Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5 Р Е Ш Е Н И Е № 38 София, 02.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1343 /2017 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 559 от 29.11.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 293 /29.07.2016 г. по възз. гр. д. № 1002 /2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 47 /17.02.2014 г. по гр.д. № 273 /2007 г. на Радомирския районен съд, с което е извършена съдебна делба на 17 (седемнадесет) земеделски имота – 15 ниви и 2 ливади, индивидуализирани в решението, чрез изнасянето им на публична продан. Касационно обжалване е допуснато основание на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос : представлява ли различието на стойността на дяловете пречка за извършване на делбата по колена. Насрещната страна Е. Г. Б. оспорва касационната жалба. Останалите насрещни страни - съделители не са изразили становище. По правния въпрос настоящият състав приема, че различието на стойността на дяловете не представлява пречка за извършване на делбата по колена. Когато се делят сънаследници, които принадлежат към различни колена, делбата най-напред се извършва по колена, а после вътре в колената. Съображенията са следните: Законът не предвижда различието на стойността на дяловете като пречка за извършване на делбата. При извършване на делба водещ е установеният с разпоредбата на чл.69,ал.2 ЗН принцип всеки съделител да получи дял в натура. Същата разпоредба предвижда, че неравенството на дяловете се изравнява в пари. Този принцип е установен и водещ и в уредбата на съдебната делба в глава 29 на ГПК и е отразен по-конкретно в разпоредбите на чл.348 и чл.349 ГПК. Изнасянето на имот на публична продан е уредено като изключение. При извършване на делбата по колена съсобствеността не се прекратява напълно, но дяловете се групират по колена – принципът за дял в натура се прилага по отношение на всяко отделно коляно. Така се достига до съсобственост между по-малко на брой съсобственици - по-близки роднини върху по-малко на брой имоти и с по-големи дялове, при което съсобствеността е по-малко обременителна – между по-малко съсобственици е и които са в по-близки родствени отношения. Така се запазва и увеличава възможността при следваща делба вътре в коляното някой или някои от съсобствениците да придобият съсобствения или един от съсобствените имоти в индивидуална собственост, т.е. правото на собственост върху отделните имоти, чиято делба се извършва, да бъде придобито от наследници. Или: извършването на делбата най-напред по колена, като междинен резултат, а после вътре в колената, запазва възможността отделните съделители да получат дялове в натура По съдържанието на въззивното решение: Делбата на седемнадесет земеделски имота е допусната между двадесет и шест съделители, впоследствие няколко от съделителите са починали и заместени. Въззивният съд е сезиран с жалба за законосъобразността на избрания от районния съд способ за извършване на делбата - във въззивната жалба се съдържа довод, че делбата може да се извърши съгласно заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по колена, за да получи всеки съделител дял в натура. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: При определяне на способа за извършване на делбата водещ е принципът на чл.69,ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура. Ако последното е невъзможно, но в делбата участват наследници от различни колена, то делбата следва да се извърши по колена. Първото коляно е с дял 12 /24 (3 /6) ид.ч., останалите три – с дялове по 4 /24 (1 /6) ид.ч. До делба са допуснати земеделски имоти. В случая неравенството на дяловете изключва делбата да се извърши чрез теглене на жребий, респективно да бъде извършен разделителен протокол, каквото е изискването на жалбоподателите. С оглед на последното съдът не обсъжда констатациите на заключението на изготвената по делото втора техническа експертиза. Съдът не обсъжда заключението на предходната СТЕ, което е изготвено в съответствие с определените по отменено съдебно решение делбени части. В случая делбата не може да бъде извършена по колена на основание чл.353 ГПК. В съдебно-техническата експертиза е даден вариант за разпределение на имотите в четири дяла по колена, дяловете са остойностени. Макар да се касае за земеделски имоти, дяловете не са съставени от еднакви по вид, площ и стойност имоти. Неравенството в стойността на дяловете е значително, което предпоставя получаващият дял 4 при евентуално разпределение по чл.353 ГПК да заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете сума в размер на 4 531 лева. Наред с изложеното липсва и изразено желание от някой от съделителите да получи дял 4 по заключението на СТЕ. Така съдът е приел намира, че делбата не може да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК и имотите следва да бъдат изнесени на публична продан По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, довели до неговата неправилност, защото осуетява възможността съделителите да получат дялове в натура или поне дялове по колена, каквато възможност е установено, че има с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, същевременно никой от съделителите не е заявил, че предложеното разпределение е неудобно и че желае да бъдат изнесени на публична продан. С оглед отговора на правния въпрос настоящият състав намира доводите за основателни. Правилни са изводите на въззивния съд, че при определяне на способа за извършване на делбата водещ е принципът на чл.69,ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура, а ако това е невъзможно, но в делбата участват наследници от различни колена, то делбата следва да се извърши по колена. Неправилен е изводът, че неравенството на стойността на предложените от вещото лице дялове, е пречка за това. Видно от въззивното решение и от заключението на вещото лице земеделските имоти са 17 на брой, с обща площ 80.424 дка и обща стойност 29 416 лева. От тях е трябвало да бъдат образувани четири дяла, които да съответстват на стойността на дяловете на четирите колена – един от 3 /6 (една втора) ид.ч. и три по 1 /6 ид.ч. Въззивният съд е приел извода, че имотите следва да бъдат изнесени на публична продан без да изследва въпроса дали някои от тях са поделяеми (предвид по-големите им в пъти размери от минимално установените) и дали от тях могат да се обособят по-малки имоти, при което да се изготвят дялове с повече на брой имоти със стойност, която да съответства в по-голяма степен на размерите на дяловете на отделните колена. При извода, който въззивният съд е приел – че вещото лице е групирало имотите по начин, по който се получава значителна разлика в стойността на дяловете, което е пречка за разпределение по реда на чл.353 ГПК, въззивният съд е следвало да допусне допълнителна задача на вещото лице да изготви други варианти за образуване на дялове след изготвяне на варианти за разделяне на нивите с най-голяма площ – 11.992 дка, 12.894 дка и 13.936 дка на самостоятелни имоти, при съобразяване с установените от закона минимални размери. След приемането на допълнителното заключение въззивният съд е следвало да го изпрати на общинската служба по земеделие (ОСЗ) с искане въз основа на него да изготви или одобри проект за обособяване на нови отделни самостоятелни имоти. Въз основа на изготвения или одобрен от ОСЗ проект за разделяне въззивният съд е следвало да избере способа за извършване на делбата по колена. Като не е извършил описаното, а е постановил изнасянето на всички имоти на публична продан, въззивният съд е постановил неправилно решение. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК това решение следва да бъде отменено и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, които са описани по-горе, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 293 /29.07.2016 г. по възз. гр. д. № 1002 /2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.