Р Е Ш Е Н И Е № 365 С о ф и я , 07 октомври 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 с е п т е м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 879/2015 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК, инициирано с искане от главния прокурор на основание чл.420, ал.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК с предмет влязлото в сила определение № 89 от 13.11.2014 г., постановено по НОХД № 653/2014 г. от Районен съд-Димитровград, с което е одобрено постигнатото между прокурор от Районна прокуратура-Д. и защитника на осъдения А. И. М. от Н. З. споразумение за осъждането му за престъпление по чл.179б, ал.1 от НК, като се навеждат доводи за наличие на съществено нарушение на процесуалното правило по чл.381, ал.3 от НПК, заради което се претендира на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият А. М., редовно призован, не взема участие, лично или чрез пълномощник, в настоящето производство и не е изразил становище по искането. Върховният касационен съд провери атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното : С определение № 89 от 13.11.2014 г., постановено по НОХД № 653/2014 г. от Димитровградския районен съд е одобрено постигнатото между прокурор от Районна прокуратура-Д. и защитника на осъдения А. И. М. от Н. З. адв.К.К. от АК-С. споразумение за приключване на воденото срещу него наказателно производство за осъществено на 01.08.2014 г. в Д. престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание „пробация” с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от една година, като на основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба”. На основание чл.172б, ал.3 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 185 лв. Определението, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 13.11.2014 година. С искането от 08.05.2015 г. на главния прокурор се атакува процесуалната законосъобразност на определението, като се сочи несъобразяването му с изискването на чл.381, ал.3 от НПК причинените имуществени вреди от престъплението да са възстановени или обезпечени, което като съществено нарушение на материалния закон се явявало основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира искането за подадено в установения в чл.421, ал.1 от НПК срок, в съответствие с правомощията на главния прокурор по чл.420, ал.1 от НПК и срещу непроверен по въззивен или касационен ред съдебен акт, поради което е допустимо, но разгледано по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Доводът на главния прокурор за отсъствие на една от предпоставките за допустимост на споразумението, а именно причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени или обезпечени, както изисква разпоредбата на чл. 381, ал.3 от НПК, е неоснователен. Въпреки позоваването на раздел ІІІ, т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, не е извършен дължимият прочит на направеното в него изложение. То е необходимо, тъй като националното ни законодателство, обвързано и с клаузи от международното право, дава широки възможности на ощетения притежател на търговската марка или на лицензополучателя на изключителна лицензия върху нея да поискат от съда защита с предявяване на иск съобразно разпоредбите на чл.76, ал.1 и 2, на чл.76а и чл.76б от ЗМГО, включително такъв за обезщетяване на причинените им от престъпното деяние имуществени и неимуществени вреди. В цитираното Тълкувателно решение е изяснено, че престъплението по чл.172б, ал.1 от НК е на просто извършване, без да е предвиден престъпен резултат, като квалифицираният състав на чл.172б, ал.2, пр.2 от НК включва настъпване на значителни вредни последици. Въпреки, че то (деянието, като „нарушение” по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗМГО) води до отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право върху марка и засяга постигнатия търговски статус и репутацията на притежателя на изключителното право, за правилната квалификация на деянието, включително за обсъждането му в контекста на чл.9, ал.2 от НК или на предпоставките за административно-наказателна отговорност, е важно да се определят размерът на вредите и обемът на значителните вредни последици. Съобразно и приложимото международно законодателство и общностното право (чл.45, § 1 от Споразумението ТРИПС), „съдебните власти следва да бъдат упълномощени да разпоредят нарушителят да заплати на притежателя на правото щетите в размер, компенсиращ вредата, понесена от него поради нарушаване на правото върху интелектуална собственост”. В същата насока е и чл.13 от Директива 2004/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, изискващ от държавите-членки гаранции, когато „по заявление на увредената страна, съдебните органи ще постановяват нарушителят да заплати на притежателя на правото обезщетение съобразно претърпените действителни вреди”. Наистина, националният ни законодател, при съобразяване на съществуващите международни стандарти е създал в чл.76б, ал.1, т.2 от ЗМГО презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка. Според него, когато искът е установен по основание (налице е „нарушение” по смисъла на ЗМГО), но няма достатъчно данни за неговия размер, „ищецът може да иска като обезщетение равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението”, т.е. предполагат се презюмирани икономически последици от засягането на едно по същината си нематериално благо. Абсолютният размер на определените по този начин вреди е практически ориентир за правилната квалификация на престъплението по чл. 172б от НК и разграничаването му от административните нарушения, се казва в цитираното Тълкувателно решение. От друга страна, за това си право да потърси обезщетение за такива вреди по правилата на наказателния процес пострадалият следва да бъде уведомен от разследващия орган съгласно разпоредбите на чл.75, ал.1 и 3 от НПК, като своевременно ги заяви и установи по размер най-малкото при предявяване на материалите от разследването, за да бъдат съобразени от прокурора, съответно и при произнасянето му по направени в тази насока искания. Това е от съществено значение, тъй като изискването имуществените вреди от деянието, включително и когато не са съставомерни, да бъдат възстановени, е предпоставка за разглеждане и решаване на наказателното дело по една от диференцираните процедури по Глава 28 или Глава 29 от НПК. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат отразени в съответния прокурорски акт – в обстоятелствената част на обвинителния акт (чл.246, ал.2 от НПК); в „мотивирано” постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл.375 и чл.378, ал.3 от НПК); в предложение за постигане на споразумение за приключване на делото (чл.381, ал.3 от НПК). Това е от значение и за произнасянето на съдията-докладчик при проверката на делото по чл.248, ал.2, т.4 от НПК за наличие на основания за разглеждането му по реда на една от посочените процедури. Свързано с настоящия казус, следва да се съобразят и задължителните указания, дадени в ППлВС № 7 от 04.11.1985 г. по н.д.№ 4/85 г., където в т.5 е разяснено, че „съдът и органите на предварителното (сега досъдебното) производство вземат мерки за обезпечаване възстановяването на причинените от престъплението вреди”, от което следва, че те са задължени да установят размера на вредите. Доколкото пък в чл.76а от ЗМГО вредите се определят като имуществени, неимуществени и пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица от нарушението, то за допустимостта на иска за обезщетение е необходимо отграничаването на техния характер. От друга страна, категорична е позицията на Пленума на ВС, че „определянето на размера на имуществените вреди от пострадалия би поставило приложението на чл.78а от НК в зависимост от неговата воля и би дало възможност за злоупотреба с права”. Такава следва да е позицията на съдилищата и при приложение на процедурата по Глава 29 от НПК. Доразвито е изразеното в ТР № 88 от 17.12.1982 г. по н.д.№ 73/82 г. на ОСНК на ВС становище, че приложението на чл.78а от НК е възможно при обезпечаване на възстановяването на имуществените вреди както когато те са елемент на престъпния състав, така и когато не са съставомерни, като се съобрази отмяната на чл.78а, ал.3 от НК (ЗИДНК, ДВ бр.21/2000 г.) и вписване в ал.1, б.”в” на изискването имуществените вреди от престъплението да са възстановени, с което отпадна възможността за тяхното „обезпечаване по установения в закона ред” (за разлика от производството по глава 29 от НПК, където в чл.381, ал.3 от НПК тази възможност е запазена). В случая, от лицензополучателя или от притежателя на интелектуалното право на търговската марка „А.” не са били заявени каквито и да е имуществени претенции, с което е била отнета възможността такива да бъдат установени и изложени в постигнатото между съответните страни в процеса споразумение, а това е било необходимо, за да може прокурорът да съобрази дали те са в пряка причинна връзка с престъпното деяние и дали са възстановени или обезпечени, съответно налице ли са основанията за преминаване към процедурата по глава 29 от НПК, а деецът да прецени дали да ги възстанови и да се възползва от възможността да понесе административно-наказателна отговорност за инкриминираното му поведение. Поради това не е била налице пречка за разглеждане и одобряване на постигнатото със защитника споразумение за приключване на воденото срещу М. наказателно производство и неправилно приложение на процедурата за осъждането му за инкриминираното деяние. Не е налице основание за възобновяване на наказателното дело и искането на главния прокурор следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила определение № 89 от 13.11.2014 г., постановено по НОХД № 653/2014 г. от Районен съд-Димитровград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :