4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 329 [населено място], 16.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 263 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. П. П. от [населено място] чрез пълномощника му адв. П.-К. срещу определение № 1059 от 23.03.2012г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 3560/2011г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 29.11.2011г. по гр.д. № 1217/2010г. на Карловски районен съд за прекратяване на производството по предявения иск по чл. 53, ал.2 З.. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е приел, че допуснати грешки в картата на възстановената собственост /КВС/ и в плана за земеразделяне се отстраняват само по предвидения в чл. 26 ППЗСПЗЗ административен ред, но не е обсъдил доводите относно статута на имота и приложимостта на чл. 53, ал.2 З. при спор за материално право. Изложени са подробни съображения, че имотът не представлява земеделска земя, а жилищен имот, застроен с жилище, поради което неправилно е заснет като земеделска земя в КВС и плана за земеразделяне. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи два въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата: 1/ следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото, допустими и относими към правния спор и 2/ приложима ли е процедурата по чл. 53, ал.2 З. когато е допусната грешка или непълнота в картата на възстановената собственост или в план за земеразделяне; може ли да се поправи такава грешка по административния ред на чл. 26 ППЗСПЗЗ при наличие на спор за материално право. По всеки от двата въпроса е приложена съдебна практика. Ответниците по жалбата не са взели становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Производството по гр.д. №1217/2010г. на Карловски районен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател П. П. П. и неговия брат И. П. П. против [община] и М. Н. Ф.-Б., Н. Ф. Ф. и С. И. Ф. с посочено правно основание чл.53, ал.2 З. за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на дворно място, застроено с жилищна сграда и навес, цялото с площ * кв.м., находящо се в [населено място], [община], в местн. „Н. г.”, което по плана от 1957г. съставлява имот пл. № * и е заснето в плана за земеразделяне и в КВС като част от него /с площ * кв.м./ попада в имот № *, записан като временно стопанисван от общината, а останалата част /с площ * кв.м./ попада в имот № *, възстановен на ответниците - физически лица с план за земеразделяне. Ищците твърдят, че са собственици на имота от 1957г. съгласно нотариален акт за покупко-продажба и са ползвали имота непрекъснато. През 2006г. разбрали, че имотът е включен в плана за земеразделяне като земеделска земя; подали възражения срещу плана и въпреки предприетите действия от назначена комисия, която установила грешки и непълноти в плана, не се стигнало до промяна на плана за земеразделяне, поради което са предявили настоящия иск. Карловски районен съд е започнал разглеждане на делото, събрал е доказателства и е приключил устните състезания. Впоследствие е отменил определението за даване ход на делото по същество и прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Изложил е съображения, че по реда на чл. 53, ал.2 З. се разрешават спорове за материално право при грешки в кадастралния план, а в случая са допуснати грешки в картата на възстановената собственост и плана за земеразделяне, а за отстраняване на такива е налице специален административен ред по чл. 26 ППЗСПЗЗ, която процедура е започната от ищците, но не е довършена. С обжалваното определение № 1059 от 23.03.2011г. по ч.гр.д. № 3560/2011г. Пловдивски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване като е споделил мотивите на първоинстанционния съд. Изтъкнал е, че според нотариалния акт от 1957г. имотът е описан като нива в м. „Т. к.” , а в нотариалния акт от 1981г. като дворно място извън регулация. Приетата експертиза пък е посочила, че имотът е със статут на земеделска земя извън регулация. Въз основа на тези фактически обстоятелства съдът е потвърдил извода, че грешки в картата на земеделските земи не се отстраняват по З., а по реда на ЗСПЗЗ /чл. 17, ал.8/ и ППЗСПЗЗ /чл. 26, ал.10 и сл./, който ред е административен. Настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по втория поставен въпрос, който е с материалноправен характер. Обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали поправянето на грешка или непълнота в картата на възстановената собственост и плана за земеразделяне се извършва по административен ред включително и при наличие на спор за материално право или спорът следва да се разреши по съдебен ред, както сочи чл. 53, ал.2, пр.2 З.. Според Решение № 526 от 11.06.2010г. по гр.д. № 1032/2009г. на І г.о. на ВКС след приемане на картата на възстановената собственост допуснатите грешки се отстраняват по реда на З., включително при спор за правилното местонахождение на имотната граница /какъвто е спорът по конкретното дело/, като решението по иска по чл. 53, ал.2 З. ще послужи като основание за изменение на КВС. Решение № 134 от 07.04.2010г. по гр.д. № 813/2009г. на ІІ г.о. сочи, че при наличие на спор за материално право искът за установяване правата на възстановените собственици /решението има предвид възстановяване в стари реални граници/ е допустим и при наличие на необжалван план на възстановените имоти, тъй като поправка на явна фактическа грешка в същия може да се извърши само след разрешаване спора за материално право. Настоящият състав напълно споделя практиката в посочените две решения на Върховния касационен съд и я намира за приложима и при непълноти, допуснати в план на земеразделяне. Според утвърдената съдебна практика спорът за материално право, възникнал в процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, подлежи на разрешаване по общия съдопроизводствен ред и след приключването му се извършва промяна съответно в решението на възстановяване на собствеността и в съответния план на възстановените земи. Регламентираните в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административни производства, свързани с нанасянето на възстановените имоти в съответни планове, нямат за цел да разрешават спорове относно собствеността върху имотите. Така в производството по чл. 18д, ал.9 ППЗСПЗЗ се разглеждат само възражения, които не са свързани със спор за материално право, а касаят фактически несъответствия, допуснати при изготвяне на картите и регистрите на имотите, собствеността върху които се възстановява. В чл. 26 ППЗСПЗЗ е регламентиран реда за преработване на влезлите в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановимите реални граници при наличие на явна фактическа грешка. Според дадената в ал.2 легална дефиниция, явна фактическа грешка е "несъответствието на заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана". В този смисъл е разрешението на Решение № 177 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 368/2010 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По основателността на частната жалба предвид дадения отговор на правния въпрос, обусловил допускане на определението до касационно обжалване, настоящият състав на Второ гражданско отделение намира следното: О. съдебен акт на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващ прекратяването на производството по делото, е неправилен. Незаконосъобразен е изводът, че спорът подлежи на разрешаване по административен ред. В случая не е налице „явна фактическа грешка” в плана за земеразделяне по смисъла на чл. 26 ППЗСПЗЗ. Твърди се, че имотът на ищците има жилищен характер /застроен е с жилищна сграда/ отпреди повече от 50 години, не е внасян в ТКЗС и не е заявяван за възстановяване, а е включен в плана за земеразделяне като част от него е възстановена на трети лица, а друга част е определена като имот по чл. 19 ЗСПЗЗ. По този начин правата на ищците върху него са пренебрегнати. Следователно налице е спор дали ищците са собственици на имота към момента на кооперирането и дали законосъобразно имотът е включен в плана за земеразделяне. Този спор следва да бъде разрешен по исков ред, а не може да бъде разглеждан в административното производство, защото административният орган не е компетентен да разрешава спорове за собственост. В производството по отстраняване на грешки в плана за земеразделяне имат място възражения, които не са свързани със спор за собственост, а касаят фактически несъответствия, допуснати при изготвяне на картата и плана. Ето защо предприетата от ищците защита чрез установяване на правото на собственост спрямо лицата, на които е възстановена собствеността и спрямо Общината е напълно адекватна и предявеният иск е допустим. Едва след установяване на правото си на собственост те ще могат да претендират за изменение на плана за земеразделяне. При горните изводи обжалваното определение на въззивната инстанция и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия и разрешаване на спора по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1059 от 23.03.2012г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 3560/2011г. по частната касационна жалба на П. П. П.. ОТМЕНЯ определение № 1059 от 23.03.2012г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 3560/2011г. и потвърденото с него определение от 29.11.2011г. по гр.д. № 1217/2010г. на Карловски районен съд за прекратяване на производството по предявения иск по чл. 53, ал.2 З.. Връща делото на Карловски районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: