Р Е Ш Е Н И Е № 161/2017 г. София, 02.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 33 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № 406 от 11.10.2016г. по в.гр.дело № 557/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 353 от 13.05.2016г. по гр. д. № 1810/2015г. на Пазарджишки районен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката Д. Т. П. срещу Пловдивски районен съд искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че процесното уволнение е извършено без да е преодоляна специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ по отношение на второто й заболяване /диабет/ от визираните в Наредба № 5 от 1987г. на Министъра на здравеопазването, от което страда и за което работодателят е уведомен преди връчване на заповедта за уволнение. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и чл. 86 ЗЗД. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба /ответник в исковия процес/ Пловдивски районен съд подава писмен отговор в рамките на преклузивния срок, в който излага становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно. С определение № 418 от 16. 05. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния материалноправен въпрос: „Всяко едно от заболяванията, визирани в Наредба № 5 от 1987г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, представлява ли самостоятелно правно основание, за което следва да бъде преодоляна закрилата по чл. 333 КТ при декларирани повече от едно заболявания, и неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 333, ал. 2 КТ представлява ли неспазване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с прилагане на чл. 333 КТ?“. По горепосочения правен въпрос настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Според задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 168 от 11.06.2012г. по гр. дело № 1113/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 615 от 02.11.2010г. по гр. дело № 852/2009г. на ІV г.о., решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. дело № 1821/2009г. на ІV г.о., решение № 83 от 11. 04. 2011г. по гр. дело № 1784/2009г. на ІV г.о., решение № 424 от 26. 05. 2010г. по гр. дело № 1644/2009г. на ІІІ г.о., решение № 174 от 30. 07. 2012г. по гр. дело № 1269/2011г. на ІІІ г.о., решение № 21 от 02. 02. 2011г. по гр. дело № 808/2010г. на ІV г.о., решение № 61 от 05. 03. 2013г. по гр. дело № 456/2012г. на ІV г.о. и др., работодателят е задължен предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба № 5 от 20 февруари 1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 КТ и ако са налице данни за такова заболяване/заболявания е длъжен да поиска от ТЕЛК предварително мнение по смисъла на чл. 333, ал. 2 КТ, като изпрати за това необходимите медицински документи, както и да се снабди с предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението по чл. 333, ал. 1 КТ, като и в двете хипотези на ал. 1 и ал. 2 на чл. 333 КТ следва да се вземе предвид всяко едно от декларираните от работника или служителя заболявания, обхванати от закрилата по смисъла на чл. 1 Наредба № 5/87г.. Изрично е посочено в цитираната практика на ВКС, че когато един работник или служител се ползва от закрила по чл. 333 КТ на повече от едно основание, то всяко основание трябва да бъде преодоляно поотделно, т.е. ако са установени повече от едно от заболяванията по чл. 1 Наредба № 5/87г., да се искат предварително мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за всяко от заболяванията, като задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ в кумулативната им даденост и в посочената времева последователност. Това разрешение на въпроса следва да намери приложение и по настоящото правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон /чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ/ за основателни. Въззивният съд е приел по предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имащи за предмет законосъобразността на дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр.чл. 187, т. 1, т. 3, пр. 1, т. 4 и т. 7 КТ, че работодателят – ответник е спазил и преодолял изцяло закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по чл. 333, ал. 2 КТ, доколкото уволнената работничка /ищцата/, освен трудоустроено лице, към момента на дисциплинарното уволнение страда от заболявания, измежду визираните в Наредба № 5 от 1987г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила – исхемична болест на сърцето и диабет. Окръжният съд е счел за установено, че с писмо изх. № 0098 - 7184/ 08.12.2014г. работодателят е поискал и получил с писмо с вх. №54602/10.12.2014г. от Инспекцията по труда в [населено място] предварително разрешение за уволнението на ищцата, както и положително мнение на ТЕЛК за уволнението й, обективирано в ЕР № 4578/04.12.2014г. на ТЕЛК – П., с оглед заболяването „исхемична болест на сърцето“. Посочил е, че с ЕР № 4578/04.12.2014г. ТЕЛК е приела, че заболяването на ищцата, установено с ЕР на ТЕЛК № 2136/05.09.2012г. /ИБС/ попада в списъка на болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 Наредба № 5/20.02.1987г. и че евентуалното уволнение на ищцата или преместването й на друга работа, съгласно изискванията на т. 14 от ЕР на ТЕЛК № 2136/05.09.2012г., няма да се отразят неблагоприятно на здравословното й състояние в контекста на чл. 333 КТ. Намирайки за неоснователни възраженията на ищцата за това, че ТЕЛК се е произнесла без да разполага с необходимата медицинска документация за заболяванията на ищцата, въззивният съд заключава, че съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 61/05.03.2013г. по гр. д. № 456/2012г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 219/28.04.2011г. по гр.д. № 1821/2009г. на ВКС, 4 г.о./, мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ няма задължителен характер нито за работодателя, нито за инспекцията по труда, а има само „информативен характер“. Приемайки, че ответникът - работодател като е изпълнил задължението си да вземе мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда само по отношение на заболяването на ищцата – „исхемична болест на сърцето“, но не и досежно второто заболяване „диабет“, посочено в декларацията на ищцата пред работодателя отпреди уволнението и включено в списъчния състав на чл. 1 Наредба № 5/1987г., по този начин е преодолял изискуемата от чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ закрила спрямо ищцата, въззивният съд съобразно горепосочения отговор на правния въпрос е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил неправилно решение по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че независимо дали заболяването „диабет“ е поименно посочено в обстоятелствената част на исковата молба, щом в същата е въведен довод за нарушение на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, в предмета на спора е включен и въпроса за това преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 1 т. 3 и ал. 2 КТ по отношение на всички посочени от ищцата преди процесното уволнение в декларацията пред работодателя заболявания по смисъла на Наредба № 5/1987г.. Страните не спорят, а и от декларацията на ищцата от 13. 12. 2014г., 9. 40ч., предадена на ответника преди процесната заповед за уволнение, се установява, че тя е декларирала две заболявания, от които страда – исхемична болест на сърцето и диабет. Не е установено в процеса да е искано от работодателя предварително мнение на ТЕЛК и предварително разрешение от инспекцията по труда за дисциплинарното уволнение на ищцата с оглед декларираното заболяване „диабет“, нито да е извършена проверка от работодателя за наличието на такова заболяване, каквото задължение той има с оглед обективния характер на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Непреодоляната от ответника закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ е достатъчна да обуслови извод за незаконосъобразност на процесната заповед за дисциплинарно уволнение и за основателност на предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с оглед обусловения характер на втория иск, без да е нужно да се разглеждат останалите релевирани от ищцата формални основания за незаконосъобразност на уволнението, както и наведените доводи по същество. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ не са ангажирани доказателства за оставане на ищцата без работа през процесния шестмесечен период в причинно – следствена връзка с незаконното уволнение, вкл. за размера на възнаграждението, получено за седемте дни /26. 01. 2015г. – 01. 02. 2015г./ на работа по трудов договор при друг работодател /ИСУ [фирма]/ и за вида на този договор /срочен или безсрочен/ с оглед прекъсването или непрекъсването на причинно – следствената връзка между оставането без работа след 01. 02. 2015г. до 13. 06. 2015г. с процесното дисциплинарно уволнение, която би била прекъсната в случай, че новият договор от 26. 01. 2015г. е за неопределено време. Представената регистрационна карта на ищцата към бюрото по труда – П. не притежава удостоверителен характер досежно състоянието на безработица на служителката, тъй като не съдържа подпис на длъжностно лице и печат на съответната публична администрация, т.е. няма качеството на официален или частен свидетелстващ документ. Съгласно ТР № 6/2014г. по тълк. дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен отрицателен факт, елемент от фактическия състав на правото по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, който може да бъде доказан като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищцата в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Ищцата, която носи тежестта за установяването на този факт, не е ангажирала надлежни доказателства за осъществяването му, поради което съдът следва да приеме за неосъществен фактическия състав на субективното право по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и да отхвърли като неоснователен предявения иск с това правно основание. С оглед акцесорния му характер, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон в частта му по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат уважени. В останалата част досежно исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивното решение като правилно, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът не присъжда в полза на ищцата съдебно – деловодни разноски, тъй като пред първата и втората съдебни инстанции ищцата не е представлявана от адвокат, а пред касационната инстанция не са представени доказателства за сторени разноски за хонорар за един адвокат, вкл. в хипотезата на чл. 38 ЗА, макар такъв да е приподписал касационната жалба. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 406 от 11.10.2016г. по в.гр.дело № 557/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 353 от 13.05.2016г. по гр. д. № 1810/2015г. на Пазарджишки районен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Т. П. срещу Пловдивски районен съд искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на Д. Т. П., ЕГН: [ЕГН], извършено със заповед № 1403 от 13. 12. 2014г. на Председателя на Пловдивски районен съд. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. Т. П., ЕГН: [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност „призовкар“, с временно възлагане поради трудоустрояване на изпълнението на трудовите функции на длъжността „чистач“ в Пловдивски районен съд. ПОТВЪРЖДАВА решение № 406 от 11.10.2016г. по в.гр.дело № 557/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 353 от 13.05.2016г. по гр. д. № 1810/2015г. на Пазарджишки районен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.