Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 3457_16_dec_290gpc_108zs_59zzd_72zs_retenir Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 19.05.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 3457 /2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 21 от 10.01.2017 г. по касационна жалба на А. Е. А. и В. М. А. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 97 от 26.04.2016 г. по възз.гр.д. № 707 /2015 г на Кюстендилския окръжен съд, г.о.. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което: 1) срешу жалбоподателите е уважен иск на В. С. С. и С. М. С. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на реална част с площ 35 кв.м. от земеделски имот с площ 941 кв.м., индивидуализиран в решението, находящ се в землището на [населено място]; 2) срешу жалбоподателите е уважен иск по чл.59 ЗЗД на В. С. С. и С. М. С. за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на процесната реална част от имота в размер на 10.97 лева за периода 18.05.2009 г. – 18.04.2013 г.; 3) възражението на жалбоподателите за право на задържане върху имота е оставено без уважение; 4) отхвърлен е иск на жалбоподателите по чл.72,ал.1 ЗС, предявен срещу третите лица-помагачи Галена П. М. и А. С. М. за сумата 189.70 лева (по-голямата сума между стойността на подобренията и увеличената стойност на имота); 5) жалбоподателите са осъдени да заплатят деловодните разноски, направени от С.. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, който е разрешен в противоречие с посоченото решение № 68 /24.04.2013 г. по т.д. № 78 /2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че в чл.236,ал.2 ГПК е предвидено задължение на въззивния съд да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. Въззивният съд не се освобождава от това задължение и когато прилага предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение. Установено е противоречие и с посочените решение № 94 /28.03.2014 г. по гр.д. № 2623 /2013 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 212 /01.02.2012 г. по т.д. № 1106 /2010 г., на ІІ т.о. на ВКС; също постановени по реда на чл.290 ГПК, с които са приети сходни разрешения. Ответниците по касация В. С. С. и С. М. С. в писмен оспорват основателността на касационната жалба. Ответниците по касация Галена П. М.,, Г. А. М. и А. А. М. (последните двама като правоприемници на А. С. М.) не са подали писмен отговор и не изразяват становище по основателността на касационната жалба По правния въпрос настоящият състав споделя разрешенията в посочените решения на ВКС по изложените в тях съображения, към които може да добави следното: Съгласно правилото на чл.269 ГПК въззивният съд проверява служебно валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а правилността проверява по посочените във въззивната жалба доводи за неправилност. Съгласно приетото с т.1,т.2 и т.3 от ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г., на ОСГТК на ВКС въззивният съд може и без наведен довод за неправилност, да приложи императивна материалноправна норма, да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, да преценява правилността на дадената от първоинстанционния съд квалификация, като в тези случаи е предвидена възможност да дава указания за подлежащи на доказване факти и за ангажиране и служебно събиране на съответни доказателства. Във всички тези случаи въззивният съд е длъжен да изложи мотиви за правните си изводи, които следва да се основават на фактически изводи, които при спор между страните, следва да се основават на преценка на събраните по делото доказателства въз основа на правилата на процесуалния закон. Това следва от разпоредбите на чл.273 вр. чл.236,ал.2 ГПК, които предвиждат задължение и за въззивния съд, както и за първоинстанционния, да мотивира решението си. Предвид спецификата на въззивното производство и правомощията на въззивния съд, уредени в разпоредбите на чл.269 до чл.273 ГПК и споменатото тълкувателно решение, това означава в мотивите на въззивното решение да бъдат посочени доводите и възраженията на страните, очертаване на предмета на спора във въззивното производство, преценката на доказателствата за релевантните за спора факти, за които се отнасят доводите, и фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, свързани с доводите. А в случаите, когато въззивният съд в съответствие с приетото в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС установи неправилно приложение на императивните материалноправни норми, той следва да изложи мотиви и за това и за правилното им приложение. След тези мотиви въззивният съд следва да изложи мотиви и по съществото на правния спор, като разполага с възможността по чл.272 ГПК. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното (дословно): Искът по чл.108 ЗС – основателен (в определението по чл.288 ГПК погрешно е написано „неоснователен”). С уважаването му процесните имоти придобиват положение, съответстващо на отразеното в картата на възстановената собственост и кадастралната карта. Придобиването му по давност е невъзможно при конкретните обстоятелства. Липсва заповед за изменение на регулацията и придаване на спорната площ към имота на ответниците. Ответниците не са добросъвестни владелци, защото не владеят имота на правно основание, годно да ги направи собственик. Затова те биха могли да предявят вземането си чрез иск по чл.59 ЗЗД, но не и чрез възражение. Искът срещу третите лица - помагачи е неоснователен, защото те нямат притезание към третите лица. Биха могли по реда на чл.59,ал.1 ЗЗД да претендират от ищците, защото това место е собственост на ищците. По доводите на касационните жалбоподатели : С оглед отговора на правния въпрос настоящият състав намира за основателни доводите на жалбоподателите, че въззивният съд не е обсъдил доводите им за неправилност на първоинстанционното решение – не е изложил мотиви по тях. Тези доводи се отнасят до трите вида пороци, водещи до неправилност: съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Доводите са множество и точно и ясно формулирани. Част от тях се отнасят до необсъждането на конкретно посочени доказателства за точно определени обстоятелства, за които се твърди, че имат значение за спора. Други се отнасят до необсъждане на възражението на жалбоподателите срещу исковете и за основателност на обратния им иск. Други се отнасят до неправилно приложение на материалноправни норми – на чл.82 ЗС (по твърдение за присъединяване на владението), на чл.69 ЗС (на презумпцията за владение) и на чл.70,ал.1 ЗС (за добросъвестността на владелците). Като не е обсъдил доводите на въззивните жалбоподатели (не е изложил мотиви по тях), които се отнасят до правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, които са съществени, тъй като от точното прилагане на тези процесуалните правила зависи правилността на решението. Основателен е доводът за неправилност на извода, че липсата на заповед за изменение на регулацията и придаване на спорната площ към имота на ответниците, е пречка за придобиването на имота по давност. Имотът е нива, не е в регулация, няма установена в закона пречка за придобиване на реална част от него по давност. Основателен е доводът, че изводите на въззивния съд по обратния иск противоречат на приетото с решение № 2349/ 29.12.1995 г. на ВС по гр.д. №2926/1994 г. и решение № 1162/18.11.2008 г. на ВКС по гр.д. №4998 /2007 г., че претенцията за заплащане на стойността на извършените подобрения е облигационна, затова пасивно легитимиран да запати обезщетението на неоснователно обеднилия се, е лицето, което е било собственик на имота към момента на обедняването; последващо разпореждане с имота не е основание да се търси обезщетение от новия собственик, независимо от това дали договорът е възмезден или безвъзмезден. С оглед на приетото в отговора на правния въпрос и в съответствие с приетото с т.2 от ТР № 1 /20013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и при спор между страните по основателността на иска за заплащане на стойността на извършени подобрения е основателен и доводът, че въззивният съд е следвало да определи правната квалификация на този иск. Основателен и доводът, че при извод, че ищците са извършили подобрения в чужд имот като владелци, съдът следва да изследва дали са били добросъвестни или недобросъвестни и според това да квалифицира иска по някое от основанията по чл.72 или чл.74 ЗС и така да определи размера на обезщетението. Основателен е и доводът, че въззивният съд не е изследвал наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност: на твърденията за владение, добросъвестност, присъединяване на владението на праводателите с оглед на конкретните наведени обстоятелства и правните доводи. Поради изложеното дотук следва извод, че липсата на мотиви във въззивното решение по доводите на жалбоподателите прави невъзможно проверката на правилността на въззивното решение и разглеждането на спора по същество от настоящата съдебна инстанция, поради което и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд. В настоящото производство разноски не следва да се присъждат. На основание чл.294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 97 от 26.04.2016 г. по възз.гр.д. № 707 /2015 г на Кюстендилския окръжен съд, г.о.. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.