9
9
Р Е Ш Е Н И Е №50115
София, 08.11. 2022 год.
В името на народа
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Костадинка Недкова
Галина Иванова
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1096 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба, подадена от ответника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - застраховане“ АД срещу решение № 142 от 12.03.2021г. по в.т.д.№ 2648/2020г. на Апелативен съд София, ТО, 11 състав. С него въззивният съд е: 1/ Отменил решението по т.д.№ 4716/2016г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от „Кардинал Груп Комерс“ООД срещу застрахователното дружество иск по чл.208,ал.1 КЗ-отм. за разликата над присъдените 282 401.73лв. до сумата 451 842.77лв., представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 20.06.2013г. застрахователно събитие „пожар“ по застрахователна полица № 0110610-2013-0003/07.03.2013г. за застраховка пожар и природни бедствия. Уважил е иска за посочената разлика от 169 441.04лв., ведно със законната лихва от 15.06.2016г.; 2/ Потвърдил е първоинстанционното решение в частта за уважаването на иска за заплащане на застрахователно обезщетение за същото застрахователно събитие за сумата 282 401.73лв.
Като необжалвано е влязло в сила първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 1 438 165лв.
С определение № 252 от 11.05.2022г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска, той е уважен за разликата над 361 474.22лв. до размер на 451 842.77лв., поради което е влязло в сила и решението на въззивния съд в частта за уважаването на иска за заплащане на застрахователно обезщетение до размер 361 447.22 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания акт поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл.235 ГПК, доказателственият материал е тълкуван едностранчиво, неправилно въззивният съд е преценил, че застрахователят е заявил пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва се, че в хода на производството ответникът е релевирал основания единствено за намаляване на размера на обезщетението. В касационната жалба касаторът навежда и доводи, че въззивният съд не е съобразил, че погасеното задължение по отношение на третото ползващо се от застраховката лице - „Търговска банка Д“АД, е в действителен размер на 650 993.07лв., т.е. в размера на непогасената част от кредита, независимо от посочването в споразумението между застрахователя и банката на сумата 500 000лв. Касаторът счита, че именно сумата 650 993.07лв. следва да бъде приспадната от дължимото на собственика на увреденото имущество обезщетение, тъй като това е размерът на погасеното задължение на „Кардинал Груп Комерс“АД към банката - трето ползващо се от застраховката лице и това обстоятелство е пряко относимо към изчисляването на размера на дължимото на собственика на застрахованото имущество обезщетение. Поддържа се, че нормите на приложимите към полицата ОУ са тълкувани стеснително, погрешно е тълкувана волята на страните и въведените от тях доводи и възражения. Посочва, че възраженията на застрахователя са единствено за нарушение на клаузи от ОУ и норми на КЗ, които дават основание за намаляване на размера на претендираното от застрахования обезщетение. Същевременно се твърди, че въззивният съд неправилно е счел, че институтът на съпричиняване/принос за настъпването на вредите е неприложим при имущественото застраховане и неправилно приел, че такова не допуснато от страна на застрахованото по полицата лице и служителите му, предвид обстоятелството, че приносът се признава от ищеца, който в насрещната си въззивна жалба е посочил, че в случай, че се приеме наличие на принос, той не би следвало да бъде повече от 20%. Поддържа се, че въпреки признанието на ищеца за негово поведение от значение за настъпването на събитието, в противоречие с признатото, съдът приел, че такова не е налице. Петитумът на касационната жалба е за отмяна на решението.
В писмен отговор ищецът „Кардинал Груп Комерс“ООД е оспорил основателността на подадената жалба.
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното решение по подробно изложени в представената писмена защита съображения.
Касаторът не изпраща представител. В депозираните към датата на провеждането на съдебното заседание писмени бележки от пълномощника адв. И. Л. от САК се поддържа тезата за неоснователност на иска по съображенията, изложени в касационната жалба. Поддържа се и становището, че плащането на третото ползващо се от застраховката лице, е в размер не на сумата 500 000лв., посочена в споразумението от 20.07.2015г. между застрахователя и ползващото се по полицата лице „Търговска банка Д“ АД, а е 650 993.07лв., който е размерът на дълга на застрахования към тази банка, произтичащ от договор за кредит (500 000лв. главница, 6 833.33лв. възнаградителна лихва и 144 159.74лв. просрочена възнаградителна лихва). Депозираната на 07.10.2022г. писмена защита от ответника чрез адв. Л. не следва да бъде взета предвид, тъй като разпоредбата на чл.149,ал.3 ГПК е неприложима в касационното производство.
Касационното обжалване е допуснато по въведеното от касатора директно основание за осъществяване на касационния контрол по чл.280,ал.2,предложение последно ГПК, чрез довода за неотчитане от страна на решаващия състав на САС на неоспорения и невъведен в предмета на въззивното производство от ищцовото дружество негов принос за настъпването на пожара в размер на 20%.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Претенцията на ищеца е основана на твърдяно неизпълнено от ответника договорно задължение за плащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „пожар и природни бедствия“ по полица № 0110610-2013-0003 от 07.03.2013г. във връзка с настъпило на 20.06.2013г. застрахователно събитие „пожар“.
Първоинстанционният съд е приел, че дължимият остатък от застрахователното обезщетение е в размер на 564 803.46лв., изчислен както следва: от възстановителната стойност на щетата, установена от тройната техническа експертиза в размер на 1 221 561.62лв., се приспадне изплатеното задължение към банката-кредитор - трето ползващо се лице от застраховката - сумата 500 000лв.; от получената разлика са приспаднати 10% самоучастие - 72 156.16лв; от получената разлика е приспадната стойността на запазените части - 154 602лв. От така формирания остатък от застрахователното обезщетение - 564 803.46лв., на ищеца е присъдена Ѕ или 282 401.73лв. по съображения за „принос на застрахования за настъпване на вредоносния резултат от 50%”.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответното застрахователно дружество, което е обжалвало изцяло решението за уважаване на иска и с насрещна въззивна жалба на ищеца. Въззивната инстанция изрично е констатирала в мотивите към обжалваното решение, че „Кардинал Груп Комерс“ ООД твърди в жалбата си, че: неправилно и необосновано е прието наличие на съпричиняване от страна на застрахования на вредоносния резултат в размер на 50%, излагайки, че по делото не е установена с категоричност конкретната причина за настъпването на пожара (експертите допускат две възможни такива - проявена от служителите груба небрежност при експлоатация на скарите за печене на месо или претоварване на електрическата инсталация), „но който и от двата варианта да се приеме, то съпричиняването не е в размер на 50 %, а на не-повече от 20%“.
Така заявеното кореспондира и на посочения от въззивника-ищец обжалваем интерес (л.26 от материалите по делото на САС), съобразно който е и внесена държавната такса за въззивното обжалване (с уточнението, че страната е извела обжалваемия размер - 30% спрямо определените от първата инстанция 50% - на база приетия от първоинстанционния съд размер на остатъка от застрахователното обезщетение - т.е. на база сумата 564 803.46лв. Внесената държавна такса съответства на обжалваемия интерес: 30% от 564 803.46лв.).
Решаващият състав е приел за безспорно, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка по застрахователна полица "Пожар и природни бедствия", секция І „Индустриален пожар” № 0110610-2013-0003/7.03.2013 г., по силата на който, ответникът е застраховал собствено на ищеца движимо и недвижимо имущество, находящо се в [населено място], [община], представляващо стопански сгради и инвентар, срещу увреждане от различни рискове за периода от 08.03.2013г. до 07.03.2014г. Застрахователната сума по договора е 1 410 000лв. при самоучастие във всяка щета на застрахования 10%. Безспорно е било, че договорът е сключен в полза на трето лице - „Търговска банка Д” АД, което е предоставило на ищеца кредитна линия в размер до 500 000 лв. по договор за кредит като застраховката обхваща имуществото, предоставено в обезпечение на банката по договор за особен залог на предприятието; че в периода на застрахователно покритие, на 20.06.2013г. е настъпило застрахователно събитие по основния риск - пожар в основната производствена сграда; че в резултат на пожара е била унищожена значителна част от тази сграда и инвентара в нея; че ищецът е уведомил своевременно ответника за събитието; че по образуваната щета застрахователят първоначално отказал изплащане на претендираното обезщетение, приемайки, че събитието е извън обхвата на застрахователното покритие и с твърдения за неизпълнени от застрахования задължения по ОУ, но впоследствие, на 20.07.2015г. между ответника и "Търговска банка Д" АД е било сключено споразумение, с което е постигнато съгласие застрахователят да заплати на банката застрахователно обезщетение в размер на 500 000 лв., която сума е преведена на 10.08.2015г.
Въззивната инстанция е обсъдила наведените от ответното застрахователно дружество възражения срещу предявения иск - че ищецът не е легитимиран да предяви права по процесния договор, тъй като той е сключен в полза на трето лице, за неправилна категоризация на процесната сграда спрямо изискванията за пожарна безопасност и отсъствие на пожарогасителна инсталация, за надзастраховане на процесното имущество. Обсъдено е и е счетено за неоснователно възражението, че процесната застраховка не покрива вреди от пожар в резултат на умишлени, грубо небрежни или небрежни действия на служители на застрахования. За неоснователно е прието и възражението за намаляване на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на задължения на застрахования, осигуряващи възможността вредите да бъдат предотвратени или техният размер да бъде намален. Изложени са подробни съображения, че действия на служители на застрахования, съставляващи груба небрежност, не са категорично установени по делото, при лежаща върху ответника доказателствена тежест. При тези изводи, с които е отречено наличието на предпоставките за отказ от плащане на застрахователното обезщетение или за намаляването му, съставът на САС е определил дължимия размер на дължимото застрахователно обезщетение като: от общия размер на щетите по кредитираното заключение на тройната техническа експертиза - 1 221 561.62лв., е приспадната стойността на запазените части (154 602.61 лв.); от остатъка от 1 066 959. 01лв. е приспаднато уговореното самоучастие от 10 %, или 106 695.90лв; от получената разлика 960 263.11 лв., съставляваща дължимия размер на застрахователно обезщетение, е отчетено изплатено от ответника на третото ползващо се лице в размер на 500 000лв. При извод, че неизплатената част е 460 263.11лв., че с първоинстанционното решение на ищеца са присъдени 282 401.73лв., а ищецът е обжалвал отхвърлянето на иска до размера от 451 842.77лв., е прието, че искът е основателен за разликата над 282 401.73лв. до претендираните 451 842.77лв, което е обусловило частичната отмяна и уважаването на иска за посочената разлика от 169 441.04лв. и потвърждаване на решението на СГС за размера, в който искът е бил уважен. Не са изложени съображения и не е обсъдено становището на ищеца по отношение неоспореното с насрещната въззивна жалба негово неизпълнение на договорни задължения, причинило настъпването на застрахователното събитие в обем на 20% .
Въззивното решение в частта, в която е допуснато касационното обжалване е очевидно неправилно поради очевидна необоснованост:
Изводите на състава на САС, с които е отречено наличието на хипотезата на чл.207,ал.2,предл.второ КЗ- отм. - правото на застрахователя да намали застрахователното обезщетение съответно на неизпълненото от застрахования задължение за предотвратяване и ограничаване на вреди по чл.207,ал.1 КЗ-отм., са формирани при явно незачитане на въведените от въззивника - ищец предели на въззивното производство с оглед очертания в насрещната въззивна жалба предмет и обхват на обжалване.
Както се посочи, в насрещната си въззивна жалба ищецът не е оспорил, че причина за настъпването на пожара са и негови действия като застрахован. Посочил е (л.23 от материалите по делото на САС), че по делото вещите лица са установили, че евентуалните причини за пожара са две: първата е свързана с поведение на работници на ищеца, които вероятно са проявили небрежност при експлоатацията на скарите за печене, изразяваща се в използването им с работна температура по-висока от необходимата, съчетано с не-добре почистени наслоени мазнини по тях и оставянето им без надзор. Посочил е, че втората възможна според експертизата причина е, вероятно претоварване на електрическата инсталация, вследствие на използване на по-мощни скари от предвидените по проект. Поддържал е, че дори да бъдат възприети тези констатации, обемът на неговата отговорност е до 20 % („справедливият размер на съпричиняване не би следвало да надвишава 20% и не е в приетия от СГС размер на 50%“- л.22). Както се посочи така е определен от ищеца и обжалваемия интерес и дължимата за въззивното производство държавна такса.
Съставът на САС не е съобразил и отчел констатирания от самия него в мотивите неоспорен и невъведен в предмета на въззивното производство факт за неизпълнение от застрахования на задължението му по чл.207,ал.1 КЗ-отм. за предотвратяване и ограничаване на риска от застрахователното събитие пожар, признат от ищеца в размер на 20%. При дължимо съобразяване от въззивната инстанция с това обстоятелство тя не е имала основание изцяло да отрече основателността на възражението на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на задължения на застрахования, осигуряващи възможността вредите да бъдат предотвратени или техният размер да бъде намален; не е имала основание да приеме, че действия на служители на застрахования, съставляващи груба небрежност, не са категорично установени по делото. Констатацията за явна необоснованост на решението в тази част е очевидна с оглед мотивите към обжалвания акт, в които отсъстват каквито и да е съображения, независимо от отразеното в същите мотиви неоспорване от ищеца на тези релевантни факти. С оглед на това решението на САС в частта за уважаване на иска за сумата, съответстваща на 20% - с оглед неоспореното от въззивника-ищец негово неизпълнение на застрахователния договор по чл.207,ал.1 КЗ-отм., се явява очевидно неправилно.
От сумата 1 221 561.62лв., която и двете инстанции правилно са преценили като стойност на щетите от пожара, на първо място подлежи на приспадане стойността на запазените части, която не е щета, загуба от пожара; на второ място подлежи на приспадане самоучастието - поетата от самия застрахован част от отговорността при настъпване на застрахователното събитие, за което застрахователят не носи риска, тъй като това е участието на застрахованото лице в размера на обезщетението в определен процент или до определен размер, след който отговорността поема застрахователя ; на трето място, приносът на застрахования при настъпило застрахователно събитие при неизпълнение на задължението по чл.207,ал.1 КЗ-отм.; след което, платеното по застраховката обезщетение от 500 000лв. Разликата между тези суми съставлява действителния размер на остатъка от дължимото застрахователно плащане по щетата.
Въззивната инстанция е следвало да съобрази неоспорения и невъведения в пределите на въззивното производство и в предмета на въззивното произнасяне признатото с насрещната въззивна жалба от застрахования наличие на основанието по чл.207,ал.2, изр.второ КЗ-отм. за намаляване на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на неговото задължение по чл.207,ал.1 КЗ-отм. с 20%. Изложеното обосновава извод, че при признато от застрахования негово неизпълнение в обем на 20 %, въззивната инстанция, зачитайки пределите на въззивното производство - чл.269,изр.второ ГПК, е следвало да присъди още 79 072.49лв., вместо 169 441.04лв. Въззивното решение в частта, имаща за резултат уважаването на иска над сумата 361 474.22 лв. следва да бъде отменено и искът за разликата до 451 842.77лв. следва да бъде отхвърлен.
При поддържането на становището си, изразено в писмените бележки касаторът изцяло игнорира пределите на касационното обжалване, поддържайки искане за отмяна на решението в частта за уважаване на иска и отхвърлянето му. Такъв резултат е невъзможен с оглед очертания в определението по чл.288 ГПК обхват на касационната проверка. Както се посочи, въззивното решение в частта за уважаването на иска за заплащане на застрахователно обезщетение до размер 361 447.22 лв. е влязло в сила поради недопускане на касационното му обжалване в тази част.
Твърдението на касатора, че вместо сумата 650 993.07лв. за погасяване на задължението за застрахователно плащане, е приета сума в размер на 500 000лв., не подлежи на обсъждане от касационната инстанция, тъй като то не е въведено в предмета на спора пред въззивната инстанция. Депозираната на 07.10.2022г. писмена защита от ответника не следва да бъде взета предвид, тъй като разпоредбата на чл.149,ал.3 ГПК е неприложима в касационното производство.
С оглед постановения различен резултат по спора, по който и двете страни претендират разноски за трите инстанции, разноските следва да бъдат преизчислени съобразно резултата на спора, постановен от настоящата инстанция: разноските на ищеца за първа инстанция са в размер на 14 962.47лв., а на ответника - 50 796.31лв. За въззивната инстанция, на ищеца - 6 631лв.; на ответника - 4 489.60лв. За касационната инстанция разноските на ищеца, доказани в размер на 11 000лв., подлежат на присъждане в размер на 8 800лв., а на ответника-касатор от доказания размер от 9 807лв. (държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 8 000лв., посочено като платено в брой), следва да се присъдят в размер на 1 961.40лв. Неоснователно е възражението по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, доказан от насрещната страна, заявено от „Кардинал груп Комерс“ в съдебното заседание. Като резултат от посоченото, разноските, които ответникът дължи на ищеца на основание чл.78,ал.1 ГПК за трите инстанции са в размер на 30 393.47 лв., а дължимите, на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника от ищеца - 57 187.31лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Отменя решение № 142 от 12.03.2021г. по в.т.д.№ 2648/2020г. на Апелативен съд София, ТО, 11 състав в частта за отмяна на решението по т.д.№ 4761/2016г. на Софийски градски съд за отхвърлянето на иска над сумата 361 474.22лв. и за уважаването му до размер на 451 842.77лв., вместо което:
Отхвърля иска, предявен от „Кардинал Груп Комерс“ ООД срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - застраховане“АД с правно основание чл.208,ал.1 КЗ за разликата над сумата 361 474.22лв. до 451 842.77лв.
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- застраховане“АД да заплати на „Кардинал Груп Комерс“ ООД на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 30 393.47лв. разноски за производството пред трите инстанции.
Осъжда „Кардинал Груп Комерс“ ООД да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- застраховане“АД на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата - 57 187.31лв. разноски за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|