Ключови фрази
Делба * съсобственост * сила на пресъдено нещо * самостоятелен обект * определяне на квоти


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

София,15.04.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Борис Илиев

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4948 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. З. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 17.04.2014г. по в.гр.д.№3120/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е обявен окончателен разделителен протокол съобразно заключението на вещото лице Й. от 24.01.2012г.
С определение №623/20.11.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за пределите на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата в хипотеза, при която след влизане в сила на това решение допуснатият до делба имот е урегулиран и попада в границите на УПИ, който обхваща и имот, за който се твърди, че принадлежи само на един от съделителите в индивидуална собственост, както и по въпроса намира ли приложение правилото на чл.283 ГПК/отм./, ако в решението по допускане на делбата е прието, че част от имота, предмет на делбата, принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите и тази част, макар без нанесени имотни граници в кадастралната карта, не следва да бъде включвана в предмета на делбата.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд без да обсъди доказателствата по делото необосновано е приел, че 2000кв.м., съставляващи бивш имот с пл.№481 не могат да се изключат от площта на допуснатия до делба имот. Поддържа, че в мотивите на решението по допускане на делбата е прието, че имот пл.№481 е заснет като отделен кадастрален номер, поради което не може да се приеме, че представлява едно цяло с пл.№556, дори да е налице неяснота досежно някоя от имотните му граници и че до делба следва да се допусне имот пл.№556, но без 2000кв.м. и жилищна сграда, представляващи имот пл.№481, който е собственост само на З. Н.. Посочва, че със заповед №РД-09-100/17.06.2001г. на кмета на [община] е одобрено попълване на кадастралната карта с нов имот с пл.№556 и нов имот с пл.№441, след което необосновано е отказано да бъде дадена възможност за извършване на процедура по изготвяне на П. и финализиране на варианта на СТЕ, съобразяващ се с решението по допускане на делбата.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. Н. Л., К. Н. Т., М. Н. В. и Г. Н. Д. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат и в представени по делото писмени бележки. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот, придобит от общия наследодател Н. Г. З. през 1935г./н.а.№182, том І/, включен в строителните граници на [населено място] и представляващ имот пл.№556. С решение №215/07.01.1999г., постановено по гр.д.№1226/1997г. Пловдивският районен съд, ХІІІ състав е допуснал до делба между В. Н. Л., К. Н. Т., М. Н. В., Г. Н. Д. и З. Н. З. /починал в хода на производството и заместен от своя наследник по закон Н. З. Н./, при равни права имот кадастрален № 556 по плана на [населено място], С. индустриална зона, одобрен със заповед №57/03.02.1973г., целият застроен и незастроен от около 7776кв.м., с жилищна сграда и стопанска постройка в него, при граници: Р. шосе, ДИП”Напредък”, [фирма], като в мотивите към решението е посочено, че в предмета на делбата не следва да се включва имотът, придобит от З. Н. и описан в н.а.№132, том V, н.д.№861/1993г. като имот с пл.№441, макар и без нанесени имотни граници.
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е обявен окончателен разделителен протокол съобразно заключението на вещото лице от 24.10.2012г., като по реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение, включително по отношение на основния спорен между страните въпрос за предметния обхват на делбата и местонахождението на имот пл.№441 с площ от 2000кв.м. Прието е, че тези 2000кв.м. не могат да се изключат от площта на допуснатия до делба имот, тъй като параметрите на делбата, вкл. местонахождение, площ, граници, вид и предназначение на имота са определени с решението по допускане на делбата по гр.д.№215/1999г. и са задължителни за извършващия делбата съд, т.е. не могат да се пререшават. С оглед на това имотът с площ от 2000кв.м., представляващ имот с пл.№441 по плана, одобрен през 1973г., е включен в разпределената по реда на чл.350 ГПК площ.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано, че е налице необходимост да бъде дадено тълкуване на понятието за обективни предели на сила на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при настъпили след влизането му в сила промени, касаещи регулационния статут на допуснатия до делба имот, както и нанасянето му в кадастрална карта, изработена по реда на З..
