Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 20 септември 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 569 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. Г. М. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 40 от 23.02.2018 г, постановена по ВНОХД № 4840/17, с която е отменена оправдателна присъда на Софийски районен съд от 5.07.2017, по НОХД № 9255/14, и жалбоподателката е призната за виновна в това, че на 11.12.2013 г в [населено място], е държала акцизни стоки: тютюневи изделия, без бандерол, а именно: 60 кг тютюн за пушене, на обща стойност 11 700 лв, когато такъв се изисква по закон и случаят е немаловажен, с оглед на което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 11 700 лв и „лишаване от право да упражнява дейност по продажба и държане на акцизни стоки”, за срок от една година. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: липсва надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимата, невярно са интерпретирани показанията на св. С. и св. З., материалният закон е приложен неправилно, липсва престъпление, а евентуално би могло да се касае за административно нарушение, наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимата не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. Въззивният съд е провел допълнителен разпит на св. Д. и св. Г., а техните показания е оценил в контекста на останалите доказателствени източници, при което е достигнал до верни изводи относно авторството на деянието в лицето на подсъдимата. От цитираните свидетелски показания е изяснено, че е имало сигнал за лице от женски пол, което продава тютюн без акцизен бандерол. Адресът на лицето е насочил полицаите към жилището на подсъдимата. Продажбите са разгласявани чрез писмени обяви, разлепени в близост до дома на подсъдимата, и съдържащи номера на нейния мобилен телефон. На инкриминираната дата жалбоподателката е спряна за полицейска проверка и в носената от нея пазарска чанта е открит полиетиленов плик, с тегло 1 кг, съдържащ тютюн, годен за пушене. Предприето е претърсване и изземване в обитаваното от нея жилище, в хода на което подсъдимата е уведомила компетентните органи, че съхранява в дома си 59 кг тютюн за пушене, разпределен в опаковки от 1 кг. Намереното и иззето количество тютюн, описано в протокола за претърсване и изземване, е съответствало на обявеното от подсъдимата. Стоката не имала акцизен бандерол, какъвто се изисква по закон. Настоящата инстанция споделя съображенията на СГС, касаещи анализа на гласните доказателства, изводими от показанията на св. Р. З. и св. Р. С.. Първият съжителства с подсъдимата на семейни начала на същия адрес, а вторият е техен познат, който е имал разрешението периодично да нощува в жилището. Цитираните свидетели са заявили, че са закупили инкриминираното количество тютюн и са го прибрали в една от стаите, но не са уведомили подсъдимата. Правилно въззивният съд е приел, че твърдението за липса на знание у подсъдимата не може да бъде кредитирано, тъй като то е опровергано от събраните доказателства, че у нея е намерен пакет с тютюн, част от общото закупено количество, че в полицията е постъпил сигнал за действия на лице от женски пол, живеещо на посочения адрес, че номерът на телефона за връзка, отразен в обявите, е идентичен с този, ползван от подсъдимата. Ето защо, правилно въззивната инстанция е кредитирала частично показанията на св. С. и св. З.: в частта, с която са заявили, че са закупили количеството тютюн, но не е кредитирала частта от показанията им, че тази сделка не е доведена до знанието на подсъдимата. Вярно са интерпретирани като неубедителни твърденията на св. С., че не му е известно с кого е съжителствала подсъдимата, в контекста на събраните гласни доказателства, че същият е общувал със св. З. и периодично е отсядал в дома му, където са живели подсъдимата и нейният фактически съпруг. На следващо място, косвено в подкрепа на обвинителната теза е поведението на жалбоподателката преди провеждане на претърсване и изземване в дома й, изразило се в уведомяване на компетентните органи за вида и количеството на стоката, както и за начина на опаковането й. В протокола за претърсване и изземване е посочено, че са намерени и иззети 59 пакета, всеки от които е съдържал 1 кг рязан тютюн, което съвпада с фактическите обстоятелства, посочени от подсъдимата преди провеждане на следственото действие. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че въззивният съд е провел задълбочен и прецизен доказателствен анализ, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Следователно, не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Не е допуснато нарушение и на материалния закон. Въззивният съд е изложил обстойни съображения относно съставомерността на деянието, които се споделят от настоящата инстанция. Вярно е интерпретирана съдебната практика, изводима от Решение № 158 от 24.06.2015 г на ВКС, Трето Наказателно отделение, по н. д. № 242/15, което е относимо и към настоящия казус. Нормата на чл. 234, ал. 1 НК е бланкетна и препраща към специален закон: Законът за тютюна и тютюневите изделия / ЗТТИ /, действал към момента на деянието. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗТТИ, тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване или разкъсване. В чл. 28, ал. 1 от същия закон е предвидено, че тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25. В ал. 2 на същия текст е посочено, че разпоредбите на ал. 1 не се прилагат само за тютюневи изделия, предназначени за износ. Законът за акцизите и данъчните складове / ЗАДС / урежда обществените отношения, свързани с облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз. В този закон е дефинирано понятието „акцизни стоки”, а именно: алкохол и алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия, енергийните продукти и електрическата енергия. От обективна страна, подсъдимата е държала акцизна стока - рязан тютюн за пушене, без бандерол, а с оглед количеството на стоката и размера на неплатения акциз, който възлиза на 9 120 лв, случаят е немаловажен. От субективна страна, тя е съзнавала, че държи стока, която по закон е задължена да продава само с акцизен бандерол, с какъвто не е разполагала. Следователно, като е приел, че е налице съставомерност по чл. 234, ал. 1 НК, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Към настоящия момент е в сила Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, чиито норми не отменят съставомерността на деянието по чл. 234, ал. 1 НК. В чл. 28, ал. 1 от закона е възпроизведен текста на чл. 25, ал. 1 ЗТТИ, с уточнението, че тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка, при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. С оглед на обстоятелството, че материалният закон е приложен правилно, не може да бъде уважено искането на подсъдимата за нейното оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при осъждане за несъставомерно деяние, каквото, в случая, липсва. Що се отнася до аргумента за евентуално административно нарушение, такава хипотеза е мислима, ако липсва престъпление и се преценява дали деянието съставлява нарушение и по кой закон, а, в случая, е налице съставомерно деяние по чл. 234, ал. 1 НК, откъдето и не възниква необходимост от обсъждане на въпроса дали деянието би могло да послужи като основание за носене на административно-наказателна отговорност. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. За престъплението по чл. 234, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест години и глоба до десетократния размер на пазарната цена на продаваната стока, както и „лишаване от права” по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. На подсъдимата е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, глоба от 11 700 лв, „лишаване от право да упражнява дейност по продажба и държане на акцизни стоки”, за срок от една година. При отмерване на наказанието, от една страна, е съобразено като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата, а от друга страна, като отегчаващо обстоятелство високата степен на обществена опасност на деянието, изводима от количеството на предмета на престъплението и неговия стойностен размер. Макар и въззивният съд да е посочил, че определя наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, практически е наложил наказание при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, към абсолютния минимум на предвидената санкция по чл. 234, ал. 1 НК. Доколкото обаче настоящето производство се води само по жалба на подсъдимата, изложеното относно наказанието има отношение единствено при преценката на оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Такова нарушение не е допуснато. Наказанието е определено при хипотезата на чл. 54 НК и евентуално по-нататъшно смекчаване е възможно само при условията на чл. 55 НК, който текст, в случая, не е налице. Това е така, защото е отчетено единствено смекчаващо обстоятелство / чистото съдебно минало на подсъдимата /, което не е „изключително” по своя характер, а, от друга страна, най-лекото, предвидено в закона наказание, което е определено на подсъдимата, предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането за смекчаване на наказателно-правното положение на жалбоподателката не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 40 от 23.02.2018 г, по ВНОХД № 4840/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: