Р Е Ш Е Н И Е Nо 85 София, 24.06.2014 г. Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в открито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА При участието на секретаря А.Рибарска изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА гр.д. Nо 1157/2014 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о. и за да се произнесе взе предвид : Производство по чл. 290-293 ГПК. В. Н. Г. чрез пълномощника си адв.В. Г. - САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 09.05.2013 год. по гр.възз.д.N 11297/2012 год. на Софийския градски съд- АО- III” г” с-в. Касаторът поддържа , че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като съдът е дал друга правна квалификация на иска – чл. 61 ЗЗД, без такъв иск да е разгледан по делото,респ. се поддържа довод, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е нарушен материалния закона досежно квалификацията кои разноски за поддържане на общата вещ са необходими разноски и кои полезни,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите , касаещи приложението на чл. 41 ал.1 ЗС в насока на 1/ точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес, 2/ поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата 3/ за значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от адв.М. М. – САК , с което се сочи, че с касационната жалба се поддържа , че решението не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира; Касационната жалба е процесуално допустима в частта по иска по чл. 41 ал.1 ЗС и обжалваното решение подлежи на правораздавателен контрол именно в тази част. С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с което Н. Н. Г. е осъден да заплати на В. Н. Г. сума от 781 лв. , съставляващи припадаща се част от разноски , направени за ремонт на сграда в [населено място], като за разликата до пълния размер на заявения иск от 21 000 лв. претенцията на В. Г. по чл. 41 ал.1 ЗС е отхвърлена. По въпросите, обосновали допускане на касационно обжалване . Отношенията на собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС . Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в смисъл , че необходимите разноски са свързаните с неотложни/ аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и /или възстановяването на общите части , предизвикани от непредвидено , неочаквано събитие/ наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение . Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат извършени т.н. полезни разноски, законодателят приема , че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците. Отговорът дали извършени от единия от собствениците в етажната собственост ремонтни дейности като поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на подменените инсталации и елементи на общите части преди подмяната им, както и от причината , наложила тази подмяна. Както необходимите , така и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това решение на общото събрание има значение на правно основание на базата на което следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение. Претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение от лицето , в чиито интерес е предприетата работа/ предварително по решение на общото събрание или последващо/, отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание , съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски , до размера на обогатяването и то само ако работата/ извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61 ал.2 ЗЗД. По основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е неправилно в частта , предмет на касационно обжалване. За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 41 ал.1 ЗС за да се поеме от лице , собственик в сграда в режима на етажна собственост , припадащата се част от полезните разноски следва да има решение на ОС на етажните собственици, тъй като при липсата на такова решение , етажният собственик следва да заплати / т..е. да участва в поемане на разходите / само за ‘необходимите разноски”, но не и полезните такива, вложени за запазване или поддръжка на общите части. При изложените по-горе правни съображения по приложение на чл.41 ЗС и чл. 61 ал.2 ЗЗД следва , че въззивният съд е приложил неточно материалния закон, като макар и да е дал правилна квалификация на отношенията между ищцата- извършила процесните ремонтни дейности /в т.ч. и тези с характер на полезни разноски/ и ответникът- собственик в етажната собственост , който отказва доброволно участие за заплащане на разноските , съобразявайки правилата на negotiorum gestio , не е признал правото на подобрителя за онези ремонти работи, предприети удачно при конкретното фактическо състояние на общите части на сградата. Претенцията на ищцата В. Н. Г. общо за сумата 21 000 лв. , заявена като частичен иск общо за сумата от 30 000 лв., съставляваща искане за заплащане от страна на ответника Н. Н. Г. на припадащите се разноски / необходими и полезни/, извършени за възстановяване на вреди от дъждовете, запазване и саниране на сграда в режим на етажна собственост- ремонт на покрив и отстраняване на течове при дъжд, подмяна на водопровод и ел. инсталация, премахване на влага и мухъл в сградата , направа на дренаж в дворното място с цел препятстване наводняване на жилищната сграда. Извън безспорните и признати разходи за ремонт на покрива , решението на въззивния съд по отхвърлената претенцията за заплащане на останалите ремонтни работи като неправилно и необосновано, следва да се отмени и делото се върне за нова преценка на доказателствата , като се съобразят изложените разясненията по приложение на закона. Преценката на събраните доказателства следва да се извърши в контекста на различната уредба на последиците от поддържането и възстановяването / т.е. на необходимите разноски/ или обновяването на общите части на сградата/ т.н. полезни разноски/ , при точна квалификация на всеки вид ремонтни работи, извършени от ищцата като при събраните доказателства се съобрази дали „необходимостта “, наложила извършването на всяко конкретно СМР , има обективна причина/ увреждане , износване и др./ или се дължи на субективната преценка на ищцата. Преценката на съда относно извършените полезни разноски следва да съдържа и оценка на обстоятелствата за удачно предприета и добре свършена чужда работа. По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 09.05.2013 год. по гр.възз.д.N 11297/2012 год. на Софийския градски съд- АО- III” г” с-в. , в частта с което искът на В. Н. Г. срещу Н. Н. Г. от [населено място] , за разликата над сума от 781 лв.. седемстотин осемдесет и един лв./ , съставляващи припадаща се част от разноски , направени за ремонт на сграда в режим на етажна собственост в [населено място], до заявения пълен размер на иск от 21 000 лв./ двадесет и една хиляди лв./ с правно основание чл. 41 ал.1 ЗС, е отхвърлен като неоснователен и ВРЪЩА делото на въззивния съд- Софийския градски съд за ново разглеждане в отменената част, от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :