Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 208     гр. София, 12 април 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и десета година, в състав:                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                            ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР  ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                        ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА     при  секретар ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  АТАНАС  ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 141/ 2010 година   Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б срещу въззивно решение №503/05.01.2010 година на АС-София, постановено по внохд №740/2009г., с което е изменена присъда на Софийски ГС съд от 07.05.2009 година, по нохд №3921/2007г. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати от контролираната инстанция процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Очертаната позиция се аргументира със съображения за несъответност на приетата в атакувания съдебен акт фактическа обстановка за реализирания транспортен инцидент, на приобщените гласни доказателствени източници и на формулираните мнения в комплексните медико-автотехнически експертизи за разположението на малолетния велосипедист на пътното платно и мястото на фаталния удар, за скоростта на движение на процесния мотоциклет и за възможностите за предотвратяване на общественоопасния резултат, предпоставили погрешни изводи за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние по чл.343а, ал.1, б”б”, вр.ал.1,б”в”, вр.чл.342, ал.1НК. Поставя се акцент на игнорирането на съдържимите се в обясненията на подсъдимия В в свидетелските показания на К. К. фактически данни, и на основаването на осъдителната присъда на депозираното от свидетеля-очевидец Х. и на изготвеното в хода на досъдебното разследване автотехническо експертно заключение, последното от които лишено от доказателствена стойност.   Предлага се отмяна на обжалваното решение при условията на чл.354, ал.1, т.т.2 и 4, вр.чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК и оправдаване на Б. В. по повдигнатото обвинение, или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се развиват доводи и за несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, съпроводени с искания същите да бъдат редуцирани, чрез ревизия на съдебния акт в гражданско-осъдителната му част. В открито заседание на 06.04.2010г. подсъдимото лице и упълномощеният му з. се явяват пред касационната инстанция и поддържат подадената жалба, подробно възпроизвеждайки обективираната в нея мотивация. В съдебното производство не участвуват лично частните обвинители и гражданските ищци Д. Ч. и П. Ч. , които в представени писмени бележки категорично възразяват срещу наведените касационни основания. Представителят на ВКП пледира обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и справедливо. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №183 от 07.05.2009 година, постановена по нохд №3921/2007г., Софийски градски съд е признал Б. Т. В. за виновен в това, че на 08.05.2007година, в село К., при управление на МПС - мотоциклет „Ямаха”, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на 9-годишния велосипедист Н. Ч. , като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. Ангажирана е наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.343а, ал.1, б”б”, вр.ал.1, б”в”, вр.чл.342, ал.1 НК. В съответствие с изискванията на чл.54 и чл.66 НК първостепенният съд е наложил на Б. В. наказания-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено с ПЕТГОДИШЕН срок, и ТРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК. При съблюдаване на разпоредбите на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати в полза на гражданските ищци Д. Ч. и П. Ч. , родители на починалото дете сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от престъпното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва. С атакувания съдебен акт №503/05.01.2010 година, Апелативен съд-София в производство, инициирано по въззивни жалби на Б. В. и на конституираните частни обвинители и граждански ищци, е изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимото лице за извършено нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, намалил определения при правоприлагане института на условното осъждане изпитателен срок на ТРИ ГОДИНИ и увеличил размера на присъдената неимуществена обезвреда на 80 000/осемдесет хиляди/лева. Касационната жалба на подсъдимия В е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществения контрол ВКС не констатира визираните нарушения на процесуалните норми на чл.чл.13,14 и чл.107 от НПК, опорочили доказателствената дейност на въззивната инстанция и обосновали неправилно формиране на вътрешно убеждение за релевантната по обвинението фактология.   Очертаните в обжалваното решение фактически положения за механизма на пътно-транспортното произшествие са изградени след всеобхватен преглед на допустимите, относими и необходими годни доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство, и почива на детайлна, обективна и съобразена с предписанията на процесуалния закон, юридическа преценка на същите. Изпълнявайки възложените от императивните правила на чл.313 и чл.314 от НПК процесуални задължения, Софийски апелативен съд обстойно е обсъдил приобщената чрез обясненията на подсъдимото лице и свидетелските показания на М. К. , К. К. и Т. Х. доказателствена съвкупност, и установявайки налични противоречия относно траекторията на движение на малолетния велосипедист и неговото местоположение на пътното платно в момента на инициалния удар с управлявания от Б. В. мотоциклет ги преодолял, чрез съпоставяне и съотнасяне на съдържанието на фактическите данни с компетентните мнения на експертите по допуснатата и приета в съдебната фаза на наказателния процес медико-автотехническа експертиза. По своята правна природа съдебната експертиза представлява система от сложни и различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/ в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Съобразявайки характеристиките на този способ за доказване, неговата роля в наказателното производство и процесуалното му предназначение въззивната инстанция с проявен професионализъм е проверила истинността на коментираните гласни доказателства. На базата на констатираните при огледа обективни находки -деформациите по управляваното от пострадалия Ч. колело, експертите са обосновали техническа невъзможност за перпендикулярно разположение на велосипедиста на пътя към момента на удара и описали успоредно попътно на мотоциклета движение, с лека насоченост наляво под ъгъл до около 5 /пет/ градуса. Това кореспондира на възпроизведените от свидетеля-очевидец Х. спомени и възприятия за транспортния инцидент, сочещи че велосипедът на детето завил надясно по пътя и продължил около метър праволинейно преди сблъсъка с мотоциклетиста, поради което депозираните от нея показания правилно са кредитирани и противопоставени на заявеното от подсъдимия и К. Приетата конкретика за механизма на пътно-транспортното произшествие, интерпретирана в корелативна взаимовръзка с изчислената опасна зона за спиране на процесното моторно превозно средство /24-25м/ при твърдяната от подсъдимия В скорост на движение от 40 км/ч, и анализирана при съблюдаване на експертните изследвания за отстоянието му от мястото на инициалния конфликт в момента, в който водачът на мотоциклета с оглед установените пътни условия и предвид паркираните на платното товарен и лек автомобили е бил в състояние да възприеме движещия се със скорост 6-8 км/ч/ велосипедист /27-41м/, аргументира категорично техническа предотвратимост на удара. Промяна в очертаната позиция не предпоставят релевираните от защитата оплаквания за процесуална негодност на изготвената по време на досъдебното производство автотехническа експертиза, инкорпорираща идентични по смисъл и стойностни параметри изводи. Последната е изключена изрично от доказателствената маса от АС-София, поради основаването й на саморъчните обяснения на Б. В. , лишени от доказателствена стойност, като визираната еднопосочност в съжденията и умозаключенията досежно пътно-транспортния инцидент, словно отразени в допуснатата и изслушана впоследствие пред първостепенния съд комплексна експертиза е обяснима с ценените обективни данни по делото и допълнително индицира на научната издържаност на произтичащите от тях убедителни мнения на вещите лица. В съответствие с надлежно доказаните и описани в атакуваното решение факти е и аргументацията на въззивния съд по прилагането на материалния закон. Касационната инстанция намира, че правилно контролираният съдебен състав е очертал правната квалификация на инкриминираното деяние. Проявните форми на неправомерно поведение на Б. В. се субсумират от обективна и субективна с. от престъпния състав на бланкетната норма на чл.343а, ал.1, б”б” вр.ал.1, б”в”, вр.чл.342, ал.1 НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от нарушените правила за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП. Правната норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП императивно предявява изисквания към водачите, управляващи МПС за съобразяване на скоростта на движение по пътищата, с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1 на чл.20, ал.2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр.2 на чл.20, ал.2ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно средство, и същото не е спазено от подсъдимия. Контролираната съдебна инстанция не е дерогирала процесуалните предписания и материалноправната уредба при изграждане на фактическите констатации, и при лимитиране на юридическите очертания на инкриминираното престъпление, поради което не са налице претендираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт в наказателноправната му част и оправдаване на подсъдимия В по повдигнатото от прокурора обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на реализираната компетентност ВКС не установи основателност и на исканията, сочещи на процесуална нужда от упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.5 от НПК, и не възприема предложените доводи за прекомерна завишеност на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. При съблюдаване съдържанието на разпоредбите на чл.52, вр.чл.45 от ЗЗД и критериите за справедливост са репарирани причинените с инкриминираното деяние вредоносни последици. След комплексна интерпретация и професионална оценка на значимите за гражданската отговорност на Б. В. фактически данни, в контекста на които с подчертано внимание са изследвани преживеният от Д. Ч. и П. Ч. психически шок от нелепата трагична загуба на 9-годишния им син Н. , интензитетът и дълбочината на претърпените родителски болки и страдания; и отчетено съпричиняването на общественоопасния резултат, намерило израз в нарушение на чл.164, ал.2 от ЗДвП, въззивният съд е обосновал необходимост от увеличаване размера на неимуществената обезвреда на конституираните в качеството на граждански ищци наследници на починалото дете. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че в обсега на предоставените от законодателя процесуални възможности в образуваното по касационна жалба на подсъдимия В инстанционно производство, следва да остави в сила атакуваното решение, с което е изменена присъда №183/07.05.2009г. на Софийски градски съд, по нохд №3921/2007г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №503 от 05.01.2010 година, постановено по внохд № 740/2009г., по описа на Апелативен съд-София. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.   2.