Р Е Ш Е Н И Е № 413 София 10.12.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1478/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., [населено място], срещу въззивно решение №48 от 17.06.2011 г. по гр. дело № 100/2011 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 28.10.2009 г. по гр. дело №204/2009 г. на Ямболския окръжен съд за отхвърляне на иска му с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ до пълния предявен размер за сумата 53 512.47 лв. Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], оспорва жалбата. Касационна жалба е постъпила и от П. на Р. Б. срещу въззивно решение №48 от 17.06.2011 год. по гр. дело № 100/2011 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 28.10.2009 г. по гр. дело №204/2009 год. на Ямболския окръжен съд и П. на Р. Б. е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да заплати на Д. С. Д. 6 251.88 лв. – обезщетение за пропусната полза, представляваща възнаградителна лихва върху задържаната сума от 21 380 щ.д. за периода от задържането и на 02.07.2001 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 10.01.2008 г. заедно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното и изплащане и сумата 1 111.59 лв., представляваща обезщетителна лихва за периода от 10.01.2008 г. – до деня на фактическото и връщане 17.04.2008 г. Ответникът по тази касационна жалба Д. С. Д., [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че след като има постановена оправдателна присъда, то действията на прокуратурата по задържането на сумата 21 380 щ.д. като предмет на престъплението, са незаконни. Прибавянето на 10 пункта към основния лихвен процент се използва само при изчисляване на обезщетителната лихва, но не и при възнаградителната такава. Касаторът Д. С. Д. е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че прибавянето на 10 пункта към основния лихвен процент се използва само при изчисляване на обезщетителната лихва, но не и при възнаградителната. За целия период от 02.07.2001 г. /датата на изземване/ до 17.04.2008 г./датата на реално връщане/ е бил лишен без основание от ползването на собствените си парични средства в размер на 21 380 щ.д. П. на Р. Б. е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора ищецът не е доказал причиняването на имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането му. Не са изложени мотиви, защо се приема, че увреждането не е причинено поради изключителна вина на ищеца, който е извършил митническо нарушение. Освен това иззетата валута, която е предадена за съхранение в БНБ и Д., не се олихвява. С определение №773 от 27.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение №48 от 17.06.2011 г. по гр. дело № 100/2011 г. на Бургаския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси относно това дължи ли се възнаградителна или обезщетителна лихва върху паричните суми, които са иззети по реда на НПК и в какъв размер, ако лицето бъде оправдано. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Паричните суми, които са иззети по реда на НПК и за които се претендира, че са били предмет на престъплението, трябва да се върнат на притежателя им след оправдаването му с влязла в сила присъда. Те несъмнено подлежат на връщане, след като е установено, че престъпление няма. Парите подлежат на връщане, макар да е съществувало процесуално основание за изземването им, тъй като в действителност такова основание не е било налице. Връщането на паричните суми, които са неоснователно отнети, е възстановяване на съществуващото положениe /restitutio in integrum/, а не обезщетение за вреди. Вредите от неоснователното отнемане са загубите и пропуснатите ползи, които кредиторът е търпял през времето, в продължение на което не е разполагал с отнетото. Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на всяко изискуемо парично задължение, когато страните не са уговорили друго. Когато неоснователно се задържа парична сума, причинената имуществена вреда – загуби и пропуснати ползи, е в размера на законната лихва за времето на неоснователното задържане. Това е така, защото законна лихва се дължи винаги когато паричното задължение съществува и е изискуемо, независимо от какво e породено – договор, друга сделка, деликт, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и други източници. Разрешението е идентично в случаите когато кредитор, разполагащ с изпълнителен лист, събере вземане, чието съществуване впоследствие е отречено. Привидният кредитор, който е получил нещо процесуално законосъобразно, но при липса на материалноправно основание, дължи връщането на полученото без основание по чл.55 ЗЗД. Тогава вземането за връщане на недължимо платеното възниква с получаването му и от този момент става изискуемо, поради което се дължи със законната лихва от получаването /т.7 ППВС №1 от 28.05.1979 г./. Същото важи и за отнетото от обвинения в извършване на престъпление, макар и по законния ред, когато се установи, че липсва материалноправно основание за отнемането. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: По делото е безспорно установено, че с акт за установяване на митническо нарушение от 02.07.2001 г. от ищеца е била иззета сумата от 21 380 щ.д.. След като срещу него е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.251, ал.1 НК, административнонаказателното производство е било прекратено на основание чл.33, ал.2 ЗАНН. С присъда от 17.04.2007 г. ищецът е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.251, ал.1 НК. Постановено е предметът на престъплението – сумата от 21 380 щ.д. да се върне на ищеца. Присъдата е влязла в сила на 10.01.2008 г. На 17.04.2008 г. по открита на името на ищеца сметка в Д. е преведена иззетата сума. Обстоятелството, че парите са иззети по образуваното първоначално административнонаказателно производство за извършено митническо нарушение не може да обоснове извод за наличие на предпоставките по чл.5 ЗОДОВ за освобождаване или намаляване отговорността на държавата. По делото няма доказателства за установяване по надлежния ред, че ищецът е извършил митническо нарушение, за да се приеме, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия или той е допринесъл за увреждането. Правилно въззивният съд е приел, че след като ищецът е признат за невинен и е постановена оправдателна присъда, то всички предприети срещу него действия от прокуратурата са били незаконни и държавата носи отговорност по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Правилен е и изводът, че се дължи обезщетение за вреди, представляващи лихва върху задържаната сума от 21 380 щ.д. за периода от задържането и на 02.07.2001 г. до деня на фактическото и връщане 17.04.2008 г. Съобразно изложеното по-горе относно въпросите, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че неправилно е определен размерът на дължимото обезщетение за вреди. За целия период на неоснователно задържане на сумата от 21 380 щ.д. се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетата по делото счетоводна експертиза законната лихва върху задържаната сума от 21 380 щ.д. за периода от задържането и на 02.07.2001 г. до връщане и на 17.04.2008 г. е в размер на 19 308.51 щ.д., чиято левова равностойност е 27 936.14 лв. За тази сума искът е основателен и доказан, като върху нея не следва да се присъжда законната лихва, защото би се стигнало до анатоцизъм. В останалата част до предявения размер 53 512.47 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 480.53 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №48 от 17.06.2011 г. по гр. дело № 100/2011 г. на Бургаския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Д. С. Д., [населено място], на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 27 936.14 лв., представляваща обезщетение за вреди, както и 480.53 лв. деловодни разноски. ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Д., [населено място], срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за разликата над сумата 27 936.14 лв. до предявения размер 53 512.47 лв. като неоснователен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.