Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 12 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от съдията E.Авдева наказателно дело № 2159/2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалби на подсъдимия С. С. Е. и защитника на подсъдимия А. Р. Г. против решение № 210 от 03.10.2012 г. по внохд № 173/2012 г. на Апелативния съд в гр.Велико Търново. В жалбата си С. С. Е. сочи касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, но излага аргументи единствено относно справедливостта на наказанието. Касаторът изтъква, че санкцията би трябвало да се определи при условията на чл.55 от НК поради многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В заключение отправя искане за намаляване на срока на лишаване от свобода и отмяна на наложената глоба. Защитникът на подсъдимия А. Р. Г. също релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Атакува правната квалификация, като се позовава на конкуренцията между нормите на чл. 242 и чл. 354а от НК. Касационната жалба съдържа подробен анализ на оспорваното решение в частта му, засягаща индивидуализацията на наказанието, завършващ с извод за неправилно приложение на закона и явно несправедливо наказание. In fine формулира необходимост от намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Пред настоящата инстанция касаторите поддържат жалбите по изложените съображения. Прокурорът пледира в подкрепа на обжалваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Русенският окръжен съд с присъда № 23 от 02.05.2012 г. по нохд№ 174/2012 г. признал 1.подсъдимия А. Р. Г. за виновен в това , че · на 29.08.2011 г. в гр.Русе, на ГКПП ”Д. мост”, като извършител, подбуден и подпомогнат от С. С. Е., направил опит да пренесе през границата на страната без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - 14,836 килограма хероин на стойност 593 440 лева, поради което и на основание чл. 242, ал.2, пр.2 вр. с чл. 20, ал.2 , чл. 18 и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца, както и с глоба в размер на 100 000 лева · през периода 27.08.2011 г. – 29.08.2011 г. в гр.Пазарджик и от там до гр. София и обратно, както и от гр.Пазарджик до гр.Русе, като извършител, подбуден и подпомогнат от С. С. Е., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери – 14, 836 кг хероин на стойност 593 440 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2 пр.4 във вр. с ал.1, пр.4 и чл. 20 , ал.2 и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на тридесет хиляди лева. На основание чл. 23 от НК съдът наложил на подсъдимия А. Р. Г. най-тежкото от определените наказания – лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца и глоба в размер на сто хиляди лева. 2. подсъдимия С. С. Е. за виновен в това , че · на 29.08.2011 г. в гр.Русе, на ГКПП „Д. мост”, подбудил и подпомогнал А. Р. Г. да пренесе без надлежно разрешително през границата на страната високорисково наркотично вещество - 14,836 кг хероин на стойност 593 440 лева, като деянието на Г. останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 242, ал.2, пр.1 във вр. с чл. 20, ал.3 и ал.4 и чл. 18 от НК и чл. 58 а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца, както и глоба в размер на сто хиляди лева. · през периода 27.08.2011 г. - 29.08.2011 г. подбудил и подпомогнал А. Р. Г. да държи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - 14,836 кг хероин на стойност 593 440 лева, особено големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, изр.2 пр.4 вр. с ал.1 пр.4 вр. с чл. 20, ал.3 и ал.4 от НК и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години · на 29.08.2011 г. държал два археологически обекта, културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, поради което и на основание чл. 278, ал.6 пр.1 от НК и чл.58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири месеца и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева На основание чл. 23 от НК съдът определил на подсъдимия най-тежкото наказание - лишаване от свобода, търпимо при строг режим в затворническо общежитие, и глоба в размер на сто хиляди лева. Съдът приспаднал от наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода времето, през което били задържани в рамките на настоящето производство. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Велико Търново с решение № 210 от 03.10.2012 г. по вход № 173/2012 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения: По жалбата на С. С. Е. Подсъдимият бланкетно се позовава на неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила, но не излага конкретни доводи. Ето защо настоящата инстанция не е ангажирана с конкретни отговори. В изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.124 от Конституцията на Република България касационният състав извърши проверка на обжалвания акт и не установи наличие на някое от абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал.3, т.2-т.4 от НПК или засягане на конституционните основи на правосъдието. Тук е мястото да се отбележи, че производството пред първата инстанция протекло по реда на чл. 373, ал.2 от Глава двадесет и седма на НПК, след като подсъдимите, на основание чл. 371, т.2 от НПК, признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласили да не се събират доказателства за тях. Няма данни така направените волеизявления да са опорочени от манипулация. Установеният по изрично искане на подсъдимите процесуален ред изключил възможността за оспорване на съдържащите се в обвинителния акт съставомерни факти. Ето защо маркираното в жалбата и писмените бележки към нея възражение на Е., че не е доказано участието му в „трафика на наркотици” е лишено от процесуална стойност. Основният довод на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание не намира подкрепа в данните по делото. Двете предходни инстанции подробно са обсъдили искането на защитата за приложение на чл. 55 от НК, който е по-благоприятен за подсъдимия в сравнение с чл. 58а, ал.1 и ал.5 от НК. Аргументите, с които то е отхвърлено, не предизвикват касационна ревизия. Конкретизираният обем наказателна принуда отразява всички фактори от значение за индивидуализация на наказанието, включително тези, които жалбоподателят изтъква и пред касационния съдебен състав – направеното самопризнание, чистото съдебно минало, изключително ниската концентрация на активен компонент - диацетилморфин в наркотичното вещество, предмет на престъпленията, както и стадия на тяхното осъществяване. Нито едно от установените смекчаващи отговорността обстоятелства не разкрива изключителност по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, а съвкупността им не се отличава с посочената в същия текст многобройност. Наказанията са отмерени при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства / за престъплението по чл. 242,ал.2, пр.1 от НК/ и при значителен техен превес /за престъпленията по чл. 354а , ал.2, изр.2 пр.4 от НК и по чл. 278,ал.6,пр.1 от НК/.Срокът на лишаване от свобода е до легалния минимум. Не са наложени факултативните наказания конфискация и лишаване от права, предвидени в 278, ал.6, пр.1 от НК. Правилно е приложена редукцията на наказанието лишаване от свобода, произтичаща от чл. 58а от НК. Обобщено, настоящият съдебен състав намира, че е спазено съответствието между тежестта на определената санкция, от една страна, и обществената опасност на деянията и дееца, от друга.Претендираното от касатора намаляване на срока на лишаване от свобода би отдалечило наказанието от целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. По жалбата на А. Р. Г. Възражението за неправилно приложение на закона , изразило се в осъждането на касатора както по чл.242 от НК, така и по чл. 354а, ал.1 от НК се поддържа с аргументи от съдебната практика, които са споделими, но неотносими към конкретния казус. Вярно е, че разпоредбата на чл. 354а, ал.2 от НК и чл. 242,ал.2 от НК се съотнасят като обща и специална норма при форма на изпълнителното деяние на общоопасното престъпление по чл. 354а от НК „държане”. Внимателният прочит на решението обаче показва, че по чл.354а ,ал.2 от НК е инкриминирана дейност на подсъдимия, обхващаща период преди контрабандата. Ето защо правният коментар не е посветен на хипотезата, когато едно деяние привидно осъществява два престъпни състава, а на квалифицирането на две различни деяния. Правната квалификация е точна и не налага ревизия по касационен ред. Без уважение следва да се остави и искането на касатора за приложение на чл. 58а, ал.4 във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Не може да се пренебрегне обаче факта ,че апелативният съд /на стр.22/ ненужно е влязъл в полемика с обвинението относно колебанията на подсъдимия Р. при осъществяване на инкриминираната дейност. Нещо повече, приемайки, че подсъдимият не бил подложен на заплахи или натиск съдът излязъл извън рамките на обстоятелствената част на обвинителния акт, в която няма подобни твърдения, но пък ясно е очертано двоумението на касатора. С неудачната си редакция решението създава впечатление за вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съд .В тях /на стр.9/ може да се прочете, че подсъдимият Р., „се страхувал да не бъде разкрит”,”изразявал притеснения” пред подсъдимия Е. и на последно място, че бил „уговорен от него да пренесе наркотичното вещество от гр.Пазарджик до гр.Арат в Румъния”.Очевидно е, че на това място в решението, за разлика от цитираните разсъждения на стр.22, състоянието на колебливост на подсъдимия е възприето според съдържанието на обвинителния акт и самопризнанието, а не е израз на защитна версия с цел „неглижиране на собствената вина”, както си е позволил да отбележи второинстанционният състав. На следващо място въззивният съд неправилно е акцентирал върху предходните две осъждания на подсъдимия, пренебрегвайки настъпилата реабилитация Вж. повече в Решение № 426 от 03.02.2009 г. на ВКС по н.д.№ 398/2008 г., ІІ н.о. Въпреки посочените неточности при определяне на кръга смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и относителната тежест на всяко от тях при решаване на въпросите за обществената опасност на деянието и дееца крайният извод на съда за значителен превес на смекчаващите обстоятелства, а именно – самопризнания от досъдебното производство, разкаяние, затруднено материално положение, ниска концентрация на диацетилморфин в наркотичното вещество, предмет на престъпленията, недовършеност на контрабандата, е правилен. Той обусловил и налагане на минималните възможни наказания лишаване от свобода. Не се установяват обаче предпоставките за приложение на чл.55, ал.1 от НК, тъй като смекчаващите обстоятелства не са многобройни, както се стреми да убеди съда защитата на касатора.Те не са единствените фактори, които съдът е следвало да цени при индивидуализацията на наказанието.Предходните инстанции не са имали основание да пренебрегнат обективното отрицателно въздействие на конкретните деяния върху засегнатите обществени отношения и да игнорират стойността на наркотичното вещество, предмет на престъпленията. В тази насока не е допуснато нарушение на чл. 56 от НК, тъй като атакуваните съдебни актове съдържат ясно разграничение между прага, достатъчен за квалификацията „особено големи размери”, и установените по делото стойности на наркотичното вещество. В заключение, наложената на подсъдимия А. Р. Г. санкция не се конфронтира с правилата на НК за индивидуализация на наказанието и не подлежи на намаляване по реда на касационната проверка. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 03.10.2012 г. по внохд № 173/2012 г. на Апелативния съд в гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.