По поставения във връзка с това въпрос за пределите на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата в хипотеза, при която след влизане в сила на това решение допуснатият до делба имот е урегулиран и попада в границите на УПИ, който обхваща и имот, за който се твърди, че принадлежи само на един от съделителите в индивидуална собственост, настоящият състав приема следното:
След влизане в сила на решението по допускане на делбата е възможно да настъпят такива промени в допуснатия до делба имот, които съществено да го променят. Преценката дали тези промени следва да бъдат взети предвид при извършването на делбата се извършва с оглед обективните предели на силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по допускане на делбата.
Ако след влизане в сила на решението по чл.344, ал.1 ГПК допуснатият до делба имот е урегулиран като самостоятелен УПИ, това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда и бъде извършена делба на УПИ. Ако обаче допуснатият до делба имот при това последващо урегулиране попада в границите на УПИ, който обхваща и имот, принадлежащ на трето лице или на един от съделителите в индивидуална собственост, следва да се приеме, че е налице нов обект на право на собственост, по отношение на който в първа фаза на делбеното производство не е била извършвана преценка дали е съсобствен между съделителите и при какви делбени права. Делба в подобна хипотеза може да бъде извършена само ако по реда на ЗУТ допуснатият до делба имот бъде обособен в отделен самостоятелен УПИ и същият бъде поделен между съделителите в това делбено производство, а притежаваният само от единия от съделителите в индивидуална собственост имот бъде обособен в самостоятелен УПИ и по отношение на него делба не бъде извършвана. В противен случай /ако обособяването на допуснатия до делба имот в самостоятелен УПИ е невъзможно/, доколкото е налице нов обект на права, делбеното производство следва да бъде прекратено-допуснатият до делба имот вече не съществува като самостоятелен обект, освен ако не е нанесен като самостоятелен имот в одобрена по реда на З. кадастрална карта въз основа на предходна приложена регулация.
Ако се установи, че по реда на ЗУТ в УПИ са обединени няколко самостоятелни имота само с оглед възможността за застрояване, съдът може да извърши делбата само на допуснатия до делба имот, представляващ самостоятелен обект по смисъла на З..
По въпроса намира ли приложение правилото на чл.283 ГПК/отм./, ако в решението по допускане на делбата е прието, че част от имота, предмет на делбата, принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите и тази част, макар без нанесени имотни граници в кадастралната карта, не следва да бъде включвана в предмета на делбата, настоящият състав приема следното:
Разпоредата на чл.283 ГПК/отм./-сега чл.345 ГПК, не намира приложение в хипотези, при които реална част от имота принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите или на трето лице, тъй като в тези хипотези съсобственост не е налице. По реда на чл.283 ГПК/отм./,сега чл.345 ГПК, до делба се допуска имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице, т.е. имот, от който наследодателят към момента на смъртта си е притежавал идеална част, но не и имот, от който приживе на наследодателя е обособена като самостоятелен обект на право на собственост реална част, придобита вследствие на това обособяване от трето лице.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.
След като по кадастралния план от 1973г. като самостоятелни имоти са обособени както допуснатият до делба имот с пл.№556, така и принадлежащия на З. Н. З. имот с пл.№481, макар и с незатворени имотни граници, неправилно въззивният съд е приел, че следва да бъде извършена делба и на имот с площ от 2000кв.м., представляващ имот с пл.№481 по плана, одобрен през 1973г., като тази площ бъде включена в разпределената по реда на чл.350 ГПК.
Действително в първата фаза на делбеното производство въпросът за границите и точното местонахождение на имот пл.№481 не е бил изяснен, но волята на съда в решението по допускане на делбата да се извърши делба само на принадлежащия на общия наследодател имот с пл.№556, не и на имота, притежаван от починалия в хода на производството съделител З. Н. З., е изразена ясно и по категоричен начин. Още повече, че във фазата по извършване на делбата след прилагане на книжата по гр.д.№351/1959г. по описа на П. народен съд, включително съдебно-техническа експертиза и скица, по които е извършено обособяването на имотите, поставени в дял на съделителите З. Н. З. и Н. Г. З. по постигнатата помежду им спогодба, одобрена от съда на 26.05.1959г., е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л.Й. Й. /от 10.11.2012г./, обозначаващо точното местонахождение и площ на поставения в дял на З. Н. З. имот, впоследствие нанесен като самостоятелен в кадастралния план от 1973г. с пл.№481.
Както вече беше отбелязано по-горе, във втората фаза на делбеното производство съдът извършва делба само на имоти, за които това е допуснато с решението, постановено по реда на чл.282, ал.2 ГПК/отм./, сега чл.344, ал.1 ГПК. В случая при липсата на изразена от съда воля до делба да бъде допуснат и притежавания от З. Н. З. имот с пл.№481, неправилно е прието, че може да бъде извършена делба на онази част от имота, която понастояшем представлява част от ПИ с идентификатор 508.406 без да се извърши преценка на правните последици на извършените след влизане в сила на решението по допускане на делбата промени в регулационния статут на имотите, възможността от тях да бъдат обособени самостоятелни дялове, които да бъдат впоследствие нанесени като самостоятелни обекти в кадастралната карта.
На първо място не е взето предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на решението по допускане на делбата не е била извършена процедура по попълване на кадастралната основа за имота, притежаван от наследниците на Н. Г. З. след възстановяването на собствеността по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. /писмо №09-11-00-29/09.11.1999г. от кмета на район “С.” на [община]/, а заповед № ОА-939/30.07.1998г., с която е обособен УПИ V-556 в кв.15, в който участва и имот пл.№556, не е взета предвид от съда при постановяване на решението по допускане на делбата, т.е. че е налице промяна, настъпила още в първата фаза на делбеното производство, която съдът не е взел предвид. Обстоятелството, че още към момента на постановяване на решението по допускане на делбата, имотът е бил урегулиран обаче няма за последица разпростиране на пределите на силата на присъдено нещо и върху онази част от имота, за която липсва воля да бъде допусната до делба, особено в хипотеза, при която притежаваният от общия наследодател имот е включен в границите на УПИ наред с имот, притежаван от друго лице /в случая от З. Н. З./, като притежаваният от общия наследодател имот не е бил нанесен като самостоятелна кадастрална единица след възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. В подобни хипотези не съществува пречка да бъде извършена делба на притежавания от наследниците имот в рамките на общия УПИ, като в настоящия случай е налице и възможност за обособяване на този имот като самостоятелен според заключението на изпълнената от в.л.Й. Й. съдебно-техническа експертиза от 11.01.2013г.
Придобитите от Н. З. Г. и З. Н. З. имоти по силата на съдебната спогодба от 1959г. са съществували като самостоятелни обекти на право на собственост /доколкото не са били урегулирани към момента на сключване на спогодбата, но границите, местонахождението и площта им се установяват от самата спогодба и скицата към нея/. Последващото урегулирането нанасяне на имота, възстановен на наследниците на Н. З. Г. сочи, че в рамките на общия УПИ V-556 правото на собственост върху отделните имоти не е било изгубено и съсобственост върху урегулирания имот не е възникнала.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е изпратил изготвения от в.л.Й. Й. проект за разделяне на УПИ /СТЕ от 11.01.2013г./, в който притежаваната в индивидуална собственост от Н. З. Н. /като наследник по закон на З. Н. З./ част от УПИ е обособена като самостоятелна. Именно възможността тази част да бъде обособена в самостоятелен УПИ обосновава и неправилността на крайния извод на съда за начина, по който следва да бъдат формирани самостоятелните дялове от допуснатия до делба имот. Както вече беше отбелязано, след като съществува възможност притежавания от единия от съделителите в рамките на общия УПИ имот да бъде обособен в самостоятелен дял, съдът следва да извърши делбата само на допуснатата до делба част от имота без да включва при обособяването на дяловете и онази част, за която в решението по допускане на делбата е прието, че не е съсобствена между съделителите и при липса на възможност за преразглеждане на въпросите, по които съдът се е произнесъл по реда на чл.344, ал.1 ГПК.
С оглед несъответствието между обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и решението, с което съставеният от съда проект за разделителен протокол е обявен за окончателен, както и по причина, че по отношение на изготвения от в.л.Й. Й. проект /СТЕ от 11.01.2013г./ не е изпълнена процедурата по чл.201 ЗУТ обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания делбата да бъде извършена при съобразяване с обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата като делба на имот пл.№481 по кад.план от 1973г. не се извършва, за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ по отношение на изготвения от в.л. Й. Й. проект за разделяне на УПИ /СТЕ от 11.01.2013г./ и за извършване на последващите съдопроизводствени действия по обособяване на самостоятелни дялове чрез изготвяне на разделителен протокол по предвидения в чл.350 ГПК ред.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 17.04.2014г. по в.гр.д.№3120/2013г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Пловдивския окръжен съд.

Председател:

Членове: