2 Р Е Ш Е Н И Е № 616 гр. София, 02.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА М. ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Б. Л., като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1042 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Професионалната гимназия по строителство и геодезия “К. Ф.” в[населено място], представлявана от директора М. Г., чрез процесуалния й представител адв. А. Я., против въззивното решение № 40 от 8 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 67 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е отменено решение № 2 от 20 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 1744 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. и вместо него уволнението на Д. П. С. от[населено място] е признато за незаконосъобразно, С. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност и касаторът е осъден да заплати сумата от 2593,08 лева обезщетение за оставането на С. без работа поради незаконното уволнение, а над тази сума до предявения размер от 2700 лева искът е отхвърлен. Касационният контрол е допуснат с определение № 1470 от 28 октомври 2009 г. за разрешаване на въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, относно това достатъчно ли е в мотивите на уволнителната заповед да се посочи само изискване за различна от притежаваната от работника квалификация, или посочената различна квалификация води до изискване за наличието и на различно образование. По поставения въпрос касаторът сочи, че е невярно заключението на въззивния съд, че изискването за квалификация неизбежно води и до изискване за наличие на същото образование, защото работодателят не е въвел подобно изискване, като промяната в конкретния случай касае само професионалната квалификация. Ответникът Д. П. С. от[населено място] не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. С решението си въззивният съд приел, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, защото в нея работодателят не е посочил на кое точно изискване не отговаря ищецът – на изискването за образование или на изискването за професионална квалификация в областта на строителството, или и на двете изисквания, като в мотивите на заповедта е посочено, че работникът не отговаря на различните изисквания за заемане на длъжността, но те не са конкретизирани дали се отнасят до изискването за образование или до изискването за професионална квалификация. По поставения въпрос касационният съд приема следното: Липсата на необходимото образование следва да се свърже с изискване за необходима степен и вид завършено образование, а липсата на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа е тази, без която съответната работа не може да се изпълнява (друг е случаят, когато квалификацията допълва качеството на работата), като например компютърна грамотност, владеене на чужд език, на стенография и др. Двете основания не се изключват помежду си, но при общото им посочване трябва да се посочи в какво точно се изразява липсата. Поставянето на две различни хипотези в разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ не обвързва промяната на едната задължително с промяна в другата, тъй като промяната в степента на образование например не е задължително да предизвиква и промяна в професионалната квалификация, както и обратното. Касационната жалба е основателна. Съдът е сезиран с искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. В исковата си молба ответникът по касация сочи, че на длъжността работели трима служители и не е извършен подбор между тях; ищецът притежава средно специално образование и висше образование с квалификация, която е елемент на строителния процес. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед от 30 септември 2008 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, с мотива, че до учебната 2006/2007 г. за изпълнението на длъжността “завеждащ учебна работилница” се изисквало средно или висше специално образование, без уточняване на професионалната квалификация, а с изменение на щатното разписание се поставят различни изисквания – средно образование и професионална квалификация в областта на строителството. Ищецът има завършено висше образование като машинен инженер по специалността транспорт и енергетика, както и средно специално образование по специалността ел. енергия и ел. обзавеждане на промишлени предприятия. В щатното разписание е отразено, че необходимото образование за заемане на длъжността е средно професионално с квалификация “строител”. От основно значение за защитата на работника или служителя, както и за преценката на съда по законосъобразността на уволнението, е съдържанието на заповедта да не създава съмнения относно същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение, като е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа – така приема ВКС в решение № 346 по гр.д. № 468 за 2009 г. на ІV ГО, постановено в процедура по чл. 290 и сл. ГПК. В разглеждания случай е явно, че работодателят е променил изискването за професионална квалификация за заеманата длъжност. Ищецът не притежава подобна квалификация, поради което работодателят е имал основание да предприеме прекратяването на трудовото правоотношение. Ищецът се е позовал и на членството си в С. на К.. С оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в разглеждания случай позоваването от страна на ищеца на закрила по смисъла на чл. 333 ал. 3 или 4 КТ не би имало значение, тъй като предвидената по посочения ред закрила касае други хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение. Този извод не се променя от уговорката в чл. 14 т. 3 от колективния трудов договор от 22 януари 2006 г., предвиждаща изискването за предварително писмено становище на синдикалния орган при всяка от хипотезите на чл. 328 КТ, тъй като КТД не може да предвижда защита в отклонение на императивните правила на чл. 333 ал. 3 и 4 КТ за предметния обхват на закрилата. Касаторът прави искане за заплащане на разноски пред всички съдебни инстанции, като с огледа на изхода от настоящия спор това искане е основателно. За първата инстанция касаторът платил 350 лева по договор за правна защита и съдействие, за въззивната – 300 лева, а за касационната – 200 лева или общо ответникът му дължи сумата от 850 лева. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивното решение № 40 от 8 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 67 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. П. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], [жк] бл. 18, вх. Б, ап. 44, против П. гимназия по строителство и геодезия “К. Ф.”[населено място], за отмяна на заповед № 17 от 30 септември 2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “завеждащ учебна работилница” и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение. ОСЪЖДА Д. П. С. с посочен адрес, да заплати на П. гимназия по строителство и геодезия “К. Ф.”[населено място], сумата от 850.00 (осемстотин и петдесет) лева сторени разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: