Р Е Ш Е Н И Е № 338 гр.София, 12 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1096/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Б. Г. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 1318/2013 год. на Старозагорския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 61/08.05.2014 год. на ІІ наказателен състав на основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане, защото въззивният съд е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С основанието по чл.348, ал.1, т.5 НПК се обосновава алтернативно необходимостта за намаляване на размера на наказанието и отлагане на изпълнението при условията на чл.66, ал.1 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на нарушения при постановяване на решението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира, че подаденото в срок искане в частта му за отмяна на решението е основателно по следните съображения: Старозагорският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 1318/2013 год. потвърдил присъда № 154/21.10.2013 год. по нохд № 652/2013 год. на Казанлъшкия районен съд, V-ти наказателен състав, с която признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 31.01.2013 год. в [населено място] в съучастие като извършител с И.Д. извършил кражба на имущество чрез използване на техническо средство и МПС на обща стойност 2 131,60 лева от владението на М.К.. На основание чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил общ режим и затворническо общежитие от открит тип. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните права са основателни. Подсъдимият Б. като всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, съгласно чл.55 НПК има право на защитник. Не се е ползвал от възможността да се защитава лично, а е упълномощил защитник-адвокат Ж., като е приел, че той ще го представлява и защитава ефективно. От това право не може да бъде лишен, но Старозагорският окръжен съд с процесуалните си действия в образуваното пред него производство по повод на въззивната жалба срещу осъдителната присъда, подадена чрез същия защитник, е нарушил. По неясни съображения в съдебното заседание на 05.02.2014 год. е приел, че защитата при условията на чл.94, ал.1, т.6 НПК е задължителна, но упълномощеният защитник е причина за отлагане на делото поради неявяването му след изпълнена процедура по призоваването – произволен извод с оглед данните, че призовката не е връчена по обективни причини според справката на длъжностното лице по призоваването. Отлагането на делото е съпътствано и с указания за защитника във връзка с последващо процесуално поведение. Ръководен, вероятно, от желание да изпълни изискванията да се съобрази с интересите на подсъдимия да получи по-бързо решение, но без да се съобрази с тези за внимателно проучване и правилно провеждане на производството, след уведомяване на защитника на 19.02.2014 год. по телефона и информация от него за невъзможност да се яви поради ангажименти по други дела в [населено място], съдията-докладчик разпоредил да се извършат действия, предхождащи назначаването на служебен защитник, за което не е имал основание. Посочените причини за неявяване по своя характер са уважителни по смисъла на закона, а неоправдано краткият срок от уведомяването указват на невъзможност за подготовка и организиране на защитата. В съдебното заседание на 21.02.2014 год. подсъдимият се е явил лично /освободен от затвора/ и не са били налице основанията за задължителност на защитата, а условия за доброволна защита, участието на която се обуславя само от него. Правилно съдът е отложил делото, за да му бъде предоставена възможност да упълномощи друг адвокат поради невъзможност, макар и по уважителни причини, адвокат Ж. да се яви. Липсата на заявен изричен отказ от упълномощения защитник е налагало съдът да постанови неговото призоваване. Вместо това и при липсата на основанията по чл.94, ал.4 НПК е назначил резервен защитник. В съдебното заседание на 19.03.2014 год. съдът не е обсъдил молбата на защитника, към която са приложени и писмени източници за причините да не може да се яви и да участва и не е взел предвид становището на прокурора и резервния защитник за наличието на процесуална пречка. Не се е съобразил и със заявеното в предварително представената молба и становището в съдебното заседание /според съдържанието на съдебния протокол/,изразяващо противопоставянето на подсъдимия да бъде лишен против волята му от съдействието на адвокат, който сам е избрал и му има доверие, както и поради невъзможност на резервния защитник да го защитава ефективно, тъй като не са обсъдили основните линии на защита, съдът е дал ход на делото. Мотивирал се е с „многократно неявяване на упълномощения защитник” и с това, че в присъствието на резервния защитник няма да бъдат накърнени процесуалните права на подсъдимия. От изложеното следва, че е нарушено съществено не само правото на подсъдимия на защита, но са накърнени и процесуалните права на защитника, от чието поведение, според данните по делото, не се установява да е използвал средства и похвати, които да имат за цел неоправдано и безпричинно отлагане на делото. Процесуалните му права съществуват наред с тези на обвиняемия и не може произволно, по усмотрение на съда да бъде лишаван от тях, защото упражнява свои права като самостоятелна страна, а не само предоставените му от подсъдимия. Няма никакви данни за злоупотреба с правото на защита и вероятно съдът се е ръководил от предположения, без да съобрази дейността си по организиране и провеждане на съдебните заседания със стриктното спазване правата на страните. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 НПК и решението следва да се отмени по реда на възобновяването. С оглед на изложеното въпросите за наличието на други процесуални нарушения във връзка със съдържанието на решението, законосъобразността на изводите за поведението на подсъдимия, с оглед повдигнатото му обвинение, както и за справедливостта на наказанието не могат да бъдат обсъждани. Те следва да бъдат разгледани и решени при ново разглеждане на делото от въззивния съд. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 1318/2013 год. на Старозагорския окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 61/08.05.2014 год. на ІІ наказателен състав, постановено по отношение на осъдения Б. Г. Б.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