Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 23.02.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Димитрина Ангелова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 39 за 2022 г. Касационното производство е образувано по протест на Врачанската окръжна прокуратура против въззивна присъда № 7 от 25.11.2021 г., по в.н.о.х.д. № 557/ 2021 г., по описа на Врачанския окръжен съд, ІІ.въззивен наказателен състав. С протеста се навеждат касационните основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Протестиращата прокуратура счита, че въззивният съд не е осъществил обективна, всестранна и пълна проверка на събраните по делото доказателства, не е забелязал противоречията между някои гласни изложения, поради което приел различна от първоинстанционния съд, но изопачена фактическа обстановка и затова новата присъда почива на предположения, че счупването на тялото на VІ-ти шиен прешлен и пукване на V-ти шиен прешлен не били причинени при сбиване с подсъдимия, а по-късно, при самостоятелно падане и претъркаляне на пострадалия на пътната настилка, чието поведение било наблюдавано от свид. Ц.. Извежда също, че формално били съпоставени свидетелските показания на експертните изводи, коментирали заснети от стационарни камери изображения на поведението на пострадалия, без да бъде откроена съществената разлика между разказаното и заснетото като отделни събития. Прави искане за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. Срещу протеста и направените с него оплаквания е подадено писмено възражение от защитника на подсъдимия с твърдение за тяхната неоснователност, а въззивните мотиви за оправдаване приема за правилни. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него подробни съображения. Подсъдимият А. Ц. Й. и неговият защитник адвокат Г. З. не изразяват становище в съдебно заседание. С писмена молба защитникът оспорва основателността на касационния протест и счита изводите на въззивната инстанция за правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия проест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 1 от 17.06.2021 г. по н.о.х.д. № 365/ 2020 г. районният съд в гр. Мездра признал подсъдимия А. Ц. Й. за виновен в това, че на 16.03.2020 г. в гр. Мездра, на улица "Роза", № 13, причинил средна телесна повреда на Д. В. М., изразяваща се в счупване на тялото на VІ-ти шиен прешлен и пукване на V-ти шиен прешлен, като уврежданията са причинили трайно затруднение движението на врата, поради което и на основание чл. 129 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му наложил наказание пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от една година. В тежест на подсъдимия съдът възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. С нова присъда № 7 от 25.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 557/ 2021 г. Врачанският окръжен съд, ІІ.въззивен наказателен състав отменил първоинстанционната присъда и признал подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимиран орган и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледан по същество касационният протест е основателен. 1. Въззивният съд е приел различна от първоинстанционните мотиви фактическа обстановка по случая, което е негово правомощие по чл. 316 от НПК. Намерил е за доказано, че средната телесна повреда на пострадалия е причинена не при сбиването с подсъдимия (прието с първоинстанционната присъда), а по-късно, при самостоятелното падане на М. на шосето, при което се претърколил (в мотивите – „започнал да се въргаля“), изправил се и отново се затичал и всичко това – пред приближаващия се автомобил на свид. Ц.. Случката била наблюдавана и от свид. В., от тераса на близката къща, който видял пострадалия да се държи за шията след ставането му от терена. Окръжните съдии приели, че съставомерните травматични увреди могат да бъдат причинени и от падане от собствен ръст, за което се позовали на експертното медицинско заключение. Извършеният от въззивната инстанция доказателствен анализ не е обективен, всестранен и пълен (неизпълнено задължение по чл. 14 от НПК). В Съдебно-медицинската експертиза на 50-51, т. І от д.п. е посочено, че уврежданията на шийните прешлени и хиперфлексия на шията може да бъде получена при падане и прекомерно огъване на шията от инерционното движение. Въззивният съд не е разгледал допълнителното, но важно условие за причиняване на телесната повреда, поради което правните изводи за самонараняване почиват на предположение. В случая е могло да бъде проведено въззивно съдебно следствие, с преразпит на вещото лице при анализ на възприетите от свидетелите Ц. и В. факти или да бъде назначена нова медицинска експертиза за вероятността от самонараняване при изходни данни – съобщеното от свидетелите и записаното от стационарна камера на частен дом. Ето защо, липсата на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото са довели до постановяване на въззивната присъда, която почива на предположение, а не на солидна доказателствена основа, поради което и неправилно е приложен материалният закон с оправдаване с подсъдимия Й.. Основателно е възражението залегнало в касационния протест за неизяснен и хипотетичен механизъм на причиняване на средната телесна повреда, отхвърляща виновно общественоопасно деяние. Налице е проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателна присъда, което налага осъществяване на правомощията по чл. 354, ал. 3, т.3 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. 2. Показанията на свидетелите И. Ц. и В. В. за първи път са били анализирани едва от въззивната инстанция, с което е отстранено допуснатото от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение. Въпреки извършения доказателствен анализ показанията на двамата свидетели не са обсъдени задълбочено, изложените от тях доказателствени факти не са съпоставени едни на други, не са открити и преодолени противоречията помежду им относно поведението на пострадалия непосредствено преди хвърлянето му на улицата пред автомобила на свид. Ц.. Касационният протест е основателен, а безрезервното кредитиране на противоречиви свидетелства разкрива процесуални пропуски в работата на съда. Направените от въззивния съд доказателствени и правни изводи следва да почиват на обективен, всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства. Когато не са забелязани, били са пренебрегнати или изобщо съдът не е отделил внимание на съществените противоречия между доказателствените източници, неговото вътрешно убеждение е изградено върху несигурна и недостоверна доказателствена основа, а направените изводи будят съмнение и подозрение за правилността на решените с присъдата въпроси. Касационният протест е насочен и към забелязани от прокурора противоречия между свидетелските показания и експертните технически изводи за мястото на претъркаляне на пострадалия, като с възражението се твърди, че разказаните от свидетелите събития не са записаните от камерата (доколкото свидетелите не разказват за изпуснати мобилен телефон и камък, отразени на техническия запис). Възражението е по необоснованост и се отнася до различия във фактите, разкрити от различни доказателствени източници, поради което следва да се разгледа при повторното провеждане на въззивното съдебно производство. 3. Въззивният съд не е обсъдил обясненията на подсъдимия Й. и на показанията на пострадалия, за да изрази своето вътрешно съдийско убеждение в кои техни части (или изцяло) кредитира изложенията им и в кои части отхвърля с недоверие. А така също неизвестно за касационния съд и за страните по делото остава защо окръжният съд отрича травматичното увреждане да е причинено при сбиването на подсъдимия и пострадалия, когато на последния са нанесени и още шест прорезни и прободно-прорезни рани с нож областта на шията, гърдите, дясно рамо, десен лакът и поясна област. 4. Въззивният съд е изградил фактическата обстановка върху негодно доказателствено средство. Извел е факти от показанията на свид. Е. Рибарска, бивша съпруга на подсъдимия и живееща с него на фактическо съжителство, които са съобщени в хода на досъдебното производство, но след разпита на свидетелката в съдебно заседание същите факти не са изложени, а предишните й показания не са приобщени по процесуален ред, поради което е допуснато съществено процесуални нарушение от съда. По този начин оправдателната присъда почива на факти, които не са разкрити по предвидения от закона процесуален ред. 5. В съдебно заседание на 15.01.2021 г. първоинстанционният съд в гр. Мездра е призовал страните и е започнал съдебното следствие. Съдебният протокол буди недоумение по начина на изготвянето му, защото в съдебния състав освен професионалния съдия и двамата съдебни заседатели са включени още секретаря и прокурора. Наказателният процес съдържа строги изисквания за състава на съда и участието на съдебните заседатели в него. В чл. 28 от НПК ясно и категорично е диференциран броят на необходимите членове на първоинстанционния съдебен състав в зависимост от тежестта на обвинението. Участието на други лица не се допуска и превръща съда в незаконен. На касационния съдебен състав служебно е известно, че тази подредба в уводната част на съдебния протокол е резултат от неправилна конструкция на въведената отскоро Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС), която страда от редица несъвършенства и нереализирани модули за работа. Правното недоразумение вече е отстранено технически. Касационният съд използва възможността да обърне внимание както на Мездренския районен съд, така и на Врачанския окръжен съд, че изготвянето на съдебните протоколи е ангажимент и задължение на председателя на съдебния състав и на съдебния секретар, участвал в заседанието. Както професионалните умения и подготовка на съдията, така и опитът на съдебния секретар са достатъчни да забележат техническото недомислие в ЕИСС към 15.01.2021 г. и да преценят правните последици от така направената подредба. Съдът е имал няколко варианти за изход от ситуацията, в която е бил поставен - да изготви съдебния протокол извън ЕИСС или да работи в ЕИСС, като въведе правилните реквизити в „шапката“ на протокола. В случай, че такъв сгрешен в ЕИСС протокол беше изготвен в заседание, в което се постановява присъда, „грешката“ несъмнено би довела до отмяна на съдебния акт, на основание чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Касационният протест е основателен. Врачанският окръжен съд неправилно е приложил материалният закон при постановяване на оправдателната присъда, с което е налице проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Това налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК, от стадия на въззивното съдебно заседание, етапа на решаване на въпросите по чл. 327 от НПК. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 7 от 25.11.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 557/ 2021 г. от Врачанския окръжен съд, ІІ.въззивен наказателен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.