Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. София , 02 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛАДА ПАУНОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Петър Долапчиев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 780/2016 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия М. Т. В. чрез защитника му адв.Н., срещу въззивна присъда №10 от 31.03.2016 г., постановена по внохд №429/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК.
Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се обосновава с това ,че въззивният съд е приобщил към доказателствените материали оперативно дело ,което не е събрано по предвидения в НПК ред и не може да бъде годен източник на доказателства; че неправилно се кредитират показания на оперативен работник, който преразказва написаното от подсъдимия в негови обяснения. На следващо място се твърди, че е останала недоказана датата, от която подсъдимият държи повече от три археологически обекта, като не се е установило ,че тази дата предхожда седмодневния период преди 09.01.2015 г. Оспорва се съставомерността на престъплението по чл.277а ал.7 от НК, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен, като се посочва ,че липсват доказателства за това ,че той е ползвал металдетектора за незаконни археологически проучвания,както и ,че металдетектора е бил държан за да бъде ползван за правомерни цели, тъй като М. В. е член на Федерацията по металдетектинг.Моли се да бъде отменена въззивната присъда изцяло и делото върнато за ново разглеждане, алтернативно –подсъдимият да бъде оправдан по обвинението му по чл.278 ал.6 от НК и намалено наказанието за престъплението по чл.277 а ал.7 от НК във връзка с добрите му характеристични данни.
В постъпилите две допълнения към касационната жалба освен ,че са преповторени отразените в самата жалба възражения, са изложени и допълнителни такива- по отношение оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК: че в диспозитива на обвинителния акт не са посочени конкретните правни норми от Закона за културното наследство /ЗКН/ и Наредба №Н-3 от 03.12.2009 г. ,за които се твърди ,че са били нарушени от подсъдимия ,и които следва да запълнят бланкетната разпоредба на чл.278 ал.6 от НК, порок преповторен и в диспозитива на въззивната присъда; че голяма част от изводите на съда не се базират на доказателства ,а на предположения и хипотези /напр. че е невъзможно намирането на такова изобилие от ценности за два дни; че е изключено те да бъдат намерени на едно и също място/; че не са проверени обясненията на подсъдимия; че апелативният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди всички доказателства, което се отразило на възприетите от него фактически и правни изводи и представлява липса на мотиви.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия В. поддържа касационната жалба по съображенията , изложени в нея и в подадените две допълнения.Акцентира на това ,че правото на защита на подсъдимото лице е било нарушено ,предвид обстоятелството ,че бланкетната норма на чл.278 ал.6 от НК не е била запълнена с конкретни текстове от специален закон.Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане,алтернативно подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъде потвърдена постановената от АС-Варна въззивна присъда ,тъй като не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания. Счита ,че обсъдените от апелативния съд доказателства не са събрани в нарушение на НПК; че не е разширена рамката на обвинението; че непосочването на конкретни текстове от Закона за културното наследство и Наредба № Н-3 / 2009 г. не е ограничило правата на обвиняемия ,тъй като словесно са били изписани допуснатите нарушения от тези нормативни актове; че съставомерността на двете инкриминирани престъпления е била доказана.
В последната си дума подсъдимият М. Т. В. изразява желание да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №23 от 24.09.2015 г., постановена по нохд №135/2015 г., Силистренски окръжен съд е признал М. Т. В. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в извършването на престъпление по чл.278 ал.6 пр.3 от НК.
Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен в това ,че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в [населено място], [улица], ет./етаж/, ап./номер/ противозаконно държал един брой окомплектован металдетектор „марка“ и 1 бр.допълнителна сонда детектираща глава,търсеща бобина-представляващи оръдия,за които е знаел,че са предназначени и послужили за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а ал.7 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година ; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и бъзвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една година.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
По протест на Окръжна прокуратура-Силистра и жалба от подсъдимия М. В., пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №429/2015 г.,приключило с въззивна присъда №10 от 31.03.2016 г. ,с която първоинстанционната присъда е била отменена в частта, с която подсъдимият М. В. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК и вместо това е бил признат за виновен в това ,че от неустановена дата до 09.01.2015 г. в [населено място] държал повече от три-85 бр.археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба №Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности,поради което и на основание чл.278 ал.6 пр.3 и чл.54 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 3000 лв.
Първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно определеното на подсъдимия М. В. наказание за извършеното престъпление по чл.277а ал.7 от НК,като на основание чл.54 от НК е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
На основание чл.23 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание ,а именно осем месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила,към което на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 3000 лв.
С присъдата съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.
Присъдата в останалата част е била потвърдена.
Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По пункт първи от въззивната присъда – относно престъплението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК.
Настоящият касационен състав споделя възражението на защитника на подсъдимия, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Наред с това не е анализирала критично доказателствените източници в тяхната взаимовръзка и съвкупност, като същите не са били подложени на внимателна преценка с оглед процесуалната им годност, респективно възможността на базата на тях да се изграждат изводи относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
На първо място, не са били проверени обясненията на подсъдимия , в които той е твърдял ,че на 07 и 08 януари 2015 година е ходил на сметището на „Осми пост“ ,където са стоварвали пръст от изкопни работи във връзка с канализацията в [населено място], и където е намерил инкриминираните обекти. Въззивната инстанция е следвало да събере информация относно това дали действително са се извършвали изкопни работи в [населено място] в края на 2014 година, началото на 2015 г. ,и ако да -от кои райони на града, на каква дълбочина /с оглед сравняване дълбочината, на която обичайно се намират артефакти от вида на инкриминираните ,преди да бъдат открити/, къде се е извозвала пръста и на кои дати, както и дали тя е била обработвана от историци и археолози преди извозването й. В тази връзка заявеното от вещото лице С. в съдебното заседание на 24.09.2015 г. пред първоинстанционния съд, при приемането на комплексната археологическо-нумизматична експертиза, че „колегите от музея,които работят на теренните проучвания,спазват всички изисквания на Закона за културното наследство, т.е тази пръст е теренно обработена“, не може да бъде ползвано. На първо място посочените разяснения са извън предмета на експертното заключение и на второ място, понеже при отговора на зададения от прокурора въпрос /дали почвената маса ,която се изнася след това извън града се обработва от историци и археолози/, вещото лице на практика е предоставило информация като свидетел, което е недопустимо. От друга страна, експертът С. е отговорил от името на други лица и по принцип, при положение ,че съдът е могъл да събере посочената информация от тези, които пряко се занимават с теренни проучвания.
Съгласно чл.93 ал.1 ЗКН, „Лице,намерило вещ в случаите по чл.88 и чл.91 от ЗС,е длъжно в 7 дневен срок да уведоми най-близкия държавен, регионален или общински музей“. Съобщавайки, че е намерил инкриминираните му археологически обекти на 06. и 07. януари 2015 г. , подсъдимият всъщност се позовава на посочената разпоредба. В тази връзка ,въззивната инстанция е следвало внимателно да обсъди в тяхната взаимна връзка обстоятелствата по откриване на част от инкриминираните вещи в л.а. на подсъдимия; съобщеното от вещото лице ,че не е възможно в рамките на два дни и на едно и също място ,поради различния им исторически произход и материал, да бъдат намерени инкриминираните обекти; разяснението на същото лице ,че откритата при разкопките сграда, която е близо до Митницата е от периода на късния Р., а тази до МОЛ-а е от периода на ранното средновековие –Х-ХII век, както и твърдението на подсъдимия ,че те са били открити от него на сметището на [населено място] в изкопна пръст, извозена от града. Всички тези обстоятелства са изисквали прецизна оценка , за чието извършване е била необходима и информация дали към края на 2014 г. и началото на м.януари 2015 г. е била провеждана изкопна дейност на територията на Силистра.
На следващо място, в диспозитива на присъдата ,признавайки подсъдимият за виновен в това ,че „от неустановена дата до 09.01.2015 г. е държал повече от три археологически обекта…..“ , Варненски апелативен съд всъщност не е изключил седмодневния срок по чл.93 ал.1 от ЗКН, тъй като така посочената неустановена дата би могла да бъде и датата, непосредствено предхождаща 09.01.2015 г., както и всяка друга дата в коментирания срок.
По-нататък, част от изводите на съда относно трайността на владението на подсъдимия върху археологическите обекти, почиват на предположения и разсъждения,изградени на базата на житейската логика, което е абсолютно недопустимо. Все във връзка с периода на държане на инкриминираните обекти, АС-Варна се е позовал на вписаните в протоколите за претърсване и изземване обяснения на подсъдимия ,на Справка №02-1404/29.12.2014 г. с гриф „поверително“ и на показанията на св.П..
ВКС многократно е имал случай да отбележи в своите решения ,че отразеното от подсъдимия в протоколите за извършени процесуално следствени действия /в случая претърсване и изземване/ няма характер на обяснения по смисъла на чл.221 във вр.с чл.138 от НПК,поради което не следва да се включва в доказателствената маса.
Цитираната по –горе справка освен,че не е изготвена по реда на НПК, поради което не може да служи за изграждане изводите на съда, тя не е и надлежно приета в хода на въззивното съдебно следствие, а и не касае инкриминираните археологически обекти.
Що се отнася до показанията на св.П., понеже същите съдържат доказателствени факти с производен характер / относно времето на намирането на инкриминираните обекти/, тяхната преценка следва да бъде много внимателно извършена.
С оглед на горните съображения, ВКС намира,че при постановяване на въззивната присъда в частта, в която подсъдимият М. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.278 ал.6 пр.3 от НК, апелативният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на съдебния акт в тази му част. При новото разглеждане на делото е необходимо да се съберат посочените по-горе доказателства, с които да бъдат проверени обясненията на подсъдимия, след което да се извърши прецизен и детайлен анализ на съвкупната доказателствена маса , с оглед установяване на обективната истина. Да се осмисли и възражението на защитата, свързано с липсата на конкретен текст от Наредба №Н-3 от 03.12.2009 г.за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности ,който да е посочен от прокуратурата като запълваща бланкета на престъплението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК правна норма, доколкото е невъзможно това да стане с всички текстове от един подзаконов нормативен акт.
По пункт втори от въззивната присъда – относно престъплението по чл.277а ал.7 от НК.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.277а ал.7 от НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия М. В., правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл.277а ал.7 от НК.
Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на посоченото престъпление.
Всъщност защитата твърди ,че знанието на подсъдимия за това ,че инкриминираните оръдия могат да се използват за търсене на археологически обекти, не е достатъчно за съставомерността на престъплението, както и че подсъдимият не е използвал металдетектора за незаконни археологически проучвания.
Престъплението по чл.277а ал.7 от НК е на формално извършване-достатъчно е деецът да държи противозаконно оръдия /в случая 1 бр. металдетектор и 1 бр. допълнителна сонда/, за които знае , че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти /съгласно повдигнатото му обвинение/. Знанието /дори само предположението/ на лицето за предназначението или послужването на конкретните оръдия е достатъчно за съставомерността на деянието. Не е необходимо самият подсъдим да ги е използвал за търсене на археологически обекти.
Задължителна регистрация в Министерство на културата на специални технически средства ,сред които са и металдетекторите се извършва само когато те се използват за осъществяване на теренни археологически проучвания или за друга специализирана дейност,изрично предвидена в нормативен акт /чл.152 ал.3 от ЗКН/. Когато целта на предназначението на металдетекторите е различна от горепосочената, те не подлежат на задължителна регистрация . В постъпило в Министерство на културата заявление от подсъдимия, последният е заявил като цел на държането на мателдетектора „търсене на метални предмети под формата на занимание през свободното си време т.е хоби“ , поради което посоченото техническо средство не е подлежало на задължителна регистрация /писмо до подсъдимия от зам.-министъра на културата –л.43 от внохд 429/2015 г./. Независимо от посоченото, ако техническото средство е било предназначено фактически или е послужило за търсене на археологически обекти, в каквато насока по делото са налице доказателства, и за това обстоятелство неговият държател /подсъдимия/ е знаел или предполагал ,то е налице състава на чл.277а ал.7 от НК.
Все в тази връзка следва да се отбележи,че металдетекторът на подсъдимия поначало няма как да бъде регистриран, защото за да се извърши такава регистрация е необходимо техническото средство да бъде използвано само за извършване на теренни археологически проучвания, а подсъдимият не може да обяви такава цел. И това е така ,тъй като за извършване на теренни археологически проучвания се изисква специално разрешение,което се издава въз основа на заявление от лице по чл. 150, ал. 1 от ЗКН, а подсъдимият определено не отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания. Ако подсъдимият в действителност е държал инкриминираните оръдия с цел единствено хоби , то той не би носил наказателна отговорност по чл.277а ал.7 от НК. От доказателствата по делото обаче се установява , че подсъдимият е държал инкриминираните технически средства със знанието, че те са предназначени и послужили и за други цели /извън хобито/, а именно за търсене на археологически обекти, поради което същият правилно е бил признат за виновен и осъден по това обвинение. В този смисъл жалбата, съдържаща оплакване за нарушение на материалния закон по отношение престъплението по чл.277а ал.7 от НК , не следва да бъде уважена.
Оплакването за явна несправедливост на определеното от въззивната инстанция наказание по чл.277а ал.7 от НК ,е лишено от основание.
АС-Варна е съобразил както тежестта на извършеното, личността на дееца, а така също и всички онези обстоятелства, смекчаващи или отегчаващи отговорността. Обосноваването на явна несправедливост на наложеното наказание с добри характеристични данни за подсъдимия, принципно е възможно, но не и в конкретния случай ,доколкото по делото не е представена нито една характеристика за подсъдимия. Останалите фактори ,касаещи личността му –необременено съдебно минало и влошено здравословно състояние са били взети предвид при определяне на наказанието му от шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години. Неотчетени обстоятелства ,които да мотивират допълнително намаляване на вече отмереното наказание ,не са налице.
ВКС констатира ,че произнасяйки се по отношение на веществените доказателства по делото с въззивната присъда, Апелативен съд-Варна е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като с определение №204 от 30.09.2015 г., постановено по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК първоинстанционният съд вече се е бил произнесъл по този въпрос. За посоченото определение страните са били уведомени, същите не са го атакували ,поради което то е влязло в сила на 12.10.2015 г. При това положение, за въззивната инстанция не е съществувала процесуална възможност да разглежда отново въпроса с отнемането на веществените доказателства- археологически обекти и технически средства.
Ето защо въззивната присъда, касаеща разпореждането с веществените доказателства следва да бъде отменена.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 и чл.354 ал.1 т.1 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда №10 от 31.03.2016 г. ,постановена по внохд №429/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО в частта, в която подсъдимият М. Т. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.278 ал.6 пр.3 от НК , в частта относно приложението на чл.23 от НК и в частта относно отнемането на веществените доказателства на основание чл.278 ал.7 и чл.53 ал.1 б.“а“ от НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав , от стадия на съдебното заседание в отменената част, с изключение на приложението на чл.278 ал.7 и чл.53 ал.1 б.“а“ от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|