6 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 625/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр.София, 27 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 625/2012 година Осъденият В. Б. Г. е отправил до ВКС искане по реда за възобновяване на наказателните дела, което засяга дело на Старозагорския районен съд. Делото – нохд № 387/2009 год., е завършило с осъдителна присъда № 118 от 20 май 2009 год. за кражбата по чл.195, ал.1 НК на гориво на стойност 147 лева, извършена 14/15 декември 1999 год. заедно с Т. Д.. В.Г. е наказан с 6 месеца лишаване от свобода при общ режим (под предвидения в НК минимум от 1 г.л.св.-чл.55 НК и особените смекчаващи обстоятелства), а Т.Д. – с пробация, но в отделно дело на СтзРС, завършило със споразумение. Осъдителната присъда спрямо Г. е влязла в сила без да бъде проверявана в следващата съдебна инстанция. В отправеното до ВКС искане по реда на възобновяването са изложени обстоятелствата около оспореното осъждане и други, свързани с него, въз основа на които е преценено, че присъдата е засегнала основанията за възобновяване, съвпадащи с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК(чл.422, ал.1, т.5 НК), и че това позволява изход в тази инстанция между алтернативите: цялото оправдаване още във ВКС – смекчаване на наказателната отговорност – връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание на ВКС искането е поддържано, като се акцентира на възможността за смекчаване на отговорността, а според прокурора възобновяването на делото трябва да бъде допуснато с оглед единствено на задочното осъждане. Върховният касационен съд намери, че искането по реда на възобновяването е основателно поради следното: В отправеното искане е посочено задочното осъждане на Г., както и че за да бъде изпълнено наложеното с него наказание, е била издадена Европейска заповед за арест, която е била изпълнена в Кралство Испания и той приведен в Старозагорския затвор. Задочното осъждане по нохд № 387/2009 год. е посочено обаче само информативно, а не изрично във връзка с производството за възобновяване на наказателните дела по искане на задочно осъдения поради неучастието му в наказателното производство (чл.423 НПК). Междувременно – на 1 юни т.г., във ВКС е проведено съдебно заседание по второ дело с участието на искателя В.Г. - № 671/2012 год., станало служебно известно на сегашния съдебен състав поради участието на съдията П.Томов и в другия съдебен състав. Искането по реда на възобновяването, станало повод за образуването във ВКС на нд № 671/2012 год., е почти същото като искането по сегашното дело, но при неговото образуване е направено необходимото да бъде изпратена ЕЗА, посочена от искателя. Такава заповед за арест е била наистина издадена - № 755/2007 от 7 май 2007 год. от окръжната прокуратура в Стара З., а нейният текст и текстът на съпроводителното писмо (изх.№ 5726/2007 год. ІV от 4 април 2012 год.) на Върховната касационна прокуратура съдържат потвърждение за дадените от българската страна гаранции да бъде възобновено нохд № 414/2004 год. на СтзРС(чл.423, ал.5 НПК), предмет на нд № 671/2012 год. на ВКС, стига осъденият задочно Г. да го поиска. Позоваването тук на ЕЗА по другото дело на ВКС е всъщност заради връзката между тях, за която по сегашното дело също има данни, но стават вече по-ясни: в самата присъда по нохд № 387/2009 год. на СтзРС е определено общо наказание между наложеното с нея и наложеното по нохд № 414/2004 год. на същия съд, като се изяснява още, че става въпрос за престъпления по тях в реална съвкупност помежду си, които пък са извършени в изпитателните срокове, дадени с условните присъди по три предишни дела, също на СтРС – 430/97, 63/ и 682/98, и също за престъпления в съвкупност. При създалото се положение възниква въпросът дали нохд № 387/2009 год. да бъде възобновено като „по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство”(заглавие на чл.423 НПК); от една страна, защото в отправеното искане има позоваване на ЕЗА, която, макар и да няма пряко отношение към това дело, все пак е свързана с него и с не само общите основания за възобновяване на делата (чл.422, ал.1, т.6 НПК), но и със специалното по чл.423 НПК(арг, от неговата ал.5); от друга страна, защото в отправеното искане са изложени доводи точно в контекста на неучастието по нохд № 387/2009 год.: недостатъчно ефективна защита от страна на служебния защитник, включително поради самото отсъствие на обвиняемия; на последно място, защото останалите доводи в отправеното искане са неоснователни: свързаните с нарушение на НК зависят от основателността на претендираните процесуални нарушения, а такива не са допуснати (относно задочното производство и задълженията на служебния защитник); явната несправедливост на наложеното наказание е претендирана само за възможна разлика от 3 месеца лишаване от свобода. Според ВКС липсват пречки – както принципни, така и в конкретния случай – за уважаване на искането след преквалификацията на част от изложеното в него и допълнително изяснено в сегашното дело (във връзка с чл.423 НПК). Принципната идея за подобно преминаване от едно към друго основание за проверка на влезли в сила съдебни актове се съдържа в тълкувателно решение № 117 от 1 декември 1956 год. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (Сб., с.35). Идеята на В(К)С е била, че щом такава проверка е възможна по инициатива на едни и същи лица, въз основа на едни и същи обстоятелства и след упражняване на едни и същи правомощия, оправомощеният да я извърши орган не е ограничен от процесуалноправната квалификация на нейното извършване. В конкретния случай задочно осъденият разполага с правото да иска възобновяване на делото, по което е осъден, както по чл.422, ал.1, т.5, така и по чл.423 НПК. В отправеното до ВКС искане по реда на възобновяването са посочени обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани както по линия на нарушените процесуални изисквания към задочното производство от страна на органите на досъдебното производство и съда, така и независимо от тях, доколкото специалният ред го допуска (арг, от чл.423, ал.5 НПК; хипотеза на възможно съвпадение в подлежащите на правно квалифициране обстоятелства вж. в р. 723/04-І, Бюл.4/04). ВКС, накрая, е оправомощеният орган за разглеждане на всички искания по реда на възобновяването, при което в производството по глава тридесет и трета от НПК разполага с едни и същи правомощия (изпълнени или изпълними са и условията по ал.3 и 4 на чл.423 НПК – искателят се е явил лично, а произнасяне по мярката за неотклонение не е необходимо, тъй като такава в действителност не е определяна). В конкретния случай е необходимо да се добави още благосклонното отношение на законодателя към искането на задочно осъдения, спрямо когото въобще не е било предявявано присъствено обвинение в досъдебното производство (до напускането на страната на 9 юни 2006 год. В.Г. изобщо не е бил търсен от съответните органи) – в такива случаи по аргумент за обратното в чл.423, ал.1 НПК искането му се уважава безусловно. Ръководен от всичко изложено и от останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела присъда № 118 от 20 май 2009 год. по нохд № 387/2009 год. на Старозагорския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в досъдебното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