3 решение по гр.д.№ 73 по описа за 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 458 София, 23.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 73 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 173 от 11.10.2010 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 409 от 2010 г., с което е отменено решение № 85 от 08.03.2010 г. по гр.д.№ 5131 от 2009 г. на Пернишкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу И. С. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху поземлен имот с идентификационен № 55871.506.3 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А. с площ от 1309 кв.м., представляващ празно дворно място, находящо се в [населено място],[жк], парцел III в кв.153 по регулационния план на [населено място], ведно с правото на строеж върху 353 кв.м. и наличната в имота търговска сграда-кафе-аператив с площ от 72 кв.м. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата И. С. К. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ГПК с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 613 от 16.06.2011 г. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /представлява ли съществено процесуално нарушение на съда липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания затова кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд/ е налице задължителна практика на ВКС: решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 1553 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК , в което се приема, че въззивният съд е длъжен да направи нов доклад по делото, ако в доклада на първоинстанционния съд и до момента на подаване на въззивната жалба не са били изяснени твърденията на страните и не е била разпределена доказателствената тежест в процеса. Обжалваното решение противоречи на горепосочената задължителна практика на ВКС, тъй като, въпреки че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по смисъла на чл.146, ал.1 от ГПК, в който да отдели спорното от безспорното, да укаже на страните кои факти и обстоятелства следва да докажат и чия е доказателствената тежест затова, въззивният съд не е изготвил нов доклад по делото: Видно от исковата молба, ищцовото дружество е твърдяло, че целият процесен имот /сградата и поземления имот, върху който е изградена тя/ се владеят от ответника без основание. В отговора на исковата молба ответникът И. К. е възразил, че има право да ползва целия поземлен имот, тъй като ищецът е само гол собственик на мястото, а ответникът е собственик на построената в имота сграда- придобита от него по силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 13 от 13.12.2004 г. В този отговор ответникът не е изразил изрично становище относто това дали фактически ползва целия процесен имот /поземлен имот, заедно с изградената в него сграда от 72 кв.м./. В доклада си по чл.146, ал.1 от ГПК първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното /не е приел дали е спорно твърдението на ищеца, че процесният имот се владее от ответника/ и не е дал указания на ищеца, че негова е била доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство. Във въззивната жалба ответникът се е позовал на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на обстоятелството, че по делото липсват доказателства, че имотът се намира във владение или държане на ответника. При тези противоречиви твърдения на ответника относно това кой ползва процесното място и при липсата на доклад на първоинстанционния съд, касаещ изясняването на това обстоятелство, въззивният съд направо е постановил решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск и то само на основание, че не е доказано ответникът да ползва имота. В този случай съдът е бил длъжен, преди постановяване на решението си, да отдели спорното от безспорното по реда на чл.145, ал.1 и 2 от ГПК и ако се окаже, че страните спорят относно обстоятелството кой ползва процесното място- на основание чл.146, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и чл.146, ал.2 от ГПК да даде указания на страните чия е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилност на постановеното от него решение. Ето защо и на основание чл.281, ал.1, т.3 от ГПК това решение следва да бъде отменено. След отмяната на решението, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: отделяне на спорното от безспорното по въпроса кой осъществява фактическа власт върху процесния поземлен имот и сграда в него и при констатиране на спор по този въпрос- даване на указание до страните чия е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство и евентуално събиране на доказателства, ако такива бъдат поискани от страната, чиято е доказателствената тежест. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 173 от 11.10.2010 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 409 от 2010 г. в частта по иска с правно основание чл.108 от ЗС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне по този иск от друг състав на Пернишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.