Ключови фрази
местна подсъдност * оспорване на припознаването


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577


София,25.07.2012 година



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 285 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 192 от 07.02.2012 г. по ч.гр.д. № 95/2012 г. на Пловдивски апелативен съд е определена местна подсъдност на иск с правно основание чл. 64, ал.4 СК пред Смоленски окръжен съд.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба, подадена от Т. О. А. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: законосъобразно ли е и съставлява ли добросъвестно упражняване на процесуални права определяне на подсъдност при условията на чл. 116 ГПК от родителя, законен представител на малолетното дете, когато същия родител има качеството на ответник, а избраната подсъдност е различна от обичайното местожителство на детето.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по съществото на въпроса за подсъдността на гражданскоправния спор.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 206//2011 г. на Смоленски окръжен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от малолетната Р. А. Б., [дата на раждане] , представлявана от своя баща и законен представител А. Б., с която е предявила иск с правно основание чл. 66, ал.4 СК срещу родителите си – срещу майка си Т. А., с постоянен и настоящ адрес в [населено място] и баща си А. Б. с адрес в [населено място] за признаване на установено, че припозналия я с декларация ответник А. Б. не и е биологичен баща. С отговора на исковата молба ответницата е направила отвод за местна подсъдност предвид обстоятелството, че постоянния и адрес е в [населено място], на който адрес е и местоживеенето на малолетното дете Р..
С определение № 187 от 05.12.2011 г., Смоленски окръжен съд е приел, че възражението за местна подсъдност е основателно; прекратил е производството по гр.д. № 206/2011 г. и е изпратил делото по подсъдност на Габровски окръжен съд.
Определението е отменено с определение № 192 от 07.02.2012 г. по ч.гр.д. № 95/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, който е приел, че актът на първоинстанционния съд е постановен в нарушение на чл. 116 ГПК, тъй като малолетната ищца, представлявана от законния си представител е упражнила правото си да предяви иска по избор в съдебния район на един от ответниците.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд – въпросът относно добросъвестното упражняване на процесуални права от законния представител на малолетния при противоречие на интересите им е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Когато родителят упражнява пред съд процесуални права на детето си в качеството си на негов законен представител той е длъжен да действа добросъвестно и в интерес на представлявания. Добросъвестността на родителя в качеството му на законен представител следва да бъде преценявана с оглед чл. 123 СК – доколко упражняването на правата е в интерес на детето.
При постановяване на обжалваното определение, въззивният съд не е извършил преценка доколко законният представител на малолетната ищца е упражнил процесуалните и права в неин интерес. Не е съобразил обстоятелството, че с предявеният иск от името на малолетното дете, ответникът оспорва извършено от него припознаване при условията на чл. 65, ал.1 СК; че извършеното процесуално действие – избор на местна подсъдност по правилата на чл. 116 ГПК не е в интерес на малолетното дете, което се отглежда от майката с постоянен адрес в [населено място], а избраната подсъдност е в съдебния район на ответника, упражняващ права като родител на детето, т.е. извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и определена подсъдност на делото пред Габровски окръжен съд, който следва да се произнесе по допустимостта на иска по чл. 66, ал.4 СК, предявен чрез законен представител преди навършване на пълнолетие на ищцата.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 192 от 07.02.2012 г. по ч.гр.д. № 95/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 192 от 07.02.2012 г. по ч.гр.д. № 95/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Габровски окръжен съд, компетентен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 64, ал. 4 СК.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: