Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. София, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа гр.д. № 1841 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. О. Б., и по касационната жалба на М. Х. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. В., против въззивно решение № 307 от 27 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 585/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, с което се отменя решение № 382 от 1 април 2019 г., постановено по гр.д. № 4211/2018 г. по описа на районния съд в гр. Добрич, и вместо него е отхвърлен искът на М. Х. С. и Г. А. против „Инвестбанк“ АД, К. Г. А. и И. Г. А. за прогласяване нищожността на законна ипотека до размер на 1/2 ид.ч., вписана в АВ - СВ - Добрич с вх.рег. № 16649/01.12.2006 г., акт № 62, том II от 2006 г., имотна партида ***, подновена под вх. № 11133/30.11.2016 г., акт № 121, том V, поради учредяването ѝ от „Инвестбанк“ АД върху имоти, които не са били в цялост собственост на кредитополучателя К. Г. А. и солидарния длъжник И. Г. А., и в тежест на Г. А. С. и на М. Х. С. са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 831 от 31 декември 2020 г., постановено по настоящото дело, за да се извърши преценката нарушена ли е практиката на ВКС, обективирана в решение № 114 по гр.д. № 4370/2015 г., IV г.о., и решение № 147 по гр.д. № 3400/2018 г., III г.о., по въпроса нищожна ли е вписана законна ипотека върху недвижим имот, ако при вписването ѝ същият не е бил собственост на кредитополучателя, който е гарантирал със същия за вземането на кредитора.
В сочените решения се приема, че ипотеката представлява обезпечение на вземане с недвижим имот, собственост на учредителя, върху който кредиторът може да насочи принудителното изпълнение, независимо чие притежание е в момента и независимо от несеквестируемостта му, както и да се удовлетвори по предпочитание от получената цена. Нищожността е порок на правната сделка, който не води до правните последици, целени с договора; правните последици от нищожната сделка не настъпват и нищожната сделка не поражда правни последици, като в хипотезата на нищожен договор за продажба на недвижим имот правото на собственост върху имота, предмет на договора, не е придобито от купувача по сделката. Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на сделката принадлежат на лицето, което я учредява, като това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот. Ипотека върху съсобствен имот може да се учреди и от съсобственик по отношение на неговата идеална част от имота, а когато съсобственикът ипотекира целия имот без съгласието на останалите съсобственици, за техните идеални части ипотеката ще бъде нищожна съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД, като за идеалната част на съсобственика, учредил ипотеката, следва да се приложи правилото на чл. 26, ал. 4, предложение последно ЗЗД, и сделката да се приеме за действителна, като хипотезата на частична недействителност на ипотеката не се засяга от неделимостта на ипотеката по смисъла на чл. 150, ал. 2 ЗЗД, доколкото тази неделимост на ипотеката е по отношение на имота и на дълга и означава, че разделяне на дълга и на имота след учредяване на ипотеката не може да засегне ипотекарния кредитор, който има право да насочи принудителното изпълнение върху целия имот (или върху ипотекираната идеална част) за цялото вземане, независимо от стойността на имота, от размера на обезпеченото вземане и извършеното разделяне и отчуждаване на имота. Настоящият съдебен състав напълно споделя соченото тълкуване. Ипотечното право е производно. Дори в случай на придобиване на правото на собственост върху имота след учредяване на ипотеката, учредителят не е изпълнил условието на закона да е собственик на имота към момента на учредяването й. От естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя (подобно на договорната – чл. 167, ал. 3 ЗЗД) може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 ЗЗД.
Касационните жалби са основателни.
По делото е установено, че по силата на договор за покупко-продажба от 20.09.2001 г. Г. С., по време на брака ѝ с М. С., е придобила правото на собственост върху 82/154 ид.ч. от урегулиран поземлен имот с площ от 154 кв.м. в [населено място], заедно с построената в него къща, състояща се от две стаи и кухня; съгласно договор за покупко-продажба от 01.12.2006 г. М. и Г. С. продават същите имоти на К. и И. А., като за част от продажната цена е поет ангажимент за кредит от „Инвестбанк“ АД и сумата по кредита бъде получена от продавачите след представянето на нотариалния акт и вписването на законна ипотека; че К. А. е сключила с банката договор за банков кредит, по който И. А. е солидарен длъжник; за обезпечаване вземането на банката е вписала законна ипотека върху описания имот на 01.12.2006 г., подновена от 30.11.2016 г. Установява се още, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 685/2013 г., по описа на окръжния съд в гр. Добрич, договорът за покупко-продажба от 01.12.2006 г. е обявен за нищожен до размер на 1/2 ид.ч. на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД като сключен от представител на продавача М. С. при превишаване на пределите на представителната власт, както и че с влязло в сила решение са отхвърлени предяввените от Г. и М. С. срещу „Инвестбанк“ АД искове за прогласяване нищожността на законната ипотека върху имота поради противоречие със закона, изразяващо се в липса на „тъждество на имота“ с посочения в молбата за учредяване на законна ипотека, и тъждество на сумата в договора за банков кредит в лева и в евро, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд в нарушение на материалния закон приема, че законна ипотека, учредена върху имот на лице, чийто придобивен титул е обявен за нищожен в един по-късен момент, е действителна, но не може да се противопостави на собственика на имота. В случая нищожният договор за продажба на 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот и построената в него сграда изначално не е породил правни последици, поради което за купувачите по договора (ответниците А.) не е възникнало право да учредят ипотека, респективно за банката, в качеството ѝ на кредитор по сключения договор с кредитополучателя К. А. и солидарния длъжник И. А., не е възникнало право за учредяване на законна ипотека върху тези идеални части.
Неоснователни са доводите на банката за недопустимост на предявените искове поради наличие на формирана сила на пресъдено нещо, предвид обстоятелството, че влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 452/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, за отхвърляне на исковете на С. против „Инвестбанк“ АД за прогласяване нищожността на законната ипотека поради противоречие със закона, изразяващо се в липса на тъждество на имота и на сумата по договора за банков кредит, има различен предмет от този на настоящото производство, в което основанието за нищожност на ипотеката е вписването ѝ върху имот, който не е бил изцяло собствен на кредитополучателя и солидарния длъжник.
Неоснователно е и възражението за липса на процесуална легитимация на ищцата Г. С., тъй като договорът за продажба от 01.12.2006 г. е прогласен за нищожен само в частта, касаеща правата на М. С.. Касационният съд счита, че ищцата има правен интерес от предявения иск за нищожност на 1/2 ид.ч. от вписаната ипотека, предвид данните по делото (твърденията на ответниците А. в отговора на исковата молба, изявлението на процесуалния представител на М. С. в публично съдебно заседание на 01.03.2019 г. по първоинстанционното дело и извършена от настоящия състав служебна справка), че с влязло в сила на 01.05.2019 г. решение по гр.д. № 560/2018 г. по описа на районния съд в гр. Добрич, е допуснато извършването на съдебна делба на процесния поземлен имоти и построената в посоченото в него еднофамилна жилищна сграда между К. Г. А., И. Г. А., М. Х. С. и Г. А. С., при следните квоти: 1/2 ид.ч. за съпрузите К. А. и И. А. и 1/2 ид.ч. за съпрузите М. С. и Г. С..
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ищците такси и разноски по производството, като заплатените от Г. С. държавни такси са в общ размер на 892,36 лева, а от М. С. – 315,55 лева. По отношение на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение касационният съд приема за основателни сторените от „Инвестбанк“ АД възражения за прекомерност на заплатените от всеки от ищците адвокатски хонорари, а именно – по 1400 лева за първоинстанционното и въззивното производство и по 1450 лева за касационното производство. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. минималното възнаграждение за защита по настоящото дело възлиза общо на сумата 686,94 лева. Отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че размерите на адвокатското възнаграждение са прекомерно завишени и следва да се намалят до минимално предвидения в наредбата размер.
Подадена е и частна жалба от „Инвестбанк“ АД против определение № 174 от 18 февруари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 585/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, за отхвърляне искането на „Инвестбанк“ АД за допълване на решение № 307 от 27 ноември 2019 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските.
В тази част производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Предвид изхода на настоящия спор, с оглед основателността на предявените срещу „Инвестбанк“ АД искове, обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 307 от 27 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 585/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на законна ипотека, вписана в АВ-СВ-гр. Добрич, с вх.рег. № 16649/01.12.2006 г., акт № 62, том II, имотна партида ***, 17308, подновена под вх. № 11133/30.11.2016 г., акт № 121, том V, до размер на 1/2 ид.ч. поради учредяването ѝ от „Инвестбанк“ АД върху имоти, които не са били в цялост собственост на кредитополучателя К. Г. А. и солидарния длъжник И. Г. А..
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, К. Г. А., с ЕГН [ЕГН], и И. Г. А., с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес в [населено място], [улица]-22, да заплатят на Г. А. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], сумата от 892,36 лева заплатени от С. държавни такси в производството пред трите инстанции, както и сумата от по 686,94 лева разноски за заплатени от С. адвокатски възнаграждения в производството пред трите инстанции.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, К. Г. А., с ЕГН [ЕГН], и И. Г. А., с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес в [населено място], [улица]-22, да заплатят на М. Х. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], сумата от 315,55 лева заплатени от С. държавни такси в производството пред трите инстанции, както и сумата от по 686,94 лева разноски за заплатени от С. адвокатски възнаграждения в производството пред трите инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 174 от 18 февруари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 585/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, за отхвърляне искането на „Инвестбанк“ АД за допълване на решение № 307 от 27 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 585/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, в частта му за разноските.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |