Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 548   гр. София, 15 декември 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети декември........ две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в присъствието на прокурора Искра Чобанова......…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 619 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 40/2009 г. на Районен съд – Малко Търново и отмяна на постановеното по него определение от 15.07.2009 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимите Г. М. Г., С. И. Г. и Г. С. Х. за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195 ал. 1, т. 2 и 4, пр. 1 и 2, и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. С одобреното споразумение тримата подсъдими са се признали за виновни в извършването на инкриминираното им престъпление, като при условията на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК на всеки един от тях е било определено наказание пробация, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес”(без определяне на периодичността й) и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, и двете за срок от 6 месеца. Извън това на С. Г. е наложена и пробационна мярка поправителен труд с удръжки от трудовото възнаграждение по месторабота 15% за срок от 6 месеца, а на другите двама подсъдими – Г. Х. и Г. Г. – пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото – по 100 часа (без посочен период). В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон – неприлагане на най-благоприятния закон съгласно чл. 2 ал. 2 от НК. Към момента на извършване на деянието – м. март 2001 г. е била в сила разпоредбата на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК в редакция от 1997 г., като при конкретната хипотеза за заменяне на лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниския предел, наказанието е било поправителен труд или глоба от 50 до 1000 лв. С одобреното споразумение на подсъдимите е било наложено наказание пробация с посочените пробационни мерки съобразно изменението на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК със ЗИДНК ДВ. Бр. 103/2004 г., което е по-тежко, доколкото обхваща не само поправителния труд, но и други мерки, които и са били наложени. Затова, като не е приложил по-благоприятния закон, който е предвиждал наказание глоба (като алтернатива на отменения поправителен труд) РС е нарушил закона и за поправянето му се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Осъдените, редовно призовани за с. з. пред ВКС се явяват, като лично и чрез защитниците си изразяват становище за основателност на направеното искане за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. При одобряване на споразумението, касаещо извършено от подсъдимите деяние в началото на м. март 2001 г., квалифицирано по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195 ал. 1, т. 2 и 4, пр. 1 и 2, и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и за чието наказване е бил приложен чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, не е спазено императивното изискване на чл. 2 ал. 2 от НК. Наказанието пробация е било въведено като вид наказание в чл. 37, ал. 1, т. 2 със ЗИДНК ДВ. Бр. 92/2002 г. в сила от 01.01.2005 г., като до 31.12.2004 г. е била в действие т. 2а, предвиждаща наказание поправителен труд без лишаване от свобода, отменена със ЗИДНК ДВ. Бр. 103/2004 г. Последвали са промени и в разпоредбата на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, касаеща видовете наказания, налагани на пълнолетни лица след замяна на лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел – с ДВ. Бр. 92/2002 г. – с поправителен труд, пробация или с глоба от 100 до 1000 лв. и с ДВ. Бр. 103/2004 г. – с пробация. Същевременно, към момента на деянието – м. март. 2001 г. е била в сила редакцията на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК (ДВ. Бр. 62/1997 г.), определяща замяна с поправителен труд или с глоба от 50 до 1000 лв. Като се има предвид, че поправителният труд е вид пробационна мярка, но наказанието пробация включва и други такива, които и в случая са били наложени, а също и че това наказание вече не съществува, то е повече от очевидно, че най-благоприятният закон при избраната техника по чл. 55 от НК е единствено глоба. При одобряване на споразумението районният съд е бил длъжен да съобрази настъпилите промени, като с оглед прилагането на чл. 2 ал. 2 от НК съответно да упражни и правомощията си по чл. 382 ал. 5 от НПК, което не е сторил и с това е допуснал твърдяното нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Тъй като съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред, то може да бъде поправено чрез отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото на РС-Малко Търново за ново разглеждане от друг състав, което следва да започне от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 40/2009 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 15.07.2009 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.