Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр. София, 13 юни 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 407 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство e образувано по постъпила жалба от подсъдимия А. А. Д., чрез назначения му служебен защитник адв. А. Г., против въззивно решение № 228/16.02.2018 г., постановено по внохд № 283/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Единственото възражение в жалбата е свързано с твърдяното наличие на явна несправедливост на наложеното наказание, аргументирано с невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия. В изрично заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е инкорпорирана и претенция за нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото въззивната инстанция е пренебрегнала незаконосъобразните действия на окръжния съд, който служебно и в отсъствие на пострадалата К. е конкретизирал размера на претендираното от нея обезщетение за причинените й в резултат на грабежа неимуществени вреди. Отправено е искане за изменение на въззивното решение, като бъдат намалени наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода за всяко едно от извършените от него две престъпления, на определеното му общо най-тежко наказание, както и да се отхвърли уважения граждански иск за неимуществени вреди. В съдебното заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат жалбата и пледират тя да бъде удовлетворена по изложените в нея съображения. Гражданският ищец З. Д. К., редовно призована, не се явява. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 218/19.09.2017 г., постановена от Окръжен съд - Бургас по нохд № 808/2017 г., подсъдимият А. А. Д. е признат за виновен в това, че: - за времето от 14.02.2017 г. до 08.03.2017 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, на 14.02.2017 г. отнел чужди движими вещи от владението на З. Д. К. на стойност 293 лв., а на 08.03.2017 г. от И. П. П. - на стойност 482,67 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила спрямо всяка една от двете жени, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б.„А“, вр. чл.26 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. - на 14.02.2017 г. - в 05:58 часа в [населено място], на АТМ устройство на [фирма], находящо се на [улица] използвал платежен инструмент – дебитна карта, издадена от [фирма] на З. Д. К., без съгласието на титуляра, като наредил транзакция на парична сума, която не се осъществила поради блокиране на картата и деянието не съставлява по тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на Д. е наложено едно общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, което е поставено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднат периода на предварителното му задържане, считано от 20.03.2017 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на З. Д. К. сумата от 210 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, както и сумата от 500 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.199, ал.1 т.4 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалба на служебния защитник срещу първоинстанционната присъда, с напълно идентични оплаквания и искания като настоящите, е образувано внохд № 283/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, присъдата е потвърдена изцяло. Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК. Подсъдимият в присъствието на назначения му служебен защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Непосредствено преди това, съставът на окръжния съд е изпълнил задължението си, като е разяснил на Д. същността и последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие при постановяване на присъдата и прякото ползване на доказателствата, събрани от досъдебното производство. В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказания за всяко от двете престъпления, предмет на обвинението, след което е редуцирал размера им с една трета. При извършената въззивна проверка съставът на апелативния съд правилно е констатирал, че въпреки отчетения от страна на окръжния съд превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, несправедливо за всяко едно от двете престъпления са определени наказания преди редукцията им под средния предвиден в закона размер. Изложените в тази насока доводи са достатъчни откъм съдържание и обем и се споделят изцяло от настоящия състав. Същевременно по никакъв начин не може да бъде възприето за основателно на практика единственото възражение на защитата в касационната жалба относно невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, съпроводено с искане за облекчаване на наказателно правното му положение. В тази връзка следва само да се отбележи, че Д. е с тежко обременено съдебно минало, обусловено от множеството предишни осъждания /извън обуславящите квалификацията „опасен рецидив”/, предимно за престъпления против собствеността. Демонстрираното от него поведение явно показва, че наложените и изтърпени до момента многобройни наказания, при това някои от тях със значителна продължителност, не са указали необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху личността му. Съществуващите престъпни нагласи се отличават с изключителна трайност и упоритост, като се задълбочават с извършването на все по-строго обществено укорими деяния, още повече че настоящите - извършени при условията на реална съвкупност две престъпления, са осъществени само четири дни след изтърпяването на наказание от шест години и четири месеца лишаване от свобода по предходно осъждане. В този смисъл удовлетворяването на претенцията за намаляване размера на наложените наказания би било проява на неоправдано снизхождение, което по никакъв начин не би допринесло за постигане на визираните в чл. 36 от НК цели. При отхвърляне на претенцията на подсъдимия и защитника му относно приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за неимуществени вреди от пострадалата К., въззивният съд противно на твърденията на жалбоподателя, подробно е разгледал направените възражения свързани с неговата допустимост. В съответствие с установената съдебна практика, напълно законосъобразно е установено, че макар да е допуснато нарушение на процесуалните правила при приемането му, то не е от категорията на съществените и по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на подсъдимия. В коментираната насока изложените от въззивната инстанция аргументи са подробни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, с оглед на което не е необходимо тяхното преповтаряне. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 228/16.02.2018 г., постановено по внохд № 283/2017 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: