Р Е Ш Е Н И Е
№ 423/2013
София, 27.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2145 по описа за 2013 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 980 от 24.07.2013 год. е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Р.А.-процесуален представител на ДП„Т. с.и в.” портив решение № 1867 от 06.12.2012 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 2747/2012 год.,с което е отменено изцяло решение № 1807 от 03.05.2012 год.по гр.д.№ 15945/2010 год. на Пловдивски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против В. Р. П. искове в размер на 13110,50 лв.,представляваща обезщетение за вреда – липси на 6500 литра дизелово гориво,причинени при изпълнение на служебното му задължение за заеманата отчетническа длъжност „началник склад” в периода 1.01.2007 год.-31.08.2010 год.,ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2010 год. и лихва в размер на 48,14 лв. за периода 30.09.-12.10.2010 год.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуално-правния въпрос - върху кого лежи доказателствената тежест относно причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника при осъдителния иск с правно основание чл.211 във връзка с чл.207, ал.1, т.2 КТ, с който работодателят реализира правото си на обезщетение от работник.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
По поставения и допуснат от настоящата съдебна инстанция въпрос е налице задължителна практика на ВКС, опредметена в решение № 878/14.01.2010 г. по гр.д.№ 3785/2008 г. на ІV г.о., с което е прието, че с осъдителния иск по чл.211, във връзка с чл.207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената /чл.126, т.8 КТ/ за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск / чл.204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл.46 ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят / чл.83, ал.1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания. При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата /чл.127, ал.1, т.-2 КТ/; да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности.”. В посочения смисъл са и отговорите дадени в решение № 56/10.03.2011 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр.д.№ 758/2009 г. на ІІІ г.о.
По касационните основания
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение, изразяваща се с неправилен извод относно доказателствената тежест и установената липса в предприятието –работодател, която е доказана и от данните на съдено-счетоводната експертиза, депозирана и приета в първата инстанция, и неоспорена от работника. Сочи се, че окръжният съд не е съобразил при постановяване на съдебния акт със задължителната практика на ВКС – решение № 878/14.01.2010 г. по гр.д.№ 3785/2008 г. на ІV г.о. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответникът по касация В. Р. П. не е заявил становище в настоящото производство.
С обжалваното решение,за да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск въззивната инстанция е приела,че отговорността за причинена на работодателя вреда е в пълен размер само при наличието на умисъл у работника при причиняването й или при вреда от престъпление, съгласно чл. 203 ал.2 от КТ.Всички предпоставки за реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена тежест на работодателя.
В съответствие с дадения отговор по реда на чл.291,т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос въззивното решение е неправилно. От представените от ищеца доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено по безспорен начин, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.8.2010 г. ответникът по исковата молба В. П. е бил материално-отговорно лице – “управител на склад” и е отговарял за съхраняването, разходването и отчитането на стоково-материални ценности в склад № 264 Г., което е елемент от фактическия състав на чл.207, ал.1, т.2 КТ. Налице е изискващата се от закона липса в определен размер и момент на откриването й – при извършена инвентаризация, както и че липсата е настъпила при ответника в размер на 6500 литра, като настъпването е в резултат от небрежно негово поведение в качеството му на МОЛ. От данните на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че размерът на щетата е 13110 лева с ДДС, а лихвата върху тази сума за периода от 01.09.2010 г. до предявяването на исковата молба в съда – 12.10.2010 г. е в размер на 48 лева.
Изложеното налага касиране на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, в размерите посочени по-горе.
С оглед изхода от спора ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател разноски в размер на 3450 /три хиляди четиристотин и петдесет /лева.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1867/06.12.2012 г. по гр.д.№ 2747/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Р. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], област П., [улица] да заплати на ДП “Т. с. и в.” – [населено място], [улица] сумата 13110/тринадесет хиляди сто и десет/ лева, представляваща обезщетение за вреда – липса на 6500 литра дизелово гориво, причинена при изпълнение на служебните му задължения на заеманата отчетническа длъжност – “началник склад” в П. “Т. с. и в.” – П., през периода от 01.01.2007 г. до 31.08.2010 г., установена при извършена инвентаризация на склад № 264 и протокол от 31.08.2010 г., относно сдаване и приемане на складова наличност с дълготрайни материални активи и материални запаси, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 48/четиридесет и осем/ лева - лихва за периода от 30.09.2010 г. до 12.10.2010 г., и деловодни разноски за всички инстанции в размер на 3450/три хиляди четиристотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: |