Ключови фрази
Отговорност за липси и повреди * приложим закон * договор за международен автомобилен превоз


Р Е Ш Е Н И Е
№143
С., 12.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1234 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма] срещу решение № 519 от 31.10.2013г. по гр.д. № 935/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 97 от 11.03.2013г. по т.д. № 740/2011г. на Пловдивски окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 16 348.50 евро, представляваща стойността на унищожената поради виновното поведение на ответника стока по инвойс фактура № 157/09.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 918.50 лева.
Касаторът [фирма], [населено място] поддържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че при договори за международен автомобилен превоз приложимият материалноправен закон е Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки /CMR/ като специален, а не ЗАвП. Твърди още, че съдът е изградил решението си, базирайки се на представената разпечатка от термографна лента за транспорт под температурен режим, представена като доказателство от ищеца. Твърди, че е оспорил своевременно това доказателствено средство, но въззивният съд неправилно е приел, че при подобно оспорване доказателствената тежест се възлага на оспорващия и без да вземе предвид становището на двете вещи лица, че не е ясно дали данните за температурата са записвани от хладилното полуремарке, с което са возени гъбите. Счита, че предаването на товарителницата и документите, придружаващи стоката, в ръцете на получателя – факт, неоспорван от страните, му дава достатъчно основание като ответник да се позове на текстовете на чл.12, пар.2 и чл.13, пар.1 от Конвенцията CMR и да твърди, че ищецът не притежава процесуалноправна легитимация за предявяване на иск. В писмената си защита поддържа, че към датата на подаване на исковата молба правото на ищеца да търси съдебна защита по предявения иск съгласно правилата на Конвенцията CMR е било погасено по давност. Поддържа още, че ищецът не е представил доказателства, че преди предаването й за превоз стоката е съответствала на стандарти за качество, според които гъбите да отговарят на съответните изисквания и да са годни за консумация, че гъбите са били унищожени, както и че е давал писмени указания на превозвача относно специални изисквания за извършване на превоза. Поради това моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено.
Касаторът [фирма] /трето лице-помагач на ответника/ поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че не е изтекла погасителната давност. Твърди, че по делото не са приложени доказателства, установяващи наличие на валидна рекламационна процедура в рамките на сроковете, предвидени в Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки / Конвенцията CMR/, като исковата претенция срещу превозвача е предявена в значително по-късен период и няма данни през това време сроковете да са спирани или прекъсвани. Поддържа, че въззивният съд неправилно е разгледал въпроса с примата на вътрешното законодателство по смисъла на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, като не е отчел обстоятелството, че става въпрос за международен превоз на товари, при който разпоредбите на Конвенцията са специални по отношение на Закона за автомобилните превози. Твърди, че съдът изобщо не е изследвал въпроса за собствеността на товара и преминаването на риска при условията на международния договор за превоз на товари, с оглед на което неправилно е счел за неоснователно възражението му за липса на материалноправна легитимация на ищеца по иска. Излага съображения за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като ищецът не е доказал, че преставената справка е от термографа от камиона, с който е превозена стоката, както е била разпределена доказателствената тежест от първоинстанционния съд. Твърди, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, като не е взел предвид заключението на експертизата, че дори и при спазване на указанията на изпращача за температура от 4 градуса по Ц., при по-далечни дестинации, каквато съставлява процесната, и при този температурен режим стоката би се развалила. Твърди, че ищецът не е доказал и състоянието на гъбите към момента на натоварването им. Поради това моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация [фирма] представя писмен отговор, с който оспорва касационните жалби. Поддържа, че същите са повторение на изложените пред въззивния съд доводи.
С определение № 341 от 23.06.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, отнасящ се до приложимия закон към правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма] против касатора [фирма] иск за заплащане на сумата 16 348.50 евро, представляваща стойността на унищожената поради виновното поведение на ответника стока по инвойс фактура № 157/09.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2010г. до окончателното й изплащане, въззивният съд е обсъдил спорния по делото въпрос относно приложимия закон – Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стока или на българското вътрешно законодателство – Закона за автомобилните превози, ТЗ или ЗЗД. Приел е, че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стока е ратифицирана с Указ на ДС на НРБ от 29.07.1977г. в сила за България от 18.01.1978г., но не е обнародвана в Държавен вестник. Поради това, позовавайки се на Решение № 7 от 02.07.1992г. на Конституционния съд на Република България, според което необнародваните международни договори не са част от вътрешното право и нямат приоритет пред него по смисъла на чл.5, ал.4 от Конституцията, е приел, че приложимо към процесното правоотношение е вътрешното законодателство, регламентиращо отношенията по повод автомобилния превоз на товари. Обсъдил е и е счел за неоснователно направеното от ответника възражение за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, обосновано с твърдението, че право на рекламация има получателят на стоката. Изложил е съображения, че в случая получателят на стоката е отказал получаването й поради негодност, настъпила по време на превоза, поради което собствеността й не е преминала върху него, и ищецът е претърпял вреди от неплащането на цената поради отказ на купувача да я приеме заради негодността на стоката. Въззивният съд е обсъдил представената извадка от термографа на автомобила, превозил стоката от България до Франция, за целия период на превозването и заключението на съдебната инженерно-технологична експертиза. По направеното от ответника оспорване на извлеченията от термографа, според което не може да се установи от кое превозно средство са снети те, тъй като на ръка е изписан номерът на превозното средство от неизвестно лице, е приел, че в тежест на ответника е да докаже, че справките от термографа не са от превозното средство, осъществило превоза, както и че същият е следвало да представи термографа от неговото превозно средство, но не го е сторил. Поради това въззивният съд е приел, че представената справка от термографа е годно доказателствено средство за установяване на температурата при осъществяване на превоза, въз основа на което е достигнал до извода, че гъбите не са превозвани от ответника при заявените в товарителницата температурни условия, което е довело до развалянето им. С оглед изложените съображения въззивният съд е приел, че не получателят на стоката, а ищецът е претърпял вреда поради неполучаване на стоката и неплащане на цената й, предвид на което същият не се суброгира в правата на купувача, а упражнява собствени субективни права, уредени в ЗАвтП и в чл.373, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по чл.378 ТЗ, чл.76 ЗАвтП и чл.32, пар.1, б.”а” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стока, тъй като едногодишната давност е изтекла на 14.10.2010г., а исковата молба е изпратена по пощата на 06.10.2010г.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС, след преценка на становищата по поставения материалноправен въпрос, застъпени в посочените в изложенията съдебни решения, и на основание чл.291 ГПК приема следното:
Съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./, в сила за България от 18.01.1978г., тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Тази конвенция като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за Република България съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия, поради което следва да намери приложение към възникналите правоотношения по договор за автомобилен превоз на стоки с международен елемент. В чл.3, ал.1 КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, като съгласно ал.2 при прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане. Анализът на посочените разпоредби дава основание да се приеме, че независимо от липсата на обнародване на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), каквото изискване се съдържа в разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, компетентният български съд е длъжен да приложи съдържащите се в Конвенцията норми, влезли в сила съгласно предвидените в нея условия, съобразявайки, че като специална уредба тези норми имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право. В този смисъл настоящият състав намира за неправилно възприетото в обжалваното въззивно решение становище за неприложимост на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) към процесното правоотношение предвид липсата на обнародването й, а намира за правилно становището, възприето в решение № 955 от 28.05.2001г. по гр.д. № 2165/2000г. на ВКС, V г.о., според което при наличие на условията, посочени в чл.1, §1 от Конвенцията, тя се прилага за уреждане на отношенията между страните по превозния договор и е източник за правно уреждане на договора за международен автомобилен транспорт. Изводът на въззивния съд не е съобразен и с обстоятелството, че страните по настоящия спор са обективирали сключения между тях договор за превоз в съставената съгласно чл.9 от Конвенцията международна товарителница и по този начин са определили приложимото право към възникналото между тях правоотношение.
По основателността на касационната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения материалноправен въпрос е неправилно, но това не е довело до неправилност на крайния извод в обжалваното решение по следните съображения:
С оглед отговора на релевантния материалноправен въпрос настоящият състав приема, че към процесното правоотношение следва да намери приложение Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за превоз, с който ищецът е възложил на ответника в периода от 09.10.2009г. до 14.10.2009г. да извърши превоз на стоки – гъби от България до Франция. В международната товарителница от 09.10.2009г. на превозвача са били дадени указания превозваната стока да бъде транспортирана при температура, не по-висока от +4 градуса. Установи се още, че на 14.10.2009г. получателят на стоката е отказал да я получи поради лошото качество на гъбите, които са били доставени.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема за доказано твърдението на ищеца, че развалянето на стоката се дължи на температурните условия, при които е била превозвана от ответника. Този извод следва от заключението на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебната инженерно-технологична експертиза, според което от представеното с исковата молба извлечение на данните за температурата за периода от 23:00 ч. на 09.10.2009г. до 19:30ч. на 12.10.2009г. е видно, че има непрекъсната промяна на същата, като в повечето случаи тя е по-висока от +4 градуса. Оптималната температура при транспорт на дълги разстояния на охладени гъби е от 0 градуса до 1 градус, като измененията на температурата в голяма степен влияят върху качеството им. В с.з. вещото лице Ш. пояснява, че температурата, поддържана в транспортното средство, може да варира с няколко градуса, но температурни разлики до установените +9 градуса са недопустими. За качеството на гъбите има значение състоянието им преди натоварване, като преди натоварването гъбите следва да бъдат охладени. От показанията на свидетелката З., която е бивш служител в дружеството – ищец, работила е в него през периода 2005г. – 2009г., като през 2009г. е била началник производство, О. и обработване на продукцията, се установява, че в конкретния случай гъбите са били обработени и съхранявани при температура +4 градуса, а на следващия ден са били натоварени на камиона. Действително ответникът е оспорил представеното с исковата молба извлечение от показанията на термографната лента на превозното средство, с което е бил извършен процесният превоз, върху което с ръкописен текст е посочен номерът на превозното средство, с твърдението, че от документа не може да се установи връзката му с това превозно средство и че не е установен авторът на ръкописния текст и положения до него подпис. Поради това посоченият документ следва да се цени в съвкупност с останалите доказателства - вписаната в товарителницата забележка на получателя, че е настоял да погледне температурния датчик и е установил, че през повечето време на транспортиране гъбите са държани при температура, по-висока от +4 градуса, която е посочена в товарителницата, както и писмо от получателя от 14.10.2009г. в същия смисъл. С оглед на това и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства в противния смисъл /например истинската според него извадка от показанията на термолентата на хладилното полуремарке/, следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че стоката е била превозвана при посочената в този документ температура.
Съгласно чл.17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Основанията за освобождаване на превозвача от отговорност са предвидени в чл.17, § 2 и §4 от Конвенцията. С оглед установените по делото факти настоящият състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на превозвач за цялостната повреда на стоката. Ответникът не е ангажирал убедителни доказателства за наличие на предпоставките на чл.17, § 2 от Конвенцията за освобождаването му от отговорност, в какъвто смисъл е изложил твърдения, доказателствената тежест за което съгласно чл.18, § 1 е негова. Твърдението на ответника, че дадените от ищеца нареждания относно температурата, при която трябва да се превозва стоката, са неправилни, не може да обоснове различен извод. В настоящия случай стоката не е била превозена съобразно тези нареждания, с оглед на което ответникът не може да се освободи от отговорност на основание чл.17, §2 от Конвенцията поради настъпване на увреждането на стоката в резултат на нареждане на правоимащия.
Съгласно чл.13, §1 от Конвенцията след пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден вторият екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. В настоящия случай получателят изрично е отказал да получи стоката, като се установява, че не е заплатил и цената й, с оглед на което следва да се приеме, че ищецът, за когото са настъпили вреди от развалянето на стоката, разполага с активна легитимация да претендира обезщетение по чл.17 от Конвенцията.
Неоснователено е и възражението на ответника, че искът е предявен след изтичане на предвидения в чл.32, §1 от Конвенцият срок. Съгласно тази норма исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който в случай на частична липса, повреда или забава тече от деня, в който стоката е била доставена, като този ден не е включен в давностния срок. В настоящия случай предвиденият в посочената разпоредба едногодишен срок е започнал да тече на 15.10.2009г. и е изтекъл на 15.10.2010г. Исковата молба действително е постъпила в съда на 08.11.2010г. , след изтичане на срока, но е изпратена по пощата на 06.10.2010г., което се установява от приложения по делото пощенски плик /л.15 от делото на СГС/. С оглед на това и съгласно чл.62 ГПК срокът за предявяване на иска не следва да се смята пропуснат. Не следва да се обсъжда дали е била отправена писмена рекламация до превозвача съгласно изискването на чл.30, §3 от Конвенцията, тъй като рекламационното производство е задължително само за посочените в тази разпоредба случаи – при забава при доставянето на стоката. Не е предявена и претенция по чл.27, §1 от Конвенцията за лихва върху обезщетението, в който случай се изисква писмена рекламация. От друга страна, доколкото искът е предявен в предвидения в чл.32, §1 от Конвенцията срок, не е налице основание да се изследва дали давностният срок е бил спиран или прекъсван с отправена писмена рекламация или по друг начин.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен, въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касаторите не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. На ответника по касация разноски за касационното производство не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 519 от 31.10.2013г. по гр.д. № 935/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: