Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

гр.София, 16.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3105 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване, канализация и строителство” ЕООД-гр. П., против решение № 177 от 26.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 214 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 671 от 23.11.2016 г. по гр. д. № 858 по описа за 2016 г. на Пещерския районен съд в частта за отхвърляне на предявения от В. Л. В. против касатора иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа над 4 096,69 лв. до 6 458,40 лв., постановено е друго решение за присъждане на тази разлика и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите обжалвани части за отмяна на уволнението на В. Л. В. и за възстановяване на заеманата преди уволнението работа.
Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба В. Л. В. оспорва жалбата и моли решението на Пазарджишкия окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на „Водоснабдяване, канализация и строителство”ЕООД-гр. П., срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 49 от 28.01.2018 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса има ли право да прекрати трудов договор на основание чл.328, ал.2 от КТ вписан в търговския регистър управител на еднолично търговско дружество, чиито договор за управление не е безсрочен, а бизнеспланът, който се съдържа в отделен документ, е в процес на административно одобрение. За да отговори на въпроса, съдът взе предвид съдържанието на правната норма, съществуващата съдебна практика по приложението на това основание за уволнение, както и вида и обхвата на съдебния контрол. Съгласно чл.328 ал.2 от КТ служителите в ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от девет месеца. За да се избегне възможността за злоупотреба с това основание от страна на работодателя, в практиката на ВКС бе възприето, че за законосъобразното му прилагане е необходимо наличието на договор за управление със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип. Съдебният контрол обаче е за законосъобразност, поради което не може произволно да се разпростира извън така очертания обхват. Необходимо е работодателят да установи, че е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя договор да изпълнява стопански задачи, налагащи смяна на членове от ръководството. Тази смяна е ограничена с деветмесечен срок, считано от започване изпълнението на договора за управление. Тъй като се касае за оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи поначало не може да се счита за отложено до момента на евентуално административно одобрение, освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма. Управителят започва веднага да упражнява своите функции, тоест-да изпълнява своята програма, затова може да прекрати и трудовите правоотношения на основание чл.328, ал.2 от КТ. Този извод следва от поставения в разпоредбата деветмесечен срок, който не може да бъде удължен заради необходимост от административно одобрение на бизнес програмата. Следователно назначеният нов управител на дружеството може да уволни служителите в ръководството на предприятието, без да изчаква административното одобрение/съгласуване/ на своята програма за управление. В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ.
Въз основа на отговора на поставения въпрос и като обсъди оплакванията в касационната жалба, съдът констатира, че въззивното решение е неправилно и противоречи на материалния закон. В. Л. В. е изпълнявал по силата на трудов договор длъжността „инженер поддръжка ВиК” в дружеството-касатор. Според длъжностната характеристика и свидетелските показания той е ръководил ремонтната дейност на дружеството, отговарял е за поддръжката на машинния парк, изготвял е и е контролирал графика за работа и поддържане на дежурството. След оставката на предишния управител на дружеството Общинският съвет е взел на 31.03.2016 г. решение за назначаване на нов управител, с когото кметът на общината е сключил на 25.04.2016 г. договор за управление. Съгласно този договор управителят носи отговорност и неговото възнаграждение зависи от стопанските резултати на дружеството. В деветмесечния срок по чл.328, ал.2 от КТ новият управител е уволнил на това основание В. Л. В. със заповед № 35 от 20.07.2016 г. За да достигне до извода, че тази заповед е незаконосъобразна, въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна. Според съда работодателят по никакъв начин не бил установил, че ищецът е от онази категория ръководители в предприятието, от които зависи успехът на управлението. От обстоятелството, че новият управител е назначен до провеждане на конкурс е достигнал до заключението, че неговите функции са били ограничени само до оперативно управление, което изключвало правото му да подбира свой екип и да уволнява ръководни служители на основание чл.328, ал.2 от КТ. По-нататък съдът подробно е разсъждавал дали има одобрена, съгласувана и действаща бизнес програма. С факта на предсрочното прекратяване на правомощията на предходния управител старата бизнес програма се прекратявала, повече не действала, а новата била одобрена от Общинския съвет една седмица след уволнението на ищеца. Освен това липсвал валиден и действащ бизнес план по смисъла на чл.10 и сл. от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Доводите на въззивния съд, които поставят действието на бизнес програмата в зависимост от административно одобрение и съгласуване с друг орган, надхвърлят пределите на съдебния контрол върху законността на уволнението по чл.328, ал.2 от КТ, както се посочи в отговора на правния въпрос. Договорът за управление влиза в действие веднага, оперативната дейност не допуска в нито един момент отсъствие на бизнес програма, освен ако това изрично не е предвидено в правна норма. В случая в чл.11 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и в чл.198г. и чл.198м, ал.2 от Закона за водите не е уредено спиране или отлагане на изпълнението на бизнес плана на В и К оператора до одобряването или до съгласуването със съответния административен орган. Следователно този довод на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението е несъстоятелен. Поначало съдебната преценка на бизнес програмата е свързана само с наличието на основанието по чл.328, ал.2 от КТ и трябва да е ограничена по обхват, тъй като е за законност, а не за целесъобразност. Както е изяснено в решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр.д. № 1358/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, без значение е дали новият договор за управление е с ново лице или с лице, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или различна като съдържание. Същественото е всеки договор за управление да съдържа задача с конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне, обвързване на възнаграждението с постигнатите финансови резултати, предвидена икономическа отговорност при неизпълнение на програмата. Когато тези характеристики са налице, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се възлагат правата по чл.328, ал.2 от КТ. В конкретния случай договорът за управление съдържа необходимите характеристики, обуславящи законността на уволнението по чл.328, ал.2 от КТ.
Не съответства на установената фактическа обстановка и изводът на въззивния съд, че ищецът не е част от ръководството на предприятието. На него му е било възложено ръководството на ремонтната дейност на В и К оператора и поддръжката на машинния парк, следователно той е част от ръководството на предприятието по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на КТ. Установяването на това обстоятелство е достатъчно за обосноваване законността на уволнението по чл.328, ал.2 от КТ. Работодателят не е длъжен да убеждава съда, че за подобряване на икономическите резултати е необходима замяната на този член от ръководството. Такава преценка на съда също излиза извън неговите правомощия, тъй като касае целесъобразността на действията на новия управител, а не законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение. Компетентен да прецени кои ръководители да уволни е единствено новият управител, а не съдът.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пазарджишкия окръжен съд трябва да бъде касирано и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради липса на искане разноски на касатора не следва да се присъждат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 177 от 26.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 214 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 671 от 23.11.2016 г. по гр. д. № 858 по описа за 2016 г. на Пещерския районен съд в частта за отхвърляне на предявения от В. Л. В. против „Водоснабдяване, канализация и строителство” ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа над 4 096,69 лв. до 6458,40 лв., постановено е друго решение за присъждане на тази разлика и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите обжалвани части за отмяна на уволнението на В. Л. В. и за възстановяване на заеманата преди уволнението работа, включително в частите относно разноските и държавните такси, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Л. В.-[ЕГН], против „Водоснабдяване, канализация и строителство” ЕООД-ЕИК:[ЕИК], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 35 от 20.07.2016 г., за възстановяването му на предишната длъжност и за заплащане на 6 458,40 лв. обезщетение за оставането му без работа.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: