Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 50292_16_dec_290gpc_288(1)2_kz Р Е Ш Е Н И Е № 5 С.офия, 03.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 50292 /2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 532 от 02.11.2016 г. по касационна жалба на Р. Х. К. и Д. Г. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1535 от 10.07.2015 г. по възз. гр. д. № 1796 /2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о. в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която исковете на жалбоподателите срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техен син в ПТП са отхвърлени за разликите над уважените размери – по 70 000 лева за всеки един от ищците до пълните предявени размери – по 180 000 лева за всеки един от ищците. Насрещната страна Гаранционен фонд в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба с твърденията, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е обосновано и че размерите на обезщетенията са в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък по реда на чл.52 ЗЗД по иск по чл.288,ал.1,т.2,б.а от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм.), установеният в разпоредбата критерий „справедливост” изисква то да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, свързани с отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди, за който е прието, че е разрешен в противоречие с приетото в т.11 от ППВС № 4 /1968 г., с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав споделя даденото с постановлението разрешение. По мотивите на въззивния съд към обжалваната част от въззивното решение: Въззивният съд е бил сезиран с жалби от насрещните страни да определи размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, различни от определените с първоинстанционното решение (по 70 000 лева). Гаранционен фонд е искал намаляване, а ищците Р. К. и Д. К. – увеличаване на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията. И двете страни са твърдели, че в частта, с която са определен размерите на обезщетенията, решението е неправилно. По жалбата на Р. К. и Д. К. въззивният съд е приел следното: Съдът е посочил, че е сезиран с доводи, че в обжалваната от ищците част първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че тази жалба е неоснователна. Исковете по чл.45, във връзка с чл.52 ЗЗД, са основателни и доказани до размера от 70 000 лв., предвид доказателствата, събрани в първоинстанционното производство – в това число заключението по назначената СМЕ, както и с оглед съдебната практика. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, защото се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със загубата на дете. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците, са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и общественият критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен характер и да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел извода, че определената от първоинстанционния съд сума от по 70 000 лева представлява справедливо, съобразено с критерия по чл.52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото фактическа обстановка обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди. По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК: В касационната жалба на Р. К. и Д. К. се съдържат доводи, че в нарушение на приетото с т.11 от ППВС № 4 /1968 г. съдът не е взел предвид установените по делото конкретни факти, от значение за определяне на размера на обезщетението, каквито са загубата на син на ищците, изключително близките отношения с него, съвместното живеене, постоянните общи грижи и реалната нужда на родителите от грижата на сина им. В резултат на това съдът е определил обезщетенията в необосновано занижен размер. Тези факти са установени от показанията на разпитания от първоинстанционния съд свидетел. Предвид отговора на правния въпрос настоящият състав намира доводите за основателни. Въззивният съд не е обсъдил установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на исковете за обезщетение на неимуществените вреди, които обуславят тези вреди, свързани с отношенията между загиналия при пътнотранспортното произшествие и и неговите родители, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. Нито е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. От изложеното следва, че въззивният съд е допуснал противоречие с приетото с т.11 от ППВС № 4 /1968 г .разрешение и като последица от това – нарушение на установеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий „справедливост”. От това следва, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в съответната част. При тези изводи и тъй като не е необходимо извършването и повтарянето на процесуални действия, настоящата инстанция следва да разреши спора по същество. Както беше посочено, за да приложи правилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази установените по делото конкретни факти, от значение за определяне на размера на обезщетението. Основателен е доводът, че за установяването на претърпените от ищците Р. К. и Д. К. неимуществени вреди, които са наведени като основание на исковете, по искане на ищците са събрани гласни доказателства. Разпитан е посоченият от ищците свидетел Н. П. Б.. От разпита му се установяват твърдените от ищците в исковата молба обстоятелства: че са живели съвместно със семейството на починалия си син в един дом в [населено място], били едно задружно семейство, отношенията между родителите и сина им са били много близки: помагали си един на друг, заедно обработвали двора и земеделска земя, заедно общували с други хора. След смъртта на сина им родителите били съсипани, бащата пушел повече и двамата били в лошо здравословно състояние, което налагало лечение, били съкрушени, постоянно ходели на гроба на сина си и въпреки, че от смъртта е минала повече от една година, не са се успокоили. Ищците имат и друг син, който живее със съпругата си отделно от родителите си в [населено място] и ги посещава в събота и неделя. Свидетелят пояснява, че впечатленията му са непосредствени, тъй като ищците посещават чест магазина на съпругата му и дома им. Не се твърди и не е установена заинтересованост на свидетеля от изхода на спора в полза на ищците, показанията не са оспорени от насрещната страна, не е проведено насрещно доказване, поради което следва да бъдат кредитирани и твърдените от свидетеля факти да се считат за установени. При установените факти и съобразно установения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий „справедливост”, така, както е разяснено с приетото в т.11 от ППВС № 4 /1968 г. настоящата инстанция намира, че обезщетенията следва да бъдат увеличени с по 30 000 лева за всеки един от ищците и определя обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева. Съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете за обезщетения са отхвърлени за разликите над 70 000 лева до 100 000 лева за всеки един от ищците и вместо това да бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени за тези части, в останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени за разликата над 100 000 лева до пълните предявени размери от по 180 000 лева, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането на процесуалния представител на ищците да и бъдат определени разноски за осъществяваното по реда на чл.38 ЗА процесуално представителство е основателно и съгласно чл.7,ал.2,т.4 НМРАВ следва да бъде определено в размер на 1 080 лева за всеки един от представляваните, в което е включен и ДДС, искането на Гаранционен фонд да бъдат осъдени ищците да му заплатят разноски е основателно и съгласно чл.7,ал.2,т.5 НМРАВ следва да бъде определено в размер на по 1 600 лева за всеки от тях. Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на ВКС държавна такса за допускане на касационно обжалване и за уважената част от исковете в размер на 1 260 лева. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение с № 1535 от 10.07.2015 г. по възз. гр. д. № 1796 /2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о. в частта, с която с него е потвърдено решение от 15.01.2015 г. по гр.д. 0 4819 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., І о., 1-с-в., в частта, с която исковете на Р. Х. К. и Д. Г. К. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди са отхвърлени за разликите над уважените размери – от по 70 000 лева до 100 000 лева за всеки един от ищците. Вместо това постановява: Осъжда Гаранционен фонд да заплати на Р. Х. К. и Д. Г. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на още по 30 000 (тридесет хиляди) лева за всеки един от ищците - за разликите над 70 000 (седемдесет хиляди) лева до 100 000 (сто хиляди) лева за всеки един от ищците, заедно със законната лихва върху , считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Оставя в сила обжалваното въззивно решение № 1535 от 10.07.2015 г. по възз. гр. д. № 1796 /2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о. в останалата част, с която исковете са отхвърлени за разликите над 100 000 лева до пълните предявени размери от по 180 000 лева. Осъжда Гаранционен фонд да заплати на адвокат П. Симитрова С. – К. от САК, процесуален представител на Р. Х. К. и Д. Г. К., общо сумата 2 160 (две хиляди сто и шестдесет) лева за възнаграждение з процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА в касационната инстанция. Осъжда Р. Х. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Осъжда Д. Г. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Осъжда Гаранционен фонд да заплати на Върховния касационен съд сумата 1 260 (хиляда двеста и шестдесет) лева държавна такса за уважената част от исковете. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.