Ключови фрази
Иск за установяване на истинността или неистинността на документ * правен интерес * преклузия


Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр.София, 15.02.2013 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1184/ 2012 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1163/ 05.11.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1184/ 2012 г. по жалба на Я. Ц. И. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 57 от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 55/ 2012 г., с което в отношенията между жалбоподателката и ищеца С. И. С. е признато за установено, че разписка от 02.12.2005 г., изходяща от Я. Ц. И., е истински документ.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос съществува ли правен интерес от предявяване на иск за установяване на истинност на документ, който е бил приет като доказателство в наказателно производство, по което е имало предявен граждански иск между същите страни и което е приключило с влязъл в сила акт по същество.
Съдът приема, че такъв интерес не съществува. Разпоредбата на чл.88 ал.1 НПК предвижда, че предявеният в наказателното производство граждански иск се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото няма съответни правила, се прилага ГПК. По въпросите за посочване, допускане, събиране и проверка на писмени доказателства, които са от значение за предявеното с гражданския иск спорно право, НПК не съдържа особени правила, поради което съответно приложение следва да намерят правилата на ГПК. Представените от страните документи, включително разписки за погасяване на парични задължения, могат да бъдат проверявани за истинността им по възражение на насрещната страна. Ако такова не бъде направено, съдът е длъжен да счита документа за истински. След постановяване на решение в производството, пред който документът е представен, то подлежи на инстанционен контрол, като всякакви доводи за необоснованост на фактическите констатации в решението и по значението на неоспорения документ трябва да бъдат направени в производството по жалба срещу постановеното решение. След като това решение влезе в сила, от установяване на истинността или неистинността на документа няма никакъв правен интерес. По отношение на неистинността на документа това е вън от съмнение, с оглед задължителното Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен. Не може да се приеме нещо по различно и когато се претендира с иск истинност на документ, представен в производство, решението по което е влязло в сила. Ако не е оспорен в това производство, документът се счита за истински, а удостовереният с него факт е обхванат от силата на пресъдено нещо и липсва интерес истинността на документа да бъде установявана в отделно производство.
С оглед приетото по въпроса, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, съдът намира жалбата за основателна. Въззивният съд е приел, че истинността на разписката, издадена от Я. И., има значение за отношенията между нея и ищеца С., макар документът да е бил представен като доказателство в наказателното производство, по което е бил приет за разглеждане граждански иск от ответницата против ищеца. Счел е, че в наказателното производство съдът не е обсъдил разписката и поради това интерес от установяване на истинността й има. Този извод е направен при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като след влизане на решението в сила няма значение дали приет като доказателство по делото документ е обсъден и какъв факт е установен от него. Осъществените преди приключване на устните състезания факти от значение за спорното право са преклудирани от силата на пресъдено нещо, а приетите до този момент документи по делото, истински или не, не могат да са основание за отмяна на влязлото в сила решение.
В конкретния случай срещу ищеца С. е било повдигнато обвинение за извършени престъпления обсебване и злоупотреба на доверие, едни от пострадалите от тези престъпления е ответницата Я. И.. П. е внесла в съда обвинителен акт срещу С. и е образувано наказателно съдебно дело от общ характер. До започването на съдебното следствие пред първата инстанция пострадалите, включително ответницата, са предявили граждански иск, който е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство. Първата инстанция е приключила производството пред себе си с присъда, с която е признала подсъдимия С. за виновен в извършването на престъпленията, в които е обвинен. С присъдата е уважен частично гражданския иск на Я. И. против С. С. – до размер 2 650 лв. По жалба на С. е образувано въззивно производство, по което (в съдебно заседание от 17.06.2009 г.) подсъдимият е представил като писмено доказателство разписка от 02.12.2005 г., в която е посочено, че Я. И. е получила от С. С. сумата 3 000 лв (това е документът, чиято истинност е предмет на установяване в настоящето производство). С нея той е искал да установи, че е погасил задължението, което е осъден да заплати на Я. И.. Въззивният съд е приел това доказателство и е постановил присъда, с която е отменил частично първоинстанционната присъда - досежно престъплението обсебване, за което е оправдал подсъдимия. В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена, включително досежно уважаването на гражданските искове. Подсъдимият С. е отнесъл спора до касационния съд, включително с твърдения, че представената по делото разписка установява погасяване на задължението от 2 650 лв, които е осъден да плати на ищцата с постановената присъда. С решение на ВКС, І н.о.,№ 427/ 17.11.2009 г. по НОХД № 446/ 2009 г., жалбата му е отхвърлена и с това присъдата влиза в сила, включително в частта по гражданския иск. Изчерпани са възможностите за инстанционен контрол на правилността на решението по този иск, а въпросът дали документите, приети в производството по него, са истински и дали са надлежно обсъдени, повече не може да бъде повдиган. Твърдението на ищеца, че задължението е платено, е отречено със сила на пресъдено нещо и този въпрос не може да бъде пререшаван, нито може въз основа на приет по делото документ да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Липсва правен интерес от установяване на истинността на този документ в отделно производство, а постановеното по такъв иск решение се явява недопустимо.
С оглед тези мотиви обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено, а производството по предявения иск – прекратено. Ответницата има право на разноските в производството, съгласно чл.78 ал.4 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 изр.1 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 57 от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 55/ 2012 г., потвърждаващо решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 2389/ 2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от С. И. С. Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против Я. Ц. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], за признаване за установено, че разписка от 02.12.2005 г., изходяща от Я. И., е истински документ.
ОСЪЖДА С. И. С. да заплати на Я. Ц. И. сумата 70 лв (седемдесет лева) разноски.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: