във връзка с него задържане се явява незаконно.
Пасивно легитимирани по предявените искове за обезщетение при условията на солидарна отговорност са двамата ответника – Прокуратурата и ОД на МВР [населено място]. Осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актовете както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство - макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. За да се достигне до повдигане на обвинение, безспорно по досъдебното производство по описа на ОД на МВР е била осъществявана дейност от оперативни работници/разследващи полицаи/дознатели при РУ „Полиция“ [населено място], представляващо структурна част на ОД на МВР-което в качеството си на юридическо лице на бюджетна издръжка се явява надлежен ответник по иска по чл.2 З.. От друга страна органите на прокуратурата имат водеща и контролираща функция в досъдебното производство, като в случая привличането на ищеца като обвиняем, вземането на мярка за неотклонение, внасянето на обвинителен акт в съда, последващите действия в изпълнение на указанията за връщане на делото, отмяната на частичното прекратяване и възобновяването му са все действия, които са извършвани и ръководени от представител на ответника - ОП Стара З.. Ето защо Прокуратурата на РБ и ОД на МВР [населено място] отговарят солидарно към увреденото лице /в този смисъл и реш.№.235/2.07.12 по г.д.№.652/11, ІV ГО на ВКС/.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.г.д.№ 3/2004, ОСГК на ВКС/.
Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца - изглеждал зле и имал здравословни проблеми, бил обезкуражен и отчаян, особено след възобновяване на наказателното производство; загубил веселия си нрав и желанието си за социални контакти. Променил се и начина му на живот след освобождаването му от ареста – затворил се, странял от хората, отказвал покани за срещи, дискотеки, фитнес /които преди с удоволствие и често посещавал/, не можел да спи, винаги бил тревожен при преминаване и спиране на кола пред дома му, опасявал се, че може би го търси полиция.
Уронено било и името му в обществото предвид общоопасния характер на деянието, в което бил обвинен. Обвиняването станало достояние на широк кръг лица, вкл. предвид медийната разгласа на повдигнатите обвинения. В резултат на това те променили отношението си към него или станали предубедени - в града, вкл. негови познати, го наричали „подпалвач”; това обвинение било и една от причините приятелката му да го изостави; полицията често го търсела при палежи /дори веднъж бил задържан за 24часа след подобен инцидент/; отказвана му била работа, вкл. с мотиви, че хората се страхуват да не им запали колите при евентуално негово бъдещо неудовлетворение.
Всички тези вреди са пряка и непоследствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото обезщетение и в съответствие с отговора на правния въпрос, даден по-горе, съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата на личността – 2г. 10м. и 18дни – в това число с включване на времето на частичното прекратяване, и 2 години и 3месеца – ако се приспадне времето, през което производството е било частично прекратено. Касае се за немалък период от време, през който няколкократно производствата са били обединявани, прекратявани, разделяни, спирани, възобновявани, отново обединявани и разделяни - като всички тези противоречиви - и в крайна сметка необосновани действия на наказателна репресия, неминуемо ангажират емоционално обвинения, внасят в него противоречиви очаквания и тревожност и му причиняват негативни преживявания. Съдът взема предвид и тежестта на престъпленията, по които е бил обвинен ищеца – множество палежи при условията на продължавано престъпление и в съучастие - съставляващи тежки престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства и ангажиращи сериозна наказателна отговорност с наказание „лишаване от свобода” – заплахата за която също увеличава причиненото състоянието на страх да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетени.
Същевременно съдът отчита и, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил многократно /четири пъти/ осъждан и задържан, вкл. по други обвинения и през времето, през което е траяло процесното наказателно производство; изтърпявал е и ефективно наказание „лишаване от свобода”. Било му е повдигано и друго обвинение за палеж /по чл.330 ал.2 НК/ – на 30.06.11 /ДП №.зм№.631/11 на 2 РПУ Стара З./№.1377/11 на ОП Стара З. с МН „задържане под стража” до промяната й с определение от 1.12.11/ – като няма спор /предвид твърденията в касационната жалба и изложението на касационните основания/, че наказателното производство по него е било прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето - и ищецът е претендирал обезщетение за аналогични неимуществени вреди от него по З.. При тези обстоятелства не може да се приеме, че настъпилата промяна в личността и преживените страдания през процесния период се дължат единствено и само на незаконното обвиняване и задържане по обвиненията в палежи по ДП №.270/10, респективно трябва да се отчете и, че ищецът вече е бил в подобна ситуация. От друга страна се съобразява и интензитета на засягането на правата предвид фазата на процеса, на която то е преустановено – производството е приключило в досъдебната фаза, без да се стига до най-тежката форма - съдебно производство. Тези обстоятелства имат относителна тежест по посока намаляне размера на съответното обезщетение.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че с оглед критериите на чл.4 З., чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, за обезвредата на процесните неимуществени вреди следва да се присъди сумата 4000лв. За разликата над нея предявеният иск е неоснователен и трябва да се отхвърли. Върху горепосочената главница се дължи и законна лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство /т.4 от ТР на ВКС №.3/22.04.2005г./ – 28.12.2012г., до окончателното изплащане.
С оглед на изложеното и предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне на размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства - в това число продължителността на образуваното срещу ищеца наказателно производство по чл.330 НК и тежестта на престъпленията, в които е обвинен – и това се е отразило на правилността на решението му. Не е изпълнено коректно и задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора-доколкото решението съдържа обширни копирани мотиви от предходно решение по аналогично дело на ищеца за обезщетение по З. във връзка с неоснователно обвиняване по ДП №.зм№.631/11 на 2 РПУ Стара З. /реш.№.214/9.04.14 по г.д.№.192/14 на Апелативен съд П. (стр.25-26 и стр.34-35 от приложенията към касационната жалба)/ - вкл. касаещи преценката на доказателствата и основателността на претенцията - които оставят у страната впечатление, че делото й не е разгледано по същество от безпристрастна инстанция и правото й на справедлив съдебен процес, защитено от чл.6 Е., е нарушено. Горните нарушения са довели до незаконосъобразно решение и определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за отмяна на атакуваното решение.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 800лв. до 4000лв. е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва считано от 28.12.12г. до окончателното изплащане; в останалата обжалвана част то трябва да се потвърди. На ищеца се дължат и общо още 2015лв. разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на Апелативен съд П. №.51/23.03.16 по г.д.№.71/16 В ЧАСТТА, с която е отменено реш.№.230/20.11.15 по г.д.№.205/13 на Окръжен съд Кърджали в частта за уважаване на предявения от С. И. срещу Прокуратурата на РБ и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работа Стара З. иск с правно основание чл.2 З. за сумата над 800лв. до 4000лв. и в тази част искът е отхвърлен, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работа Стара З. да платят солидарно на С. С. И., ЕГН [ЕГН], на основание чл.2 ал.1 т.3 З. още 3200лв. /три хиляди и двеста лева/ , съставляващи разлика над сумата 800лв. до сумата 4000лв., ведно със законната лихва считано от 28.12.12г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работа Стара З. да платят на С. С. И., ЕГН [ЕГН], още 215лв. /двеста и петнадесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Апелативен съд П. №.51/23.03.16 по г.д.№.71/16 в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|