Р Е Ш Е Н И Е № 484 София, 28 ноември 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1449 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№282/2013 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия В. Б. С.. В съдебно заседание жалбата ,с ангажирани всички касационни основания се поддържа от защитник. Частния обвинител,чрез повереникът си е на становище ,жалбата като неоснователна да се остави без последици. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,наказанието на подсъдимия достатъчно и справедливо,а жалбата му изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 29.04.2013 г. постановено по внохд.№282/2013 г. на Апелативен съд гр. София, е изменена присъда по нохд.№5315/2012 г. на Софийски градски съд,като е преквалифицирано престъплението извършено от подсъдимия С. по пункт ІІ на обвинението, от такова по чл.325 ал.2 НК в престъпление по чл.325 ал.1 НК,подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение ,намален е и размера на наказанието за това престъпление от две на една година лишаване от свобода.Намален е и размера на наказанието за престъплението по чл.343 б ал.1 НК, от шест месеца лишаване от свобода на четири месеца.В останалата й част ,с която подсъдимия е признат за виновен ,че на 12.06.2012 г. в [населено място] , при управление на л.а. с дк [рег.номер на МПС] ,нарушил правилата за движение по пътищата и умишлено причинил средна телесна повреда на св.И.,престъпление по чл.342 ал.3 б „Б” вр. с ал.1 НК , за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и наказание по чл.343 Г НК-за срок от три години,за това че по същото време и на същото място извършил непристойни действия ,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,като деянието се отличава с изключителна дързост-престъпление по чл.325 ал.2 вр. с ал.1 НК, с наказание лишаване от свобода за срок от две години/коригирано по горе / и за това ,че на същата дата и място управлявал МПС /посочения по горе автомобил / след употреба на алкохол с концентрация на последния в кръвта му от 1,5%о-установено по надлежния ред-престъпление по чл.343 б ал.1 НК ,с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца/намалено от въззивния съд / и на основание чл.343 Г НК –наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години- присъдата е потвърдена.На основание чл.23 ал.1 НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години ,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години.На основание чл.23 ал.2 НК към наказанието лишаване от свобода е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на под.С. : С жалбата са ангажирани всички касационни основания.В хода по същество пред Върховният касационен съд на РБ защитата акцентира на невзети предвид обстоятелства от значение,а именно :-„ситуация на заявена и охранявана атмосфера,която е съпътствала намирането на взривни вещества в жилищния блок, в който подсъдимия живее.Употребил е алкохол...специализираните служители ,изпратени да въдворят обществения ред ,не са могли да се справят и не са спрели С. да премине ограничителната линия.Допуснати са нарушение по събиране и оценка на доказателствата.Не споделяме извода ,че липсва нарушение на правото на защитата на подсъдимия ,с изменените факти по обвинението-подсъдимия има право да знае в какво е обвинен”. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред,като са уважени всички относими доказателствени искания на страните.В последващия обстоен анализ, са посочели кои обстоятелства от значение за делото приемат за установени и на коя доказателствена основа.При противоречие в доказателствените средства са посочили,кои от тях кредитират и защо.Липсват подценявания,надценявания или игнорирани доказателствени източници,напротив подробно са обсъдени и от въззивния съд,като правилно е отчетено ,че „оценката на доказателствените материали не следва да е по количествен признак,като се даде приоритет на броя на свидетелските показания,...а следва свидетелските показания да бъдат съпоставени със съществуващите обективни находки,които не зависят от субективната преценка и преживявания на участниците и на свидетелите на инцидента”. Сериозно внимание е отделено на обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия.Правилен е и извода ,че „голяма част от отговорите на въпросите поставяни от страните и най-вече от защитата се съдържат в заключението на назначената от първоинстанционния съд допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза”. Пред въззивния съд защитата е спорила:-не установено по безспорен начин причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и телесното увреждане на пострадалия.Спорно е било, в коя точно гаражна клетка е бил паркиран автомобила на подсъдимия.Каква точно е била извършената от подсъдимия маневра /завой на дясно или завой на ляво по посока движението на автомобила/,къде точно се е намирал пострадалия,началната и крайна точка на движение на автомобила. На всички тези въпроси ,след задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените средства, въззивния съд е дал отговор изпълнявайки стриктно задължението си по чл.339 ал.2 НПК. Сериозно внимание е отделено на заключението на назначената от първоинстанционния съд, допълнителна медико автотехническа експертиза,което заключение има значение за установяване на точното място,вида на маневрата,посоката на движение на автомобила управляван от подсъдимия,механизма на получаване и вида на причиненото на св.И. увреждане. Горното сочи на извод ,за липса на допуснати от съдилищата нарушения по събиране,проверка и оценка на доказателствата,които и да са съществени и да са попречили за правилното решаване на въпросите по чл.301 НПК. На довода за нарушено право на защита на подсъдимия,тъй като не знаел точно в какво е обвинен, защото „приетата от първия съд фактическа обстановка е различна от записаната в обвинителния акт” - въззивния съд е дал пространен отговор на л.14 и 15 от мотивите, който се споделя от Върховният касационен съд ,поради което не се преповтаря. Спорно по делото е било и дали подсъдимия е „управлявал автомобила”,по смисъла на ЗДвП.Съображенията на въззивния съд ,в тази връзка са след внимателен и задълбочен анализ на фактите по делото ,като правилно е прието за безспорно установено нарушение на правилата на чл.116 ЗДвП и чл.25 ал.1 ЗДвП,както и пряката причинна връзка между цитираните норми и настъпилия вредоносен резултат.Законосъобразни са и изводите за субективната страна на деянието по чл.342 НК –евентуален умисъл /виж л.17-18 от мотивите на решението /. За престъплението по чл.325 НК въззивния съд е приел изцяло основателните доводи на защитата относно липсата на „изключителна дързост”,при осъществяване на хулиганските действия от подсъдимия,съобразил е и ПП №2/74 г. на ВС и законосъобразно е преквалифицирал извършеното от него ,като престъпление по чл.325 ал.1 НК. Законосъобразни са и изводите за осъществяване на престъплението по чл.343 б НК.Подсъдимия е управлявал лек автомобил,след употреба на алкохол с концентрация на последния в кръвта му от 1,5 %о,установено по надлежния ред и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия, за трите извършени престъпления,инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение,приели са че са налице смекчаващи вината обстоятелства ,съобразената е и „обстановка на полицейска операция,улеснила извършването на деянията”,наказанието за най-тежкото извършено престъпление по чл.342 НК е в предвидения от закона минимум,с приложението на чл.66 ал.1 НК е и достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№282/2013 г. на Апелативен съд гр. София,с което е изменена присъда по нохд.№5315/2012 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :