Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 07.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 662 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г.-Ч. и С. В. Ч. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 08.05.2008г. по гр.д.№2988/2006г. С определение №650/18.12.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за тежестта на доказване в хипотеза на оспорване наличието на упълномощаване за сключване на договор с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот,когато по делото е представено копие от пълномощното от предявилата иска страна /имаща качеството упълномощител/ и е направено искане за представяне на оригинала от страната,в чието държане документът се е намирал към момента на изповядване на сделката /имаща качеството пълномощник/,както и за приложимостта на разпоредбата на чл.101 ГПК/отм./ в подобна хипотеза. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-неправилно съдът ги е задължил да доказват отрицателни факти,а именно че не са предоставяли пълномощно на Д. Н. или друго лице за разпореждане с имота им; неправилно доказателствената тежест за липсата на упълномощаване е прехвърлена на тях;неправилно съдът ги е задължил да представят оригинала на пълномощно,който се намира в упълномощеното лице,а не в държане на упълномощителя,с оглед на което неправилно представеното от тях копие е изключено от доказателствата по делото; неправилно не са преценявани показанията на свидетелите; неправилен е и изводът,че нотариусът се е удостоверил,че лицето-пълномощник притежава правомощието да се разпореди с предмета на нотариалния акт,след като пълномощното липсва по нотариалното дело. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от тях искове бъдат уважени. Ответниците по касационна жалба И. П. И.,както и Г. С. В. и К. С. Б. в качеството им на наследници по закон на Н. К. Б. и С. В. Б. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С. В. Ч. и В. Б. Ч. са предявили по реда на чл.26,ал.2 ЗЗД иск за установяване нищожността на договор от 31.08.1995г.,сключен между Д. Н. Н. в качеството на техен пълномощник от една страна и И. П. И. от друга /н.а.№*,том *,н.д.№*/1995г. на Нотариалната служба при Казанлъшкия районен съд/ за замяна на собствения на С. и В. Ч. недвижим имот-дворно място от 1040кв.м.,съставляващо парцел * от кв.2 по плана на С,,м.”Б.”,в.з.”М. д. ІІ Б”, заедно с изградената в него жилищна сграда,застроена на 40кв.м. и собствения на И. П. И. имот-дворно място,съставляващо парцел * от кв.96-А по плана на [населено място],обл.Х.,с площ от 444кв.м.,заедно с изградената в него полумасивна жилищна сграда поради липса на съгласие на заменителите С. и В. Ч.; евентуално съединен иск с правно основание чл.32 вр. чл.29 ЗЗД за унищожаване на договора за замяна поради измама; иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за установяване нищожността на договор, оформен с н.а.№*,том * по н.д.№*/1995г.,сключен на 15.11.1995г. между И. П. И. от една страна и С. В. Б. и Н. К. Б. от друга,за покупко-продажба на имота,находящ се в [населено място],м.”Б.”,в.з.”М. д. ІІ-Б” по причина,че продавачът не е собственик на имота, евентуално съединен с иск за унищожаване на договора от 15.11.1995г. на основание чл.32 вр. чл.29 ЗЗД,както и иск за предаване на владението срещу С. В. Б. и Н. К. Б. и искане за отмяна на н.а.№*,том *,н.д.№*/1995г. и н.а.*,том *,н.д.№*/1995г. Твърдят,че не са упълномощавали Д. Н. Н. да ги представлява при сключване на договора за замяна. С обжалваното решение Софийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС,е оставил в сила решението от 29.08.1998г.,постановено по гр.д.№1790/1996г. на СРС,44 състав,с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на договора за замяна от 31.08.1995г.,както и евентуално съединения с него иск с правно основание чл.32 вр. чл.29 ЗЗД за унищожаване на този договор,искът за прогласяване нищожността на договора за продажба от 15.11.1995г. и евентуално съединеният с него иск за унищожаване на този договор,както и искът за предаване на владението и исканията за отмяна на нотариални актове. Прието е,че искът за прогласяване нищожността на договора за замяна е недоказан по причина,че от представения по делото н.а.№* от 31.08.1995г.,с който е оформен договорът,се установява,че в хода на нотариалното производство нотариусът,пред когото е изповядана сделката,е удостоверил,че пред него са се явили лично пълномощникът Д. Н. Н. и заменителят И. П. И., удостоверил е самоличността на явилите се лица и е проверил представителната власт на пълномощника с оглед задължението си по чл.474,ал.4 ГПК/отм./ и в тази връзка е счел,че такова е налице и няма пречка за извършване на нотариалното действие. Прието е,че тази доказателствена сила на нотариалния акт не е оборена от ищците С. и В. Ч.,тъй като представеният от тях екземпляр от пълномощно рег.№*/21.07.1992г. не следва да бъде обсъждан като доказателство,доколкото по смисъла на чл.101,изр.3 ГПК/отм./ същото следва да се счита изключено от доказателствения материал по делото,а от другото, представено по делото пълномощно №* от 1990г. се установява,че В. Ч. е разполагала с представителна власт да закупува и продава от името на съпруга си С. Ч. недвижими имоти,но в това пълномощно липсва клауза за преупълномощаване на трето лице. При това положение е прието,че нито С. Ч.,нито В. Ч. са дали право на посоченото в пълномощното лице да се разпорежда с процесния имот от името и за сметка на С. Ч. и между Д. Н. и С. Ч. не е възниквало и съществувало представително правоотношение. Доколкото обаче С. и В. Ч. се намират в брачно правоотношение към момента на замяната и имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност,съдът е приел, че искът за обявяване за недействителна на разпоредителната сделка,по която единият съпруг е извършил разпореждане с обща недвижима вещ е следвало да бъде предявен в 6-месечен срок от узнаването. Прието е,че по делото такъв иск не е предявяван. Поради това е прието,че договорът за замяна е произвел действие и по отношение на С. Ч. и са настъпили вещно-транслативните последици и ефект от същия. Прието е,че искът за унищожаване на договора за замяна поради измама е неоснователен,тъй като не са представени доказателства спрямо С. и В. Ч. да са били извършени от другата страна по сделката измамливи действия,които да са станали причина за въвеждането им в заблуждение,респ. за опорочаване на волята им за сключване на договора,като такива доказателства липсват и по отношение на пълномощника Д. Н.. За неоснователен е приет и искът за прогласяване нищожността на договора за продажба,сключен на 15.11.1995г.,тъй като продавачът се легитимира като собственик с договора за замяна и освен това липсата на право на собственост у продавача не обосновава нищожност на сделката. За неоснователен е приет и искът за унищожаване на договора за покупко-продажба,тъй като правото на собственост на Ч. върху имота не е установено. Поради тази причина е приет за неоснователен и искът за предаване на владението на имота като са изложени съображения,че за уважаването на този иск следва да бъде проведено пълно и главно доказване на правото на собственост,а в случая е установено, е имотът е излязъл от патримониума на Ч. след реализирането на една валидна двустранна гражданскоправна сделка, каквато е договорът за замяна. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на оспорване наличието на упълномощаване за сключване на договор с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот,когато по делото е представено копие от пълномощното от упълномощителя /с твърдение,че упълномощаване за извършване на разпореждането липсва/ и е направено искане за представяне на оригинала от страната,в чието държане документът се е намирал към момента на изповядване на сделката,имаща качеството пълномощник,както и за приложимостта на разпоредбата на чл.101 ГПК/отм./ в подобна хипотеза. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: По общото правило на чл.101 ГПК/отм./ когато частен документ е представен в заверен от страната препис и при поискване по реда на чл.101,ал.1 ГПК/отм./ не бъде представен оригинал или официално заверен препис,частният препис губи качеството на годно доказателствено средство,вкл. когато оригиналът се е намирал в държане на трето за спора лице. Ако се установи обаче,че оригиналът е изгубен или унищожен не по вина на страната,която е представила частния препис,приложение следва да намери установеното в чл.134,ал.1 ГПК/отм./ правило,т.