Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 398                  София  17.05.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1341/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1* от 11.11.2009г., постановено по настоящото дело № 1341/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 07.05.2009г. по в.гр.д. № 61/2009г., с което е оставено в сила решението на Ломския районен съд от 05.12.2008г. по гр.д. № 916/2007г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. , В. М. , Л. М. , Л. Й. , Ю. М. , В. М. и Х. Х. срещу Б. К. С. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5000 лв., съставляваща обезщетение за причинени им имуществени вреди от липсващи и повредени движими вещи. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за редовността на исковата молба, поради констатирано противоречие с ТР № 1/17.07.2001г., ОСГК на ВКС, т. 4. Ответниците по касация не са изразили становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД, предявен от Р. Т. , В. М. , Л. М. , Л. Й. , Ю. М. , В. М. и Х. Х. срещу Б. К. С., за заплащане на сумата 5000 лв. обезщетение за причинени им имуществени вреди от липсващи и повредени движими вещи, по съображения, че не е установено авторството на деянието. Приел е за установено, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот, в който са се намирали вещите чиято стойност се претендира, при части 3/4 за ищците и 1/4 за ответника. Приел е за установено също така, че съобразно разпределението на ползването ищците са ползвали втория и тавански етаж от къщата, но са живеели постоянно в гр. С., а ответникът е живеел в първия етаж на същата жилищна сграда. През зимата на 2002-2003г. ответникът Б. К. извършил кражба на движими вещи на ищците – домашно обзавеждане на стойност 769 лв., за което бил признат за виновен по нохд № 378/2003г., приключило със споразумение. С разписка, приложена по посоченото дело движимите вещи, предмет на обвинението, които са част и от претендираните по настоящото дело вещи, са върнати на ищцата Л. Въз основа на свидетелските показания и две съдебни експертизи съдът е приел за установена липсата на вещи и повреди на втория етаж, но е отхвърлил иска с мотиви, че не е установено вредите да са причинени от ответника. В касационната жалба на Р. М. са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Оплакването за недопустимост е мотивирано с твърдения за нередовност на исковата молба, която не е отстранена по надлежния ред, а оплакването за неправилност е обосновано с доводи за необоснованост на извода на съда, че не е установено авторството на деянието. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване ВКС намира следното: Въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика - ТР № 1/17.07.2001г., ОСГК, ВКС. Оплакването на касатора за недопустимост на съдебния акт е основателно. В исковата молба не е посочен период на извършване на увреждащите действия – повреждане, изнасяне и продажба на движими вещи на ищците, разрушаване на помощни сгради, изсичане на дървета. Твърдения, че деянието е извършено от ответника както през периода 2002-2003г., така и след това през 2006г., се съдържат само в писмената защита на пълномощника на ищците, представена пред първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение е постановено по така предявения иск, без да се посочи период на извършване на твърдяното увреждане. Въззивният съд в нарушение на приетото с ТР № 1/17.07.2001г., ОСГК, ВКС, т. 4, не е констатирал нередовността на исковата молба. В с.з. на 06.04.2009г., в отсъствието на противната страна процесуалният представител на ищците е заявил, че конкретизира нередовната искова молба като уточнява времето на деянието за периода от края на 2002-2003г., но уточнението не е направено по надлежния ред. Въззивният съд е разгледал спора по нередовна искова молба, без да посочи в мотивите си период на претенцията. Пред вид изложеното и съгласно т. 4 на посоченото ТР на ВКС, тъй като нередовността на исковата молба се отнася до фактическото основание на иска и е неотстраним пред касационната инстанция, въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане след отстраняване нередовността на исковата молба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 07.05.2009г. по в.гр.д. № 61/2009г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.   Председател:   Членове: