Р Е Ш Е Н И Е № 402 София, 17 март 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември 2013 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев............................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...................................... .. Даниела Атанасова..................................... при секретар .. Иванка Илиева ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова.............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров......................... КНОХД № .. 1411 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане за възобновяване, подадено от осъдената М. Г. Г. чрез адв. С. Д., на НОХД № 30301/2012 г., по описа на Районен съд – Монтана и ВНОХД № 27/2013 г., по описа на Окръжен съд – Монтана, с което се иска отмяна на постановените съдебни актове и признаване на подсъдимата за невиновна или връщане делото на съответната инстанция за ново разглеждане. С искането са развити доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са довели до ограничаване правото на защита на осъдената. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са налице сочените нарушения, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подаденoтo искане за възобновяване, провери първоинстанционната присъда и въззивното съдебно решение с оглед поддържаните отменителни основания, за да се произнесе съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С присъда от 22.01.2013 г., постановена по НОХД № 30301/2012 г. на Районен съд – Монтана подсъдимата М. Г. Г. е призната за виновна в това, че на 22.03.2011 г. в [населено място], в лек автомобил "марка", "модел", с рег. [рег.номер на МПС] , нейна собственост, при условията на повторност държала акцизни стоки: 100 броя кутии цигари "марка" на стойност 750 лева, 10 броя кутии цигари „марка” на стойност 75 лева, 27 броя кутии цигари марка „марка.” на стойност 202.50 лева, 8 броя кутии цигари "марка" на стойност 60 лева, всички на обща стойност 1087.50 лева без бандерол, когато такъв се изисква съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, за доказване на внасянето на дължимия акциз върху тютюневите изделия, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 54 от НК е осъдена на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание спрямо подсъдимата М. Г. Г. по присъди по н.о.х.д. № 530/2010 г., по описа на Районен съд – Берковица и по НОХД № 30098/2011 г., по описа на Районен съд – Монтана от 8 месеца лишаване от свобода. С решение от 20.05.2013 г., постановено по ВНОХД № 27/2013 г. на Окръжен съд – Монтана е изменена присъдата на Районен съд – Монтана само в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е извършено групиране на наказания на подсъдимата по НОХД № 530/2010 г., по описа на Районен съд – Берковица и по НОХД № 30098/2011 г., по описа на Районен съд – Монтана, като това групиране е отменено. Останалата присъда е потвърдена изцяло. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила са сходни с тези правени и пред двете предшестващи съдебни инстанции. Възраженията не са били пренебрегнати, като съдилищата са посочили защо не ги приемат за основателни. Изводите на инстанциите, решаващи делото по същество изцяло, се споделят от настоящия състав, защото те са последица от задълбочена преценка на доказателствената съвкупност, при която съдът не е игнорирал нито едно доказателствено средство, нито пък е изопачил съдържанието на гласните доказателства. Неоспорим е факта, че осъдената е държала цигари без бандерол и в тази връзка съдът е посочил защо не възприема твърденията на подсъдимата, че цигарите са предназначени за продажба в Сърбия. Ирелевантно е също така твърдението на защитника на подсъдимата, че за стоки за износ не се налага да имат бандерол и не се дължи акциз. Както правилно е отбелязано в мотивите към първоинстанционнота присъда и потвърдителното въззивно съдебно решение за съставомерността на деянието е необходимо да се установи по несъмнен начин наличието на държане (осъществяване на фактическа власт) на цигари без бандерол. Неоснователни са възраженията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на обясненията на подсъдимата, дадени пред въззивния съд, което е довело до ограничаване на процесуалните й права. Както в хода на първоинстанционното, така и при разглеждането на въззивното производство подсъдимата е упражнила правата си по чл. 55 от НПК в пълен обем, като защитата й е осъществявана от договорни защитници и й е давана възможност да дава обяснения, като същите са обсъдени като защитна версия, която не е приета от контролираните съдилища. Видно от съдържанието им, съдебните актове на контролираните съдилища са постановени при спазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 от НПК. За това и правилно въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение нито на материалния закон, нито на процесуалните правила. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на първоинстанционната присъда и въззивното решение не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, които да дават основание за отмяна по реда на възобновяването на наказателното дело и искането следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което и на основание чл. 426 във връзка с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. Г. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 30301/2012 г., по описа на Районен съд – Монтана и ВНОХД № 27/2013 г., по описа на Окръжен съд – Монтана. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ...............................................