е. съдържанието на документа може да бъде установено и със свидетелски показания. Ако се установи,че пълномощното,представено при изповядване на сделка с предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот е било изгубено или унищожено и съществува спор относно наличието на упълномощаване, в тежест на страната,която твърди,че такова упълномощаване е съществувало е да докаже това. В подобна хипотеза отбелязаната от нотариуса констатация за наличие на представено пълномощно не може да се приеме за достатъчна,ако спорът касае обема на представителната власт. Ако копие на пълномощното е представено от упълномощителя с твърдение,че оригиналът на пълномощното се намира в държане на упълномощеното лице,при поискване на оригинала приложение следва да намери разпоредбата на чл.153 ГПК/отм./ и оригиналът да бъде изискан от упълномощеното лице. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество частично неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.26,ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС/ и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.101 ГПК/отм./, чл.127 ГПК/отм./ и чл.134,ал.1 ГПК/отм./. Когато по делото съществува спор за наличието на упълномощаване, в тежест на страната,която поддържа,че при сключването на сделката е било представено пълномощно за извършване на разпореждане с недвижим имот е да установи това-всяка страна съгласно чл.127,ал.1 ГПК/отм./ е длъжна да установи обстоятелствата,на които основава своите искания или възражения. В случая предявилите иска лица твърдят, че не са упълномощавали Д. Н. да извърши от тяхно име и за тяхна сметка замяна на притежавания от тях недвижим имот, находящ се в [населено място],м.”Б.”,в.з.”М. д. ІІ-Б” срещу притежавания от И. П. И. недвижим имот в [населено място], като в подкрепа на това свое твърдение са представили заверено от адвокат по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата копие от пълномощно,което не съдържа изрично изявление за упълномощаване с право на разпореждане за процесния недвижим имот-представеното копие с регистрационен номер, идентичен на посоченото в н.а.№*,том *,н.д.№*/1995г. /рег.№*/21.07.1992г./ е общо,т.е. дава право на представителство на упълномощения Д. Н. пред всички държавни институции в Република България,за сключване на договори за наем, за представителство пред общината и РС в [населено място],както и пред БНБ,за подписване на финансови документи и съдебни документи,както и навсякъде,където е необходимо по отношение на упълномощителя В. Ч.. Изявление за упълномощаване за разпореждане с конкретен имот,вкл. и за вида на разпоредителната сделка представеното копие не съдържа,като за това копие искане за представяне на оригинал по реда на чл.101 ГПК/отм./ не е направено. В съдебното заседание,проведено от първоинстанционния съд на 06.02.1997г. процесуалният представител на ответника И. И. е оспорил единствено ксероксното копие на генерално пълномощно с рег.№*/28.06.1990г.,изходящо от С. Ч. и заверено от Консулската служба на Република България в [населено място]. Само по отношение на това пълномощно следователно е възникнало задължението за представяне на оригинала. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е изключил от доказателствата по делото и заверения по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата препис от пълномощно с рег.№*/21.07.1992г. Освен това в протокола от проведеното на 17.04.1997г. съдебно заседание изрично е отбелязано,че пълномощника на предявилите иска лица е представил оригинал от пълномощното от 26.06.1990г. и съдът е констатирал,че съответства на ксероксното копие,като в това пълномощно липсва индивидуализация на имуществото и клауза за дела на С. Ч. от процесния имот,поради което с оглед на обстоятелството,че договорът за замяна от 15.11.1995г. е сключен от пълномощник следва да се приеме,че не се установява наличие на представителна власт и по отношение на С. Ч. за извършеното с договора разпореждане. След като в договора изрично е посочено,че се сключва от пълномощник,според настоящия състав не следва да се извършва преценка дали е налице разпореждане,извършено само от единия съпруг с обща вещ-хипотезата на извършено разпореждане само от единия съпруг е съвършено различна. При тези данни неправилно въззивният съд е приел,че по делото е установено наличие на надлежно упълномощаване за сключване на договор за замяна само по причина извършената от нотариуса констатация, че при изповядването на сделката е било представено пълномощно. След като между страните съществува спор за обема на представителната власт и при наличие на данни,че представеното при изповядването на сделката пълномощно е общо, наличието на упълномощаване за извършването на конкретното разпореждане следва да бъде установено по категоричен начин от страната,която поддържа,че такова е налице,т.е. от страната,която има интерес да установи с оглед естеството на правния спор,че пълномощно с определено съдържание е съществувало и е било представено при изповядване на сделката. В случая приобретателят на спорния имот И. И. не е представил такива доказателства, установено е,че в кориците на н.д.№*/1995г. пълномощното не се съхранява,налице е и изявление,изходящо от уполномощеното лице Д. Н.,че оригиналът на документа не се намира в негово държане. Неправилно при наличието на такива данни съдът е приел,че наличието на упълномощаване е установено. Анализът на представените по делото доказателства налага извода,че нито В. Ч., нито С. Ч. са упълномощавали Д. Н. да извърши от тяхно име и за тяхна сметка разпореждане /вкл. и чрез замяна/ на притежавания от тях имот,представляващ дворно място от 1040кв.м., съставляващо парцел * от кв.2 по плана на [населено място],м.”Б.”, в.з.”М. д. ІІ-Б”. А след като договорът е сключен от пълномощник без наличие на представителна власт,следва да се приеме,че така извършеното разпореждане е недействително и не поражда предвидените в закона и целените с факта на сключване на договора за замяна вещно-правни последици. Изводът на въззивния съд,че предявеният от С. Ч. и В. Ч. иск за прогласяване нищожността на договора за замяна, сключен на 31.08.1995г./ н.а.№*,том *,н.д.№*/1995г./ поради липса на съгласие е неоснователен противоречи на разпоредбата на чл.26,ал.2 ЗЗД. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният иск бъде уважен. В частта,с която е прието,че искът за прогласяване нищожността на сключения на 15.08.1995г. между И. П. И. от една страна и С. Б. и Н. Б. от друга страна договор за продажба е неоснователен обжалваното решение е правилно-обстоятелството,че продавачът не притежава правото на собственост върху имота не може да обоснове извод за нищожност на извършеното разпореждане. Правилно е прието,че и искът за унищожаване на договора за продажба също е неоснователен-не се установява наличие на порок при сключването на сделката,който да обоснове недействителност на разпоредителната сделка на поддържаното основание.Поради това в тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила. Неправилно обаче въззивният съд е приел,че е неоснователен предявеният от С. Ч. и В. Ч. иск за предаване владението върху процесния недвижим имот. Както вече беше отбелязано,сключеният на 31.08.1995г. договор за замяна не е произвел предвидените в закона и целени при сключването му вещно-правни последици,поради което следва да се приеме,че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи и понастоящем на С. Ч. и В. Ч.,които са придобили собствеността по договор за покупко-продажба,сключен на 23.07.1990г./н.а.№*, том *,н.д.№*/1990г./. Ответниците по така предявения иск Г. С. В. и К. С. Б. като правоприемници на починалите в хода на производството С. В. Б. и Н. К. Б.,осъществяват фактическата власт върху имота без правно основание-праводателите им С. Б. и Н. Б. не са придобили право на собственост върху имота по силата на сключения на 15.11.1995г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1995г./ договор за продажба, тъй като техният праводател И. П. И. не е притежавал това право към момента на сключване на договора,нито е установено да го е придобил впоследствие. Неправилно въззивният съд е приел,че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е неоснователен. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това искът бъде уважен като бъде признато по отношение на Г. С. В. и К. С. Б. в качеството им на правоприемници на починалите в хода на производството ответници С. В. Б. и Н. К. Б.,че С. В. Ч. и В. Б. Г.-Ч. са собственици на процесния недвижим имот и ответниците бъдат осъдени да им предадат владението. В частта,с която е оставено без уважение искането за отмяна на н.а.№*,том * по н.д.№*/1995г. на Нотариална служба при Казанлъшкия районен съд и н.а.№* по н.д.№*/1995г. на Първи нотариус при Нотариалната служба към Софийски районен съд постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила-съгласно указанията,дадени в ТР №3/1.11.2012г.,постановено по тълк.д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК /чл.431,ал.2 ГПК/отм./ подлежат само констативни нотариални актове,с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот,но не и тези,удостоверяващи сделки,с които се прехвърля,изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ІІ-В състав,постановено на 08.05.2008г. по в.гр.д.№2988/2006г. в частта,с която е оставено в сила решението от 29.08.1998г.,постановено по гр.д.№1790/1996г. по описа на Софийски районен съд,44 състав,с което са отхвърлени предявения от С. В. Ч. и В. Б.-Г. Ч. срещу И. П. И. иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения на 31.08.1995г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1995г. на нотариуса при Казанлъшкия районен съд/ договор за замяна и предявеният от С. В. Ч. и В. Б. Г.-Ч. против С. В. Б. и Н. К. Б. иск за предаване владението на дворно място от 1040кв.м.,съставляващо парцел * от кв.2 по плана на [населено място], м.”Б.”,в.з.”М. д. ІІ-Б”,заедно с построената в него жилищна сграда и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска,предявен по реда на чл.26,ал.2 ЗЗД от С. В. Ч.,ЕГН [ЕГН] и В. Б. Г.-Ч.,ЕГН [ЕГН],двамата от [населено място], [улица],[жилищен адрес] срещу И. П. И. от [населено място], [улица],вх.В,ет.2,ап.4,че сключеният на 31.08.1995г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1995г. на нотариус при Казанлъшкия районен съд/ между Д. Н. Н. като пълномощник на С. В. Ч. и В. Б. Г.-Ч. от една страна и И. П. И. от друга договор за замяна на собствения на С. В. Ч. и В. Б. Г.-Ч. недвижим имот- дворно място от 1040кв.м.,съставляващо парцел *от кв.2 по плана на [населено място],местност “Б.”,в. з. “М. д. ІІ-Б”, при съседи:парцел *,парцел *,парцел * и улица,заедно с изградената в него жилищна сграда,построена на 40кв.м.,състояща се от стая,кухня,входно антре,сервизни помещения със собствения на И. П. И. имот- дворно място,съставляващо парцел * от кв.96-А по плана на [населено място],Х. област с площ от 447кв.м., заедно с изградената в него полумасивна жилищна сграда,при граници:от север и от запад-улици,от изток-Р. Г.,от юг-край на регулацията, е нищожен поради липса на съгласие. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. С. В. от [населено място],област П., [улица],ЕГН [ЕГН] и К. С. Б. от [населено място],, [улица],ет.3,ап.10,ЕГН [ЕГН], конституирани по реда на чл.227 ГПК като правоприемници на починалите в хода на производството ответници С. В. Б. и Н. К. Б.,че С. В. Ч. и В. Б. Г.-Ч. са собственици на дворно място от 1040кв.м., съставляващо парцел * от кв.2 по плана на [населено място],местност “Б.”,в. з. “М. д. ІІ-Б”, при съседи: парцел *, парцел *,парцел * и улица,заедно с изградената в него жилищна сграда,построена на 40кв.м.,състояща се от стая,кухня,входно антре, сервизни помещения и осъжда Г. С. В. и К. С. Б.,конституирани по реда на чл.227 ГПК като правоприемници на починалите в хода на производството ответници С. В. Б. и Н. К. Б.,да предадат на С. В. Ч. и В. Б. Г.-Ч. владението на този имот на основание чл.108 ЗС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд,ІІ-Б състав,постановено на 08.05.2008г. по гр.д.№2988/2006г. в останалата част. Председател: Членове: