Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр.София, 30.06.2022г.
в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 383 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ш. М. и Н. Б. О., чрез майка си Е. Ш. М., и двете от [населено място], обл. Стара З., срещу решение № 260019/08.10.2020г., постановено по в.гр.д.№ 349/2020г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 45/04.02.2020г. по гр.д.№ 57/2019г. на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на исковете по чл.557 КЗ, предявени от Е. Ш. М. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сумата от 145000 лв. и от Н. Б. О. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сумата от 200000 лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. О. А. в резултат на ПТП на 02.06.2016г., ведно с обезщетения за забавено плащане от 02.06.2016г. С първоинстанционното решение е оставен без разглеждане предявеният от Гаранционен фонд срещу ЗД „Бул Инс“ АД частичен обратен иск за сумата от 26000 лв. от общ размер от 345000 лв.
Касаторите поддържат, че в обжалваното решение неправилно е приложен критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Молят решението да се отмени и исковете да се уважат в предявените размери. Пълномощникът на касаторите адв.Б. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място], оспорва жалбата.
Третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 02.06.2016г. е загинал Б. О. А. при ПТП, причинено от А. Б. К. при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ в условията на независимо съпричиняване със С. М. У.. Пострадалият е пътувал в лек автомобил „Фолксваген“, управляван от С. М. У., който не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което е ангажирана отговорността на Гаранционния фонд. Увредените лица – касатори в настоящото производство, са жената, която е живяла на съпружески начала с починалия – Е. М., и дъщерята на А. – Н. О.. Въззивният съд е определил обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размери съответно 55000 лв. и 65000 лв., които са били изплатени от ответника, поради което е отхвърлил изцяло исковите претенции. Основният решаващ извод на апелативния съд е, че от доказаните по делото факти е установено съществуването на привързаност между пострадалия и увредените и негативни емоции вследствие на смъртта, но че тези лица са преживели трагичното събитие.
С определение № 60677/13.12.2021 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС по въпроса за критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
В ППВС № 4/1968г. е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетението би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Настоящият състав на ВКС намира, че решаващият състав на Пловдивския апелативен съд не е съобразил изцяло установените по делото факти, относими към прилагане на критерия за справедливост, поради което обжалваното решение е неправилно.
При обсъждане на събраните по делото доказателства въззивния съд е приел за установено, че между пострадалия Б. О. А. и Е. Ш. М., съжителствала с него на съпружески начала, е съществувала емоционална връзка, както и че загубата на фактическия съпруг води до негативни изживявания, но е приел, че увреденото лице е преживяло смъртта на пострадалия. Формираните изводи относно установените по делото обстоятелства са единствено на база на събраните гласни доказателства. След като възпроизвежда съобщените от свидетелката Л. М. факти: Е. М. е живяла с А. в продължение на 8 години в С., родило им се дете и после двамата дошли при нея на гости; живеели много добре; след смъртта на А. Е. М. постоянно плачела, била притеснена и страдала, а понастоящем работи в [населено място] баня, Пловдивският апелативен съд е цитирал свидетелката, а именно, че Е. М. е „преживяла смъртта“ на Б. А..
В записаните показания в протокола за открито съдебно заседание на 17.12.2019 г. свидетелката е заявила, че е всеки ден с дъщеря си Е. М., която говорела насън и от това свидетелката направила извод, че тя сънува починалия, продължавала да плаче и да мисли за него. В този смисъл изводът на въззивния съд за доказана силна привързаност и съществени трудности на увредената след смъртта на А. са обосновани, тъй като са основани на непосредствените впечатления на свидетелката, която живее заедно с ищцата. Действително свидетелката е казала пред съда, че Е. М. е преживяла смъртта на А., но това е една нейна преценка, на която съдът е придал необосновано висока тежест. Единствените съобщени факти в подкрепа на такъв извод биха били евентуално, че Е. М. работи и се грижи за детето си, но, за да се приеме, че негативните изживявания от смъртта на лице, с което увреденият е живял на съпружески начала, са преустановени („преживени“), доказването на изпълнение на обичайните и общоприети дейности в живота не е достатъчно. Силните негативни емоции (вредите) не следва непременно да са изразени чрез нестандартно или извънредно поведение на увредения или извод за такива да бъде основаван на възникнали медицински проблеми. От друга страна, свидетелят З. Кересте е посочил, че Е. М. не може да забрави мъжа си и постоянно ходи на гробищата. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че Е. М. е претърпяла вреди, изразяващи се в страдание по близък на нея човек, с когото е живяла заедно и е отглеждала дете, като смъртта се е отразила негативно на психиката й, загубвайки обичайната за такива отношения подкрепа. Вредите следва да бъдат възмездени съобразно ориентирите в практиката на ВКС за икономическите условия в страната по времето на настъпване на увреждането, като се отчете и възрастта й към момента на деликта (родена през 1994 г.), поради което съдът определя обезщетение в размер на 100000 лв.
По отношение на Н. Б. О. решаващият състав е приел, че не е доказана силна привързаност с починалия й баща и съществени трудности при преживяване на загубата. Свидетелят З. Кересте е изразил пред окръжния съд впечатленията си от детето Н. О., с което се виждал през ден, тъй като живее в същото село със сестрата на Е. М.. Посочва, че детето пита за баща си, а майка му обяснява, че починалият е на небето и ги вижда. Посочените от свидетеля факти съответстват на социалния доклад на Агенция за социално подпомагане, изготвен след разговор с Е. М. и Н. О.. При така установените обстоятелства, които не се опровергават от други събрани по делото доказателства, изводът за недоказаност на силна привързаност с пострадалия и съществени трудности при преживяване на загубата са необосновани. От една страна, въззивният съд е приел, че загубата на родител води до негативни емоции, поради което е приел, че е претърпяна вреда, но от друга страна, интензитетът на вредите и респективно размерът на обезщетението са счетени за обусловени от доказване на конкретни факти, от които да се направи извод за силна привързаност и съществени трудности при преживяване на загубата. Настоящият състав на ВКС приема, че въззивният съд правилно е приел, че неимуществените вреди подлежат на доказване, но както се посочи при разглеждане на претенцията на Е. М., това не изисква от съда непременно да установи факти за „съществени трудности“. Съобразявайки житейските и опитни правила, настоящият състав намира, че загубата на родител в ранна детска възраст (О. е родена през 2011 г.) дава отражение върху израстването и развитието на детето, чиито измерения не могат да се предвидят. Невъзможността за общуване и липсата на подкрепа от родителя, които детето търси, както и обстоятелството, че е запазило спомен за баща си, представляват доказани по делото факти, поради което вредата е доказана в обичайния и присъщия за този вид отношения размер. По тези съображения съдът определя обезщетение в размер на 100000 лв.
От така определените обезщетения за неимуществени вреди следва да се приспаднат доброволно платените от ответника по исковете, съответно на Е. М. 55000 лв. и на Н. О. – 65000 лв., поради което претенциите са основателни за Е. М. в размер на 45000 лв. и за Н. О. в размер на 35000 лв.
На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта за отхвърляне на исковете, предявени от Е. Ш. М. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сума в размер на 45000 лв. и искът да се уважи в този размер, а в останалата отхвърлителна част на претенцията - до предявения размер от 145000 лв., решението следва да се остави в сила, съответно, въззивното решение следва да се отмени в частта за отхвърляне на исковете, предявени от Н. Б. О. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сума в размер на 35000 лв. и искът да се уважи в този размер, а в останалата отхвърлителна част на претенцията - до предявения размер от 200000 лв., решението следва да се остави в сила. Върху определените обезщетения следва да се присъди законната лихва съгласно чл.558, ал.3, във връзка с ал.2 и чл.497 и чл.496, ал.1 КЗ, считано за Е. М. от 14.03.2019 г., а за Н. О. от 14.02.2019 г.
На основание чл.293, ал.3 във връзка с чл.271, ал.2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по обратния евентуален иск, предявен от Гаранционен фонд срещу ЗД „Бул Инс“ АД. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по разноските по този иск.
По разноските: На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 6430 лв., а на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение на адв.Б.. Съдът определя възнаграждението за всяка от касаторките и за всяка от съдебните инстанции по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно чл.78, ал.1 ГПК в общ размер от 7027,74 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260019/08.10.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 349/2020 г. от Пловдивски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 45/04.02.2020 г. по гр.д.№ 57/2019 г. на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на исковете по чл.557 КЗ, предявени от Е. Ш. М. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сума в размер на 450000 лв. и от Н. Б. О. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сума в размер на 35000 лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. О. А. в резултат на ПТП на 02.06.2016 г., както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет.4, да заплати на Е. Ш. М., [населено място], обл. Стара З., [улица],сумата от 45000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. О. А. в резултат на ПТП на 02.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2019 г., а на Н. Б. О., чрез нейната майка Е. Ш. М., [населено място], обл. Стара З., [улица], сумата от 35000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. О. А. в резултат на ПТП на 02.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260019/08.10.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 349/2020 г. от Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 45/04.02.2020 г. по гр.д.№ 57/2019 г. на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на исковете по чл.557 КЗ, предявени от Е. Ш. М. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сумата в размер на разликата между присъдените 45000 лв. и предявената претенция от 145000 лв. и от Н. Б. О. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сума в размер на разликата между присъдените 35000 лв. и предявената претенция от 200000 лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. О. А. в резултат на ПТП на 02.06.2016г.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за разглеждане в частта по предявения от Гаранционен фонд срещу ЗД „Бул Инс“ АД частичен обратен иск за сумата от 26000 лв. от общ размер от 345000 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет.4, да заплати на адвокат С. В. Б., [населено място], [улица], ет.1, ап.2, сумата от 7027,74 лв. (седем хиляди двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки) – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет.4, да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 6430 лв. (шест хиляди четиристотин и тридесет лева) – държавни такси на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.