Р Е Ш Е Н И Е   №  74   гр.София,  19 юли   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  пети февруари   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                        ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора   ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 744/2009 година   Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалби от името на двамата подсъдими Я. А. Ш. и Т. Ц. П. срещу решението на Бургаския апелативен съд, с което е била изменена присъдата спрямо тях, издадена от Бургаския окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 77 от 30 юни 2009 год. по нохд № 9/2009 год., е за престъпленията по чл.282, ал.2 НК, извършени от Ш. и П. в периода 23 април – 4 септември 2003 год., съответно 24 юни - 4 септември 2003 год., в който са договорили с гражданското дружество „ДОУШ-ЕКО” (с регистрация и в Република Турция-DOĞUŞ-EKO) безвъзмездното ползване на различни площи от поземлени имоти по строителното трасе на магистрала Тракия в участъка й през община К., Бургаска област, и във връзка с тези отношения не са изпълнили своите задължения и са превишили властта и правата си по редица нормативни актове – Закона за общинската собственост (ЗОС), Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Правилника за приложение на ЗОЗЗ(ППЗОЗЗ)-от двамата подсъдими, и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)-само от П. , и от това им поведение на кмет, съответно зам.-кмет на община К. лица с отговорно служебно отношение) настъпили значителни вредни последици за общината (в размер на 35 572 лева). Наложени са условни наказания с тригодишен изпитателен срок, 1 година и 3 месеца лишаване от свобода – за Ш. , 1 година – за П. (при условията и на чл.55 НК-при „изключителни смекчаващи обстоятелства”). Присъдата съдържа и оправдателна част: по обвинението, че са нарушени още нормативни актове, в периода 23 април – 23 юни 2003 год.(само за П. ), и че размерът на вредните последици е по-висок (до 101 326 лева, съответно – 98 306 лева). Второинстанционното (въззивно) решение – 169 от 17 ноември 2009 год. по внохд № 164/2009 год., е постановено след подаване на протест от съответния прокурор и жалби от името на подсъдимите. Протестът е уважен, като Ш. и П. са били осъдени по чл.282 НК, във връзка и с други нормативни актове (за които са оправдани), но са намалени по размер и наложените им наказания – на 9, съответно 6 месеца лишаване от свобода. В подадените сега (касационни) жалби се съдържа позоваване на трите отменителни основания по чл.348 НПК, както и доводите, които подателите им са сметнали, че ги подкрепят. Жалбите са идентични и по отношение на исканията, направени в тях: оправдаване на подсъдимите още в тази инстанция, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания. Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за тяхното отхвърляне.   ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. І. Липсва нарушение на закона по смисъла на т.1 от ал.1 на чл.348 НПК. Престъплението по чл.282 НК е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Настъпването на по-голямата част от вредните последици след изтичане на управленския мандат на подсъдимите не влияе върху съставомерността на деянията им, защото това обстоятелство не „прекъсва” причинната връзка „деяния-последици”. Както е казал още и БАС, въпросът е единствено за отговорността на длъжностни лица в следващия мандат, но той е извън предмета на сегашното дело. „Компенсирането” на вредните последици с ползите от някои действия на „ДОУШ-ЕКО” също не влияе върху приложението на чл.282, ал.2 НК, доколкото за това престъпление не е предвиден специален състав за смекчаване на отговорността (както е при някои други престъпления – по чл.205 НК, например); значението на „компенсирането” се отчита (и е отчетено в случая) само за степента на наказателната отговорност. Що се отнася до умисъла на престъплението по служба, той е неправилно оспорен от гледна точка на първото от касационните основания, тъй като несъгласието се основава на обстоятелства, които БАС не е приемал (като например, че кметът е действал със съзнанието, че „помага за реализацията на голям инвестиционен и транспортен проект от общодържавно значение…”-с.4, 1.4. от кас.жалба от името на Я. Ш. , което е цитат само от констатация на БАС по защитната му позиция). По повод на обсъжданото основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, обаче, ВКС би могъл да отбележи тук само, че подобно субективно отношение не изключва необходимия по закон пряк умисъл, защото целта по чл.282, ал.1 НК не е несъвместима с него. На свой ред, умисълът на подсъдимия Т. П. е само в известна степен модифициран, но не изключен за действията му със „знанието и съгласието на подсъдимия Я по лично негово разпореждане” (с.3/4 от кас.жалба от името на Т. П. )-основанието за отговорността на зам.-кмета е първично, собствено, а не производно от отговорността на кмета. ІІ. Липсва и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на т.2 от ал.1 на чл.348 НПК. Общото възражение на жалбоподателите към формата на въззивния съдебен акт-решение, а не (нова) присъда – не държи сметка за различието между хипотезите по чл.336, ал.1, т.3 и 337, ал.1, т.1 НПК: макар във втората хипотеза съдът също да оправдава подсъдимия по първоначалното обвинение, по-същественото за нея е че преди това прилага спрямо него „закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление”. И в случая БАС е запазил първоначалната правна квалификация, респ. наказуемостта по чл.282, ал.2 НК, а това е пример именно за „същото” наказуемо престъпление. Изтъкнатото само от името на Я. Ш. нарушение на НПК-относно присъдата на БОС за вредните последици, настъпили след управленския мандат – е плод вероятно на недоразумение (пренесено е автоматично от „допълнителното изложение” във възз.производство-л.25) или просто друг начин за поставяне на вече обсъдения по-горе в р.І проблем. ІІІ. Липсва, накрая, и претендираната явна несправедливост на наложените наказания по смисъла на т.3 от ал.1 на чл.348, ал.1 НПК. Претенцията не е специално аргументирана, но и това трудно би могло да се очаква конкретно за изискването несправедливостта да бъде „явна”, при положение, че възможният минимум на предвиденото в закона за подсъдимите наказание (чл.55, ал.1, т.1 НК) е 3 месеца лишаване от свобода. ІV. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 169 от 17 ноември 2009 год. по внохд № 164/2009 год. на Бургаския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: