Ключови фрази
Договор за поръчка * преклузия * писмени доказателства * Възнаграждение

8



Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
Гр.С., 13.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 764 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. и Д. У. Р., представлявани от адв.Й. Н., [населено място] срещу решение № 2068/13.11.14г., постановено по гр.д.№ 2224/14г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 27.02.14г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 14.04.14г. по гр.д.№ 1104/12г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касаторите против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 75000 евро, представляваща незаплатено възнаграждение в общ размер от 2400000 евро по договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г., изменен с анекс от 10.03.09г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост на въззивния акт. Молят да се постанови ново решение, с което предявеният иск да се уважи. Претендират разноски.
Ответникът оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните не е доказано наличието на облигационно отношение, възникнало по силата на договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г., въз основа на който за ищците по иска – настоящи касатори е възникнало право на възнаграждение. С оглед на направено оспорване на подписа на лицето Г. Т., положен на документа като управител на [фирма], въззивният съд е коментирал, че подписът не е положен от това лице, а от М. Д., който е другият управител на дружеството. Оригиналът на документа не бил изискван по делото и не бил ползван от вещите лица, изготвили графологичната експертиза; нотариалната заверка на подписите била направена само на първата и последната страница на договора, а в самото копие на документа по делото имало празни места, които не са зачертани. В анекса към договора имало неясно изписване на датата, което създавало възможност за приемане на две дати за сключване на договора. Извън тези съображения решаващият състав е приел и, че е не доказано от ищците изпълнение на поетите от тях задължения по договора. Съдът се е аргументирал с оспорването на електронната кореспонденция, представена по делото, и с липсата на връзка между договор, сключен от [фирма] и [фирма] за продажба на имоти, и твърденията на ищците за привличане на ответника в качеството му на изпълнител на СМР, което би представлявало изпълнение на договора за инвеститор – брокер.

С определение № 81/29.01.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „Как следва да процедира съдът, и в частност как да съобразява (или не) писмени доказателства, приложени към исковата молба и приети по делото, които са оспорени от ответната страна след изтичане на преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК?” и „Може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на обжалваното решение, извън посочените във въззивната жалба, извън случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните?” за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС.

Становището на състава произтича от следното:
Отговорите на въведените по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпроси произтичат от дадените разрешения в ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.1 на тълкувателното решение при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. В мотивите изрично е разяснено, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Според т.2 на тълкувателното решение въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност
на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

С оглед на ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС и по силата на разпоредбата на чл.370 ГПК, предвиждаща преклузия на неупражнените в срока по чл.367, ал.1 ГПК процесуални права, отговорите на въведените правни въпроси са в следния смисъл: Съдът следва да съобразява (да обсъжда и да зачита доказателствената сила) на писмени доказателства, приложени към исковата молба и приети по делото, които са оспорени от ответната страна, но оспорването е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се произнася по основания за неправилност на обжалваното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, посочени в хипотезите по т.1 и т.2 на ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС.

По същество на касационната жалба.
Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалното правило на чл.370 ГПК обсъждайки оспорвания на документи, заявени в отговора на исковата молба, след като същият е бил депозиран след изтичане на срока по чл.367, ал.1 ГПК. Вследствие на това процесуално нарушение, както и на неправилното възприемане на заключенията на съдебно – почерковите експертизи и на представените електронни документи, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че между страните не съществува договорно облигационно отношение, въз основа на което да е възникнало задължение за заплащане на претендираното възнаграждение.
Съставът на ВКС намира, че въведените касационни основания за отмяна на въззивното решение са налице.
Заявената с исковата молба претенция за заплащане на възнаграждение произтича от търговска сделка. Сделката не е сред изрично изброените в чл.1 на ТЗ абсолютни търговски сделки, доколкото не се твърди сключването на договор за търговско посредничество по чл.1, ал.1, т.4 ТЗ, но представлява относителна едностранна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 във връзка с чл.286, ал.3 ТЗ, предвид на търговското качество на едната от страните. Търговският характер на правоотношението определя делото като търговско, поради което същото подлежи на разглеждане по реда на глава 32 на ГПК – „Производство по търговски спорове”. Първоинстанционния съд е извършил по този ред размяна на книжата, а възражение за разглеждане на делото по общия ред не е повдигнато от ответника или служебно от съда.
По силата на чл.367, ал.1 във връзка с чл.370 ГПК, когато в срока за писмен отговор на исковата молба ответникът не оспори истинността на представен документ, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В двуседмичния срок за отговор по чл.367, ал.1 ГПК ответникът по иска не е подал писмен отговор – препис от исковата молба е връчен на 09.02.12г., а отговорът е депозиран на 08.03.12г. С отговора е оспорена истинността на представените с исковата молба: договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г., анекс към договор между инвеститор – брокер от 10.03.09г. и споразумение за неразкриване на информация и конфиденциалност от 06.03.09г. Със становище от 06.07.12г. ищците са възразили по отношение спазването на срока за оспорване на писмените документи, но възражението не е докладвано от съда в подготвителното заседание (определение от 17.04.12г.), както и в първото открито съдебно заседание на 08.11.12г. В т.35 от мотивите на решението първоинстанционният съд е изложил съображения, че сделката не е търговска с оглед на определената правна квалификация на претенцията, но в т.46 от мотивите е счел, че сделката е търговска на основание чл.286, ал.3 ТЗ, поради което съставът на ВКС приема, че първоинстанционното решение е постановено в особеното производство за разглеждане на търговски спорове.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства във връзка с оспорването на представените документи, но е приел да доказано съществуването на договорна връзка между страните. Във въззивната жалба са изложени оплаквания в тази насока, включително по отношение кредитирането на заключенията на съдебно – почерковите експертизи. С отговора на въззивната жалба ищците по иска изрично са се позовали на допуснатото от Софийския градски съд процесуално нарушение на чл.367, ал.1 ГПК във връзка с чл.370 ГПК. Преди да разгледа заявените оспорвания и да формира извод, че документите са неистински, въззивният съд е следвало да се произнесе по заявеното със становището от 06.07.12г. и поддържано в отговора на въззивната жалба възражение относно преклудирането на правото на ответника да оспори писмените документи по делото.
С извършените процесуални действия въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.367, ал.1 във връзка с чл.370 ГПК, както и на нормата на чл.269, изр.2 ГПК съобразно с разрешенията по т.1 и т.2 на ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане на събраните доказателства по заявеното, но преклудирано оспорване на документите, въззивният съд неправилно е интерпретирал заключенията на почерковите експертизи. Според състава на Софийския апелативен съд подписът под договора от 09.01.09г. не е положен от посочения в документа автор Г. Т., а от другия управител на [фирма] – М. Д.. Видно от заключенията на единичната и тройната почеркови експертизи М. Д. е подписал анекса от 10.03.09г. и споразумението от 06.03.09г., докато по отношение на договора от 09.01.09г. заключението е единствено в смисъл, че подписът не е положен от Г. Т.. Допълнително въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че вещите лица не били направили отбелязване в заключенията си за ползване на оригиналите на документите, както и че в протокола от съдебно заседание на 14.03.14г. било записано връщане на оригиналите, но като заявление на вещото лице, без с определение на съда това действие (по връщане на оригиналите) да бъде удостоверено.
Посочените констатации не съответстват на данните по делото. В съдебно заседание на 08.11.12г. първоинстанционният съд е задължил ищците да представят на вещото лице оригиналите на оспорените документи. В заключението на съдебно – почерковата експертиза изрично е отбелязано, че вещото лице е работило по оригиналите на документите и в протокола от съдебно заседание на 14.03.13г. вещото лице изрично е посочило, че връща оригиналите на страната. В този смисъл при изготвяне на експертните заключения са изследвани оригинални документи, които не са намират в делото с оглед на връщането им на представилата ги страна. За удостоверяване на последното обстоятелство е достатъчно изявлението на вещото лице, отразено в протокола от съдебното заседание, който съгласно чл.152 ГПК се ползва с доказателствена сила за извършените в заседанието съдопроизводствени действия.
На следващо място, въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.183 ГПК, доколкото е изключил документа (договора от 09.01.09г.) от доказателствата по делото и е коментирал само представените негови първа и последна страница с нотариална заверка. С определението от 08.11.12г. съдът не е разпоредил представяне на оригинала и съответно не може да приложи санкцията по чл.183 ГПК. Първоинстанционният съд е изискал от страната материали във връзка с възлагане на експертизата съгласно чл.197 ГПК, поради което и връщането на оригиналите е направено от вещото лице, а не от съда.
Основателно е касационното оплакване за неправилно дискредитиране от въззивния съд на представените писмени доказателства. Обстоятелствата, на които се е позовавал ответникът в отговора на исковата молба, не са били обсъждани от първоинстанционния съд и съответно не са били въведени като оплаквания срещу решението с въззивната жалба. Извън съображенията на настоящия състав на ВКС относно срока за оспорване на документите, Софийският апелативен съд е нарушил обхвата на въззивната дейност съгласно чл.269 ГПК, тъй като е променил фактическите констатации на първоинстанционния съд, без да са направени оплаквания в посочения смисъл в жалбата. Апелативният съд е провел собствена преценка по невъведено от страните възражение, като е обсъждал датата на анекса. Приел е, че изписването на „010.03.09г.” създава предпоставки за двусмислие, тъй като датата би могла да е както „01.03.”, така и „10.03.” В случая би следвало да се съобрази, че е налице техническа грешка, тъй като в английския текст на анекса, разположен в дясната страна на документа, датата е „10.03.09г.” и страните не са оспорвали това обстоятелство. Само по себе си наличието на „празно място” в договора от 09.01.09г. не би могло да обуслови извод за „несъществуване на договора в правния мир”, каквито съображения е изложил съставът на въззивния съд.
Допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните и на логическите правила при обсъждане на събраните доказателства, както и нарушенията в обхвата на въззивната дейност, имат за последица необоснованост на обжалваното решение. На база на приетите за установени фактически обстоятелства по спора изводите относно несъществуването на договорно отношение не са съобразени с приложимите за спора материалноправни норми. Приемайки, че анексът от 10.03.09г. е подписан от М. Д. – управител на дружество и разполагащ с представителна власт (факти, по които не се спори и за които са ангажирани доказателства по делото), въззивният съд не е коментирал разпоредбите на чл.301 ТЗ, евентуално на чл.42, ал.2 ЗЗД, респ. на чл.293, ал.1 ТЗ и не е обсъдил събраните по делото доказателствени средства, а отрекъл без аргументация правните изводи на първоинстанционния съд.

Предвид на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и с оглед на приетата необоснованост в изводите на въззивния съд обжалваното решение е неправилно съгласно чл.281, т.3 ГПК и следва да се отмени по реда на чл.293, ал.2 ГПК. Не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, поради което съставът на ВКС се произнася по съществото на спора.

Въз основа на неоспорените в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмени доказателства (договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г., анекс към договор между инвеститор – брокер от 10.03.09г. и споразумение за неразкриване на информация и конфиденциалност от 06.03.09г.) съставът на ВКС приема, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор от 09.01.09г. Брокерите на недвижими имоти (ищците по иска) са поели задължение да издирват и представят крупни инвеститори от името на предприемача (ответника) срещу възнаграждение, заплащането на което е обвързано с подписването на договор между предприемача и инвеститор (лице, представено на предприемача от брокера с цел ангажиране за придобиване на имот или строителна дейност) при подробно предписани правила и условия за заплащането и за размера на възнаграждението. В споразумението от 06.03.09г. е описано започването на преговори с трето юридическо лице, свързано със [фирма], по повод на осъществяването на инвестиционен проект „С. Б.” – търговски център върху имот на [фирма] (третото лице), поради което са поети задължения за конфиденциалност. С анекса от 10.03.09г. предприемачът се е съгласил да заплати на брокерите фиксирана комисионна по този договор и по съществуващия „Договор между инвеститор – брокер”, свързан с договора за строителство със [фирма]. Връзката на анекса от 10.03.09г. с договора от 09.01.09г. произтича от изричното му цитиране в писмения документ, както и поради препращането към извършените действия от брокерите по представяне на инвеститора съгласно споразумението от 06.03.09г. От посочените документи се установява и връзката между инвеститора и третото лице собственик на имота, както и уговорките в този договор кореспондират с гласните доказателства (включително на свидетеля Кауърт – представител на [фирма]). Сключен е договор за проектиране и строителство на 29.06.11г. с изпълнител ответникът и възложител дъщерното дружество на [фирма] – [фирма] (бивше [фирма]). [община] е издала строително разрешение, строежът е завършен, като по договора от 29.06.11г. ответникът е получил плащане на сумата от 33 905 905,47 лв. и 5 650 984, 24 лв. ДДС при уговорена цена от 46 571 244,48 лв. по заключението на счетоводната експертиза. Сбъднало се е условието по договора от 09.01.09г. за заплащане на 25 % от стойността на договора, поради което се дължи фиксираната комисионна от 2 % (възнаграждение по договора и анекса) в размер на 931 424,89 лв. Цената е уговорена в евро, като предмет на претенцията е заплащане на част от възнаграждението от 75000 евро.
Искът е основателен и следва да се уважи в предявения размер от 75000 евро. Законна лихва от предявяване на иска не е претендирана.

По разноските. Право на разноски по делото има касаторът. Същият е заявил искане за присъждане на разноските с исковата молба и в откритото съдебно заседание пред ВКС, но не е представил списък по чл.80 ГПК. Съставът на ВКС определя разноските в размер на 11744,42 лв. (3109 евро и 2700 лв. за първоинстанционното производство и 2963,75 лв. за касационната инстанция).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ изцяло решение № 2068/13.11.14г., постановено по гр.д.№ 2224/14г. от Софийския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.2, ап.2, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адв.Р. А. да заплати на С. К. С. и Д. У. Р., граждани на Великобритания, представлявани от адв.Й. Н., [населено място], [улица], офис 3А, сумата от 75000 евро (Седемдесет и пет хиляди евро), представляваща възнаграждение в общ размер от 2400000 евро по договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г., изменен с анекс от 10.03.09г., както и сумата от 11744,42 лв. (Единадесет хиляди седемстотин четиридесет и четири лв. и 42 ст.) – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.