Р Е Ш Е Н И Е № 269 София, 10 септември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети юни…........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................ ЧЛЕНОВЕ: ..Даниела Аатанасова............................... ..Антоанета Данова................................ при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............КНОХД № .. 836 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия Г. Х. Г., към която е представено допълнително писмено изложение и по саморъчно изготвена жалба и писмено изложение от гражданските ищци и частни обвинители Д. Х. Д. и П. К. К. против присъда № 58/26.11.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1197/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С жалбата на подсъдимия и писменото изложение към нея са развити доводи за допуснати от съдилищата нарушения на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касационната жалба и писменото изложение към нея, подадени от гражданските ищци и частни обвинители Д. Х. Д. и П. К. К. съдържат оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на закона поради оставянето на предявените граждански искове без разглеждане като недопустими и прекратяване на производството в тази част. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата на подсъдимия се поддържа лично и от защитата, като се акцентира върху ненадлежното конституиране на гражданските ищци и частни обвинители в процеса и приобщаването на свидетелски показания, получени чрез разпит по делегация в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на Г. Г.. Направено е оплакване и за въвеждане на нови факти и обстоятелства за първи път от втората инстанция, непредявени на Г.. При условията на алтернативност се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд – Стара Загора или за прекратяване на производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Гражданските ищци и частни обвинители не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за неоснователност на подадените от страните жалби при отсъствие на процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, липса на порок във вътрешното убеждение на съда и законосъобразност на постановената нова въззивна присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадените касационни жалби, провери въззивният съдебен акт с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 65/21.05.2014 г. по н.о.х.д. № 1014/13 год. по описа на Районен съд – Казанлък, Г. Х. Г. е признат за невиновен в това, че на 08.09.2012 год. в местността „име”, язовир „име” в землището на [населено място], /община/, в условията на продължавано престъпление /на два пъти/ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – прострелял с пушка „марка”, марка „марка” със сериен № /номер/ свидетеля Х. Д. Т. и изказал заплахи към полицейските служители – Д. Т., П. П., П. К. и Д. Д., изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2, вр. с чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда предявените граждански искове от П. К. К. и Д. Х. Д. за причинените му неимуществени вреди в размер на по 3 000,00 лв. за всеки от тях са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Постановено е и връщането на вещественото доказателство по делото – 1 бр. пушка „марка”, марка „марка” със сериен № /номер/ на собственика й Г. Х. Г. след влизане на присъдата в сила. С присъда № 58/26.11.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1197/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора първоинстанционната присъда е отменена като подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 08.09.2012 г. в местността „име”, язовир „име”, в землището на [населено място], /община/, в условията на продължавано престъпление, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – прострелял с пушка „марка”, марка „марка”, със сериен № /номер/, Х. Д. Т. и изказал заплахи към полицейските служители Д. Т., П. П., П. К. и Д. Д., изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда предявените от П. К. К. и Д. Х. Д. граждански искове в размер на по три хиляди лева са оставени без разглеждане, като производството в тази част е прекратено. Със същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК в полза на Държавата е отнето вещественото доказателство по делото – 1 бр. пушка „марка”, марка „марка”, със сериен № /номер/. С конституирането на П. К. К. и Д. Х. Д. като граждански ищци и частни обвинители, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Активното упражняване правата на ненадлежно конституираните страни, по чиято инициатива са събирани доказателства, влошава положението на подсъдимия. Това е така, защото повдигнатото от прокуратурата държавно обвинение се подкрепя от частното наред с прокурора съгл. чл. 78, ал. 1 от НПК, като втората алинея на цитираният текст от НПК предвижда възможността частният обвинител да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа. Или независимо от това, че частният обвинител е ограничен в рамките на повдигнатото от прокуратурата обвинение, конституирането му като страна в процеса гарантира упражняването на процесуалните му права в пълен обем, което за последица може да има ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Участието на едно лице в съдебната фаза на наказателния процес като граждански ищец и/или частен обвинител е обусловено от това дали същото това лице има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, т.е. дали е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Следователно, качеството на пострадал е материално-правна предпоставка за надлежното упражняване процесуалните права на частния обвинител и/или гражданския ищец. В конкретния случай, Районен съд – Казанлък не е изпълнил задължението си преди да се произнесе с нарочно определение по реда на чл. 271, ал. 6 от НПК за конституиране на нови страни в производството, да провери дали лицата, които желаят да встъпят в процеса като частни обвинители и граждански ищци, разполагат с качеството пострадал от престъплението. Въззивната инстанция е следвало само на това формално основание да отмени постановената първоинстанционна присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Казанлък. Вместо това, в мотивите на въззивната присъда /стр. 62 от второинстанционното производство/, Окръжен съд – Стара Загора е посочил, че извършеното второ деяние от двете, формирали продължаваното престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК не осъществява и друго престъпление от общ или частен характер извън посоченото, което изключва настъпването на имуществени или неимуществени вреди за полицейските служители К. и Д.. Последните действително не са претърпели каквито и да било вреди не само защото не е извършено посегателство върху личността им, не им е нанасяна обида или телесна повреда, но и поради несъставомерността на второто от извършените от подсъдимия деяния. Настоящата инстанция счита, че изявленията на подсъдимия, че ще търси правата си по съдебен ред във връзка с навлизането в частната му собственост, личната му оценка за това дали полицейските служители изпълняват професионално и съвестно служебните си задължения, дали пак по негово мнение следва да упражняват правото си на труд в МВР, както и желанието му да се обади на магистрат от Районна прокуратура – Казанлък не могат да бъдат окачествявани като заплашване и да сочат на съставомерност както по основния състав на хулиганството по чл. 325, ал. 1 от НК, така и по квалифицирания по чл. 325, ал. 2 от НПК, по който срещу Г. е внесено обвинение. Извършените от подсъдимия действия нямат непристоен характер, тъй като не са безсрамни или скандализиращи, не нарушават грубо обществения ред и не демонстрират явно неуважение към обществото. Последните имат за цел запазването на личното му достойнство и неприкосновеността на имота му, спокойното провеждане на разговор с цел необезпокояване на бременната му съпруга и дъщеря му. Действията и изявленията на Г. не се отличават с изключителна дързост, тъй като не са белязани от особена упоритост при това със съзнание, че ще бъдат безрезултатни. Подсъдимият се е отзовал на телефонното обаждане на полицейските служители и се е прибрал в дома си, съдействал е за изясняване на ситуацията с прострелването на Х. Т. с процесната пушка, като е направил демонстрация със същата и по-късно я е предал с протокол за доброволно предаване. Първоначалният му отказ да представи личната си карта, обясним както с обстоятелството, че е потърсен на мобилния му номер и се е отзовал, така и с обстоятелството, че се познава от част от полицейските служители, е последван от представянето на документа му за самоличност, дадени обяснения пред дома му относно появата на Х. Т. в двора му, демонстрация на възможностите на пушката „марка”, доброволното му отиване в РУП – Казанлък. Поради изложеното, настоящият касационен състав намира, че за второто от двете деяния на продължаваното престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК подсъдимият следва да бъде оправдан, а при липса на квалифициращият признак изключителна дързост и за първото от деянията, отговорността на Г. следва да бъде ангажирана след преквалификация по основния състав на хулиганството – по чл. 325, ал. 1 от НК. Санкционната част на последно цитираната разпоредба предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, поради което по отношение на подсъдимия са налице законовите предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по предвидения за това в чл. 78а от НК ред в размер на две хиляди лева. Не е допуснато процесуално нарушение, ограничило правото на подсъдимия на защита, при извършения разпит по делегация от Районен съд – Варна на 14.11.2012 г. на свидетелите Р. Л., Д. Л. и Х. Т.. Съгл. разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от НПК задължение на органа на досъдебното производство е да осигури явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник да участват при провеждането на разпита на свидетеля пред съдия. В настоящия случай, към посочената дата, Г. Г. е имал качеството на свидетел, но не и на обвиняемо лице, като е привлечен едва на 28.05.2013 г./стр. 87 от ДП № 1673/2012 г. на РУП – Казанлък/. Поради това, направеното оплакване за неосигуряване възможност на Г. да присъства на разпита по реда на чл. 223 от НПК е неоснователно. Несъстоятелен е доводът и за възприемане на факти и обстоятелства за първи път от въззивната инстанция, с които подсъдимият не е имал възможност да се запознае и по отношение на които не е могъл да организира защитата си. В правомощията на въззивния съд, последен по фактите, съгл. чл. 314 и чл. 316 от НПК е цялостната проверка на първоинстанционния съдебен акт и установяването на нови фактически обстоятелства. Приетото от Окръжен съд – Стара Загора за произвеждане на повече от един изстрел от Г. по Х. Д. с процесната пушка, по никакъв начин не води до различен извод за авторството на деянието, до влошаване положението на подсъдимия поради различна правна квалификация и налагане на по-тежко по вид и размер наказание. Нещо повече, видът и броят на нанесените травми на Д. е установен от неговия и на свидетелката Л. разпит пред съдия, извършен при спазване изискванията на чл. 119 – чл. 122 от НПК, а обстоятелството, че произведените изстрели са били повече от един – от разпита по реда на чл. 223 от НПК на свидетеля Л.. Показанията на посочените трима свидетели, подкрепени от приетата по делото техническа експертиза, са прочетени в хода на съдебното следствие пред Районен съд – Казанлък по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК. Използването на тази процесуална техника от първата инстанция не търпи критика, доколкото видно от последно цитираната разпоредба, именно в преценката на съда е дали разпитът на конкретен свидетел е наложителен или не. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 58/26.11.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1197/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като признава подсъдимият Г. Х. Г. за НЕВИНОВЕН в това, че на същата дата и място е изказал заплахи към полицейските служители Т., П., К. и Д., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК и го ОПРАВДАВА по това обвинение и за продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Г. Х. Г. с пострадал Х. Д. Т. като такова по чл. 325, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК, ОСВОБОЖДАВА подсъдимият от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата и част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ...............................................