Р Е Ш Е Н И Е № 530 С о ф и я, 03 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 н о е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1580/2012 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е ръкописно искане (назовано „жалба”) от осъдения В. Р. В. от [населено място], област С. на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 234/18.10.2010 г. по ВНОХД № 612/2010 г. на окръжен съд-Бургас поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело. Иска отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството, без да се посочва стадия, от който то следва да започне наново. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител адв.Ю.Н. от САК, която допълва оплакванията му и с доводи за незаконосъобразното и несправедливо осъждане. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 21/19.05.2010 г., постановена по НОХД № 118/2009 г. на районен съд-Айтос отговорността на подсъдимия В. Р. В. от [населено място], област С. е ангажирана за извършени на 28.11.2007 г. на ЖП гара Айтос престъпления по чл.325, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и по чл.131, ал.1, т.1 и 12, пр.1-во вр.чл.130, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание съответно от 2 години и 4 години лишаване от свобода и при които, групирани на основание чл.23, ал.1 от НК, му е наложено общо най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвора Бургас. В тежест на осъдения са присъдени направените по делото разноски и е постановено на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК отнемането в полза на държавата на кухненски нож, негова собственост, послужил за извършване на второто престъпление. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.3 (техническа грешка, очевидно т.4), б.”а” от НПК, като присъдата е била обжалвана от служебния му защитник с бланкова жалба с уговорка за допълването й, което обаче не е сторил и с въззивното си решение Бургаският окръжен съд я е потвърдил изцяло, което решение, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 18.10.2010 г. В искането за възобновяване на осъдения от 11.07.2012 г. се навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото и задочното му осъждане, последица от непризоваването му на посочения от него адрес и при напускане му пределите на страната, без знание за развитието на делото, като моли за възобновяване на производството от стадия на първата инстанция. В допълнение служебният му защитник навежда и доводи за наличие на основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, изводими от твърде общото му оплакване за несправедливо осъждане при направеното още на досъдебното производство признание на фактите, позовавайки се и на правото му да наведе такива на основание чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3, изр.2-ро и чл.423, ал.1 от НПК (тъй като няма противни данни за узнаване на присъдата от осъдения в един по-ранен момент, включително и от издадената много след влизане на присъдата в законна сила европейска заповед за ареста му), от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Досъдебното производство е било образувано на 28.02.2008 г. (три месеца след деянието), като при двукратното привличане на установения като негов автор В. Р. В. от [населено място], област С. като обвиняем и предявяване на обвиненията спрямо него на 23.06.2008 г. и на 31.03.2009 г. е била постановена мярка за неотклонение „подписка” по посочения от него постоянен адрес в [населено място], [община], без разследващият да е положил усилия да изясни дали това е и настоящия му адрес, при събраните данни от кметството, че го е напуснал, наложило двукратното спиране на наказателното производство, обявяването му за местно и общодържавно издирване и след откриването му на различни места в страната и задържането му – провеждане на съответните процесуални действия. Безспорно е обаче обстоятелството, че на 16.04.2009 г., две седмици след приключване на досъдебното производство, В. е напуснал пределите на страната за Република Гърция. Това е било причината след образуване на НОХД № 118/2009 г. от районен съд-Айтос той да не бъде открит за връчване на съдебните книжа и за уведомяването му, като на запитванията на съда от кметството 7 пъти е отговаряно, че той „не пребивава на територията на селото” и е невъзможно призоваването му. Вярно е, че оформянето на призовките от кметството не е коректно с оглед изискванията на чл.180, ал.1, 2 и 4 от НПК, от което да се извлече информация дали временно лицето не е намерено на адреса и дали е известно на близките му или негови съседи новото му местонахождение, както и възможността някое от тези лица да поеме задължение за уведомлението му, по-важното е, че той не е намерен на посочения от него адрес за призоваване, както и че е напуснал страната (според неколкратните справки от ОДП), което е наложило промяна на мярката му за неотклонение в „задържане под стража”, обявяването му за общодържавно издирване и в крайна сметка, след назначаване на служебен защитник, разглеждане на делото в негово отсъствие. Няма никакви данни осъденият В. да е ангажирал защитник, чрез когото да следи за хода на делото, още по-малко да е уведомил органите на досъдебното производство за това обстоятелство, за съдебен адрес за призоваване или за промяна на местоживеенето му или за връзка по мобилен телефон. Тези затруднения са се проявили и в хода на въззивното производство, като на запитванията на съда отново „стандартно” е отговаряно той да „не пребивава на територията на селото”, а от изисканите справки от ОДП-Бургас – че издирването му продължава и че няма данни да се е завърнал в България. От изложеното ВКС намира, че на осъденият В. е било известно за започналото срещу него наказателно производство, че е посочил адрес на местоживеене в [населено място], област С., но след привличането му като обвиняем и предявяване на материалите от разследването същият се е укрил, като е напуснал пределите на страната, поради което не е могло да се изпълни и процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Не е налице основание за възобновяване на наказателното дело по чл.423, ал.1 от НПК и искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение. Налице са обаче основания за ревизия на осъждането на В. заради неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените му поотделно и по съвкупност наказание лишаване от свобода. Фактологията по делото не се оспорва, а тя е призната от осъдения още на досъдебното производство и причините, довели до осъществяване на деянията. Районният съд е приел, че пострадалият Г., в качеството си на „кондуктор” във влака бил „длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК”, тъй като „възложено му е със заплата да изпълнява служба в държавно учреждение”, с което пък въззивният съд се е съгласил. Това е напълно невярно. Б. „Пътнически превози”-АД не е „държавно учреждение”, а търговско дружество, нито пък кондукторът във влака може да се приеме и да изпълнява „ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие ...”, тъй като той има само контролни функции по проверка редовността на пътниците, а когато нямат редовен билет да издаде инцидентно такъв по посочената тарифа, т.е. той не е длъжностно лице и по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК. Затова не е имало основание за квалификация на телесното увреждане на св.Г. и по чл.131, ал.1, т.1 вр.чл.130, ал.1 от НК и това квалифициращо обстоятелство следва да отпадне, допустимо в правомощията на касационната инстанция по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, тъй като е във връзка с точното прилагане на закона и е в полза на осъденото лице. ВКС намира наложените на осъдения В. наказания и за двете престъпления по чл.131, ал.1 вр.чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК съответно от 2 години и 4 години лишаване от свобода и по съвкупност общо наказание от 4 години лишаване от свобода за явно несправедливи. Освен незаконосъобразността при квалифицирането на първото деяние, не е отчетено самопризнанието му и причините за извършеното. Въпреки пространните си разсъждения относно психическото състояние на дееца, районният съд се е съгласил, че деянието не се отличава с някаква особена дързост или цинизъм и че то е хулиганство по основния текст на чл.325, ал.1 от НК. От друга страна, коментирайки какъв би бил резултат от нараняване на бедрена артерия, е отбелязал, че причиненото телесно увреждане е порезна рана с дължина 2 см и ширина 0,5 см, което дори пострадалият и спътниците му първоначално не забелязали. Или, въпреки хулиганското поведение на В., инцидентът е приключил със свалянето му от влака на гара Айтос. Отделно от това, въззивният съд е градирал изводите си относно наказването му с миналите му осъждания и виждането си за „изключителна дързост на извършените престъпления”, но като отчита алкохолното му повлияване като причина за „първосигналните, необмислени реакции”. ВКС намира, че съдът е отдал прекалено голяма тежест на укоримостта на извършеното, обсъждал е последното осъждане на В. през 2004 г.(но за деяние, извършено през 1992 г.), включено като квалифициращо обстоятелство за опасния рецидив при хулиганството, като отегчаващо отговорността му обстоятелство и неоснователно е потвърдил неоснователно тежкото му санкциониране. ВКС намира, че наличните обстоятелства, относими към тежестта на наказателната му отговорност, признанието на вината му, както и отдалечеността на извършеното налага смекчаване на наказанията му наполовина, а именно на 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл.131, ал.1, пр.3-то вр.чл.130, ал.1 от НК и 2 години за това по чл.325, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК, както и наказанието за съвкупността от 4 години на 2 години лишаване от свобода. По този начин ще се постигне целената в чл.36 от НК справедливост и ще се избегне прекомерността на наказването му, съгласно чл.348, ал.5, т.1 от НПК. В този смисъл въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда следва да бъдат изменени. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 234/18.10.2010 г. по ВНОХД № 612/2010 г. на окръжен съд-Бургас и потвърдената с него присъда № 21/19.05.2010 г., постановена по НОХД № 118/2009 г. на районен съд-Айтос в частите, както следва : - ОТМЕНЯ решението и присъдата в частта, с която осъденият В. Р. В., със снета по делото самоличност, е признат за виновен и осъден да е причинил леката телесна повреда на П. Г. Г. в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, като го признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.131, ал.1, т.1 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК; - НАМАЛЯВА размера на наложените на В. наказания от 2 години на 1-ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, от 4 години на 2-ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за престъплението по чл.325, ал.4 вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и на определеното за съвкупността по чл.23, ал.1 от НК от 4 години на 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Р. В. в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :