Р Е Ш Е Н И Е № 321 гр. София, 08.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 930/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Г. М. Б. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 881 от 22.12.10г. по гр.д.№ 1202/09г. на Върховния касационен съд, І г.о. Молителят поддържа, че са налице обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото и че решението е основано на акт на [община], който впоследствие е отменен, поради което иска същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по молбата [община] не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С атакуваното решение ВКС е отменил въззивно решение № 182 от 14.04.09г. по в.гр.д.№ 953/08г. на Пазарджишкия окръжен съд и вместо него е отхвърлил предявения от Г. М. Б. срещу [община] иск по чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот пл.№ 431 от кв.69 по плана на [населено място] от 1957г., попадащ в УПИ І-за болница от кв.65 по действащия план от 2004г. Прието е, че не са налице предпоставките на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на правото на собственост върху имота, който е бил отнет от ищеца при действието на ЗПИНМ /отм./, тъй като предвиденото с плана на [населено място] от 1957г. мероприятие е реализирано и имотът не съществува реално в размерите, в които е отчужден (същият попада в двора на болницата и е свързан с нея). Освен това е прието, че към момента на влизане в сила на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ имотът е с характер на публична общинска собственост и тези две обстоятелства са преценени като пречка за възстановяването на собствеността. По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят се позовава на обявление на [община] от 21.03.11г., в което е посочено, че на основание чл.128, ал.1 ЗУТ е във връзка със заповед № 295 от 21.03.11г. на кмета на общината се разрешава изработване на проект за частично изменение на влязъл в сила ПУП – план за регулация и план за застрояване за УПИ І-за болница в кв.65 по плана на [населено място], като за сметка на част от същия, намираща се в югозападната му част, се обособят два нови урегулирани поземлени имота в границите на имот пл.№ 7999 и се прокара улица-тупик, от което същият прави извод, че собствеността върху имота никога не е била публична или че вече не е такава. Това писмено доказателство обаче се отнася до нововъзникнал факт и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, а освен това същото с нищо не би променило крайните изводи на съда за неоснователност на предявения иск, поради това че имотът не съществува реално в размерите, в които е отчужден и че към момента на влизане в сила на посочената реституционна разпоредба е имал характер на публична общинска собственост, още повече, че се отнася за имот пл.№ 7999, а не за процесния имот пл.№ 431 по плана на [населено място] от 1957г. По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В случая атакуваното решение не е обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, които да са били отменени с обратна сила, поради което и това основание за отмяна не е налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Г. М. Б. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 881 от 22.12.10г. по гр.д.№ 1202/09г. на Върховния касационен съд, І г.о. на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: