Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е              №  455   София, 23 ноември  2009г.     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври  две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева    ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Теодора Стамболова   при секретар Н.Цекова..................................и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №478 по описа за 2009 година                           Производството по делото е образувано на основание чл.349 от НПК по жалба на Т. С. Я. против решение № 78 от 02.07.2009 г. по описа на Апелативния съд в гр. Б.. В жалбата се сочи, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или, алтернативно, за намаляване на наказанието поради явната му несправедливост. Прокурорът пледира за неоснователност на касационната жалба като се позовава на несъмнена доказаност на авторството на деянието.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 , ал.1 от НПК, установи следното :   Бургаският окръжен съд с присъда № 29 от 16.03.2009 г. по нохд № 337/2008 г. признал Т. С. Я. за виновен в това, че през месец август 2007 г. в гр. Б. монтирал технически средства на банкомат, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент – банкови карти , поради което и на основание чл. 249,ал.3 пр.2 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода при лек режим. Със същата присъда съдът привел в изпълнение наказанието две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по нохд № 2506/2003 г. на Русенския районен съд . Апелативният съд в гр. Б. с решение № 78/02.07.200 г. по внохд№ 55/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Основният довод на защитата на подсъдимия /формулиран като нарушение на материалния закон/ се свежда до твърдението, че обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно – т.е. релевира се опорочаване на вътрешното убеждение на съда по фактите. Ето защо тази част на касационната жалба ще бъде обсъдена на плоскостта на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като касае спазването на процесуалния принцип на чл. 14 от НПК, а не конкретна материалноправна разпоредба. Така разтълкувано оплакването на подсъдимия е опровергано от данните по делото, разкриващи процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата, предмет на доказване съгласно чл. 102 от НПК. Втората инстанция /както и първостепенният съд/ не е подходила едностранчиво и тенденциозно към проверката на доказателствените материали, а ги е оценила в тяхната съвкупност, коментирайки подробно достоверността им. В конкретния случай разследването е предоставило твърде ограничен обем доказателствени средства, съдържащи изцяло косвени доказателства. Въззивният съд е оценил тази специфика на казуса и много грижливо е проверил всеки доказателствен източник, излагайки убедителни съображения за приноса му към установяване на основния доказателствен факт – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Централно място в доказателствената съвкупност по делото заемат пръстовите отпечатъци от подсъдимия, открити от вътрешната с. на металния лист, който прикривал допълнителната клавиатура върху банкомата. Двете предходни инстанции са проследили процедурата по намиране, снемане и изследване на дактилоскопните следи и не се установили данни за нарушения на процесуалните правила, всяващи съмнения за манипулиране на веществените доказателствени средства. В атакуваното решение / лист 5/, изрично е обсъдено, че следите са изолирани от предмет, който не е в масова употреба, и от място, което изключва случаен допир. Тези изводи не са произволни , тъй като кореспондират с данните от протокола и приложения фотоалбум, с веществените доказателства и експертните заключения. В тази връзка от съществено значение е становището на вещото лице, изпълнило дактилоскопната експертиза, според което следите са с давност от около месец и не са оставени преди монтажа на металната пластина , тъй като при тази хипотеза би имало наслагване и на други следи. Въззивният съд е съпоставил всички тези данни и логично е заключил, че подсъдимият е лицето, монтирало техническото устройство за копиране на информация за банкови карти. Твърдението на защитата, че всеки би могъл да остави следи върху ламарината преди свързването й с банкомата, се опровергава напълно от посочените доказателства и тяхната експертна интерпретация. Обобщено, съдът е обсъдил както доказателствата, които разобличават подсъдимия, така и тези, които защитата му свързва с неговото оневиняване. Изводите за авторството на деянието не са произволни , а се подкрепят категорично от целия доказателствен материал, поради което не е допуснато нарушение на чл.302 от НПК и е изключено приложението на чл.304 от НПК за оправдаване на касатора.   Настоящият състав не възприема и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание една година лишаване от свобода . Не е налице очевидно несъответствие между този размер на санкцията от една с. и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. При индивидуализацията на наказанието съдът е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл.54 НК, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Предходните инстанции правилно са дефинирали като смекчаващи отговорността обстоятелства семейните ангажименти и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, а като отегчаващо - криминалното му минало. Наложеното наказание е в размер на легалния минимум.становените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, за да обусловят приложението на чл.55НК, още повече , че не може да се направи заключение за тяхната несъразмерност с най-лекото, предвидено в закона наказание. Правилно въззивният съд е поставил акцент върху широката разпространеност на престъпленията по чл.249, ал.3 от НК и тяхната трудна разкриваемост, обуславящи необходимост от по-висока степен на респект за постигане целите на генералната превенция. Ето защо наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и не дава основание за изменение на решението в желаната от подсъдимия насока.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 02.07.2009 г- по описа на Апелативния съд в гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.