1 Р Е Ш Е Н И Е № 492 гр. София, 22 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 371 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от частния тъжител Н. Н., чрез повереника му адв. Н. М. против въззивна присъда № 321/16.12.2014 г., постановена по внчхд № 5187/2013 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и в двете допълнения към нея е отразено недоволството на частния тъжител от постановения въззивен съдебен акт, като същевременно с тава повереникът е изразил своето преклонение към личността и качествата на Н., а от друга страна са използвани и употребени недопустими за съдържанието на касационна жалба сравнения и интерпретации спрямо съдебения състав и в частност на неговия председател и докладчик по делото. Процесуалният представител на частния тъжител застъпва становището, че грубо е нарушен материалния закон, като градският съд е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че съдът се е произнесъл с обжалваната присъда, без да се оттегли на тайно съвещание, изключил е от доказателствената съвкупност пр.пр. № 39822/2009 г. на РП – София, в която се намират изготвените и подписани от подсъдимата документи, съдържащи процесните обиди и клевети. Твърди се, че следствие на допуснатите процесуални нарушения и превратното тълкуване на доказателствата второинстанционният съд е приложил неправилно и материалния закон, като е оправдал подсъдимата по повдигнатите й обвинения. Претендира се да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание жалбоподателят – частният тъжител Н. Н., лично и чрез защитника си адв. С., поддържа наведени в жалбата оплаквания, като счита, че действително давностният срок по смисъла на чл.81 ал.3 от НК е изтекъл и ако съдът прекрати наказателното производство следва да се произнесе по гражданския иск, като го уважи в пълния му предявен размер. Подсъдимата Н. А. изразява желание производството по делото да бъде прекратено поради изтичането на предвидения в закона абсолютен давностен срок. Защитникът й адв. Х. извън възражението за изтекла погасителна довност моли да бъде потвърдена въззивната присъда в гражданската й част. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Гражданският ответник [фирма] чрез повереника си адв.Н. моли съда да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 19.06.2013 по нчхд № 9581/2011 г. на Районен съд - София подсъдимата Н. А. е призната за виновна в това, че в периода от 11.07.2009 г. – 25.05.2011 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице – директор дирекция Правна и ръководител отдел „Собственост и наеми” в [фирма], при и по повод изпълнение на службата си, публично и по други общодостъпни начини е разгласила за Н. Н. позорни обстоятелства, от което са настъпили тежки последици, както следва: - на неустановена дата в периода 11.07.2009 г. – 25.05.2011 г. е разгласила позорно обстоятелство за Н. Н., а именно: „Адв. Н. Н. не е изпълнил задълженията си по Договор за правна защита и съдействия с [фирма]” - на неустановена дата в периода 11.07.2009 г. – 25.05.2011 г. е разгласила позорно обстоятелство за Н. Н., а именно: „Адв. Н. Н. е претендирал да получи неизплатено възнаграждение по договор, който не бил изпълнил” - на неустановена дата в периода 11.07.2009 г. – 25.05.2011 г. е разгласила позорно обстоятелство за Н. Н., а именно: „ [фирма] било осъдено от СРС да изплати на адв. Н. Н. възнаграждение по договор, който не бил изпълнен от адв.Н. Н.”, поради което и на основание чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, т.2 и т.4 вр. с чл.147 ал.1 предл.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на глоба в размер на 5 000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез публикация в централен ежедневник - вестник „Труд”., като е призната за невинна да е преписала престъпления на Н. Н. и в този смисъл е оправдана в тази част на повдигнатото й обвинение. С присъдата подсъдимата е призната за виновна в това, че в периода от 11.07.2009 г. - 25.05.2011 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице – директор дирекция Правна и ръководител отдел „Собственост и наеми” в [фирма], при и по повод изпълнение на службата си, публично и по други общодостъпни начини е казала нещо по отношение на Н. Н. в негово присъствие, унизителни за честта и достойнството му, както следва: - на неустановена дата в периода 11.07.2009 г. – 25.05.2011 г. е казала, че „Адв. Н. Н. не е изпълнил задълженията си по Договор за правна защита и съдействия с [фирма]” - на неустановена дата в периода 11.07.2009 г. – 25.05.2011 г. е казала, че „Адв. Н. Н. е претендирал неизплатено възнаграждение по договор, който не бил изпълнил” - на неустановена дата в периода 11.07.2009 г. – 25.05.2011 г. е казала, че „По искане на адв. Н. Н. бил осъдил [фирма] да му заплати недължимо възнаграждение”, поради което и на основание чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1,т.2 и т.4 вр. с чл.147 ал.1 предл.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на глоба в размер на 3 000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез публикация в централен ежедневник - вестник „Труд”. На основание чл.23 ал.1 от НК на А. е определено общо най-тежко наказание глоба в размер на 5 000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез публикация в централен ежедневник - вестник „Труд”. С присъдата на основание чл.45 и сл. от ЗЗД подсъдимата А. и [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на Н. Н. сумата от 100 000 лв., от които 70 000 лв. за престъплението клевета и 30 000 лв. за престъплението обида, представляваща причинени неимуществени вреди в резултат на деянията, предмет на престъпленията, в които А. е призната за виновна, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 500 000 искът е отхвърлен като необоснован. На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати направените от Н. разноски по делото в размер на 2 999,30 лв.. По жалба на подсъдимата и на защитника е образувано внчхд № 5187/2013 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото присъда, която е предмет на настоящата касационна проверка, е отменена изцяло първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимата е призната за невинна и на основание чл.304 от НПК е оправдана изцяло по така повдигнатите й обвинения по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1,т.2 и т.4 вр. с чл.147 ал.1 вр. с чл.26 от НК и по чл.148 ал.2 т.1, т.2 и т.4 вр. с чл.146 ал.1 вр. с чл.26 от НК. С присъдата е отхвърлен изцяло и предявения от частния тъжител граждански иск за сумата от 500 000 лв. като неоснователен. За вменените във вина на подсъдимата А. престъпления законът предвижда наказание глоба и обществено порицание. Видно от тъжбата, за инкриминираните деяния се претендира да са осъществени в периода 11.07.2009 г. – 25.05.2011 г.. Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 и ал.3 от НК наказателното преследване се изключва по давност с изтичането на три години от прекратяване на осъществяването им. С оглед правилата по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК абсолютният давностен срок от четири години и половина, който изключва наказателното преследване, е изтекъл за всяко от двете вменени във вина на подсъдимата престъпления на 25.11.2015 г.. Следва да се посочи, че изтичането на абсолютния давностен срок се дължи най-вече на възприетото процесуално поведение от частния тъжител пред касационната инстанция, тъй като в продължение на четири поредни заседания, от месец април 2015 г., ход на делото така и не беше даден, поради неговото неявяване и изразеното му желание за лично участие в производството. Предвид заявеното от подсъдимата А. пред настоящата инстанция изрично желание за прекратяване на наказателното преследване срещу нея, настоящият състав на ВКС намира, че следва да упражни правомощията си по чл.354 ал.1 т.2 във вр. с чл. 24 ал.1 т.3 от НПК, като отмени постановените по делото присъди и прекрати наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване, без да обсъжда наведените в касационната жалба възражения. С прекратяване на производство в наказателната му част, съобразно ТР № 1/04.02.2013 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС не следва прекратяването му и по отношение на приетия за разглеждане граждански иск, като касационната инстанция дължи произнасяне с оглед наведените в жалбата и поддържани в съдебно заседание възражения от страна на касатора. Въззивният съд е отхвърлил предявената гражданско правна претенция, тъй като не се установява описаното в частната тъжба деяние да е противоправно и да е извършено виновно. Според касационния състав установената по делото доказателствената съвкупност от инстанциите по фактите сочи на липса на деликт. Във фактическото обвинение, очертано в тъжбата, не е налице необходимата конкретика относно времето на излагане на посочените твърдения, мястото им на излагане, както и начинът им на възприемане от тъжителя, което не е преодоляно и впоследствие. А. не е действала нито умишлено, нито дори непредпазливо, доколкото твърдените за изказани и разгласени от нея изрази не съдържат и не отразяват негативно отношение към личността на жалбоподателя, а представляват изразяването на становище или твърдение, чиято истинност подлежи на проверка. По делото не се установява и причиняването на неимуществени вреди в претендирания от жалбоподателя смисъл – нарушаване на високия му авторитет на политик, професионалист, общественик и държавник. В тази насока освен единствено твърденията му за наличието на причинени вреди, такива по делото не са установяват, още повече с изискуемата от закона категоричност. Липсват писмени и гласни доказателства, от които да се направи извод, че посочените в тъжбата твърдения са довели до проваляне избора на Н. да заеме определена длъжност в държавно учреждение, обществена организация или политическа партия. Изложените в тази насока факти от свидетелите не само също не са конкретизирани, а и касаят период от време преди посочения в тъжбата. Ето защо при така събраните по делото доказателства от фактическа страна не може да се приеме, че в случая е осъществен състава на непозволено увреждане, поради което не може да бъде ангажирана гражданска отговорност на подсъдимата и на гражданския ответник. В този смисъл решението на въззивния съд да отхвърли предявения граждански иск е правилно и присъдата му в тази й част на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ в наказателната им част присъда № 321/16.12.2014 г., постановена по внчхд № 5187/2013 г. по описа на Софийски градски съд и присъда от 19.06.2013 по нчхд № 9581/2011 г. на Районен съд - София ПРЕКРАТЯВА наказателното производство спрямо Н. И. А.. ОСТАВЯ в сила в гражданската й част въззивна присъда № 321/16.12.2014 г. по внчхд № 5187/2013 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: