Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр.София, 16 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 375/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по Глава тридесет и трета – възобновяване на наказателни дела. Образувано е по направено искане от всеки един от осъдените М. И. А. и Й. А. Й. на основание чл.423, ал.1 НПК за възобновяване на нохд № 1800/2010 год. на Великотърновския районен съд и отмяна на присъда № 124/22.06.2012 год. на наказателна колегия, четвърти състав. Мотивират необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане с възможността да упражнят правото си на лично участие, от което са били лишени с постановяване на присъдата в тяхно отсъствие при условията на задочно производство. Служебният защитник на осъдения Й. в съдебното заседание допълва искането с нови основания – по чл.425, ал.1, т.5 и т.6 вр.чл.348, ал.1 от НПК и искане за преквалифициране на деянието като по-леко наказуемо престъпление и определяне на по-ниско по размер наказание. Осъденият С. М. А. поддържа в искането си, че мярката му за неотклонение следва да бъде изменена, защото делото му е върнато за ново разглеждане в производство за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че не са допуснати нарушения с разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимите и затова всяко едно искане следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Великотърновският районен съд с присъда № 124/22.06.2012 год. по нохд № 1800/2010 год. признал подсъдимите Й., А. и А. за виновни в това, че на 27.06.2010 год. в с.В. в съучастие като извършители отнели от владението на св.Ив.Г. имущество на обща стойност 705 лева като за Й. и А. е при условията на повторност в немаловажен случай, а за А. при условията на опасен рецидив. На основание чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.28 вр.чл.20, ал.2 НК за Й. и А. и чл.196, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.20, ал.2 НК за А. и при условията на чл.54 НК ги осъдил: Й. на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; А. – на три години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и А. на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Великотърновският районен съд е образувал делото по внесен обвинителен акт за извършени от подсъдимите престъпления, за които са им повдигнати обвинения на досъдебното производство, в което са упражнили лично процесуалните си права. Видно от приложените по делото призовки подсъдимите Й. и А. са уведомени за датата на съдебното заседание, получили са преписи от обвинителния акт и са уведомени за правата да дадат отговор като изложат възраженията си и да направят нови искания, да се явят със защитник, както и за възможността делото да се разгледа в тяхно отсъствие с възпроизвеждане на нормата на чл.254, ал.4 НПК, което са удостоверили със саморъчно положените подписи на 28.12.2011 год. В съдебното заседание на 28.02.2011 год. са се явили лично и по повод направеното от А. искане да му бъде предоставена възможност да упълномощи адвокат делото е отложено. В съдебното заседание на 20.05.2011 год. е назначен служебен защитник на Й. и А. и делото е отложено, за да се направи искане за адвокат, който да бъде назначен за служебен защитник на А. по направеното от него изрично искане. В третото по ред съдебно заседание е назначен служебен защитник след изрично заявеното съгласие да бъде защитаван от адв.В.. Поради неявяване на А., а след това последователно на Й. и А. в следващите съдебни заседания, съдът е изпълнил процесуалните си задължения като е постановил принудителното им довеждане, по повод на което е получил справки, че лицата са напуснали страната без да е установен нов адрес, на който да бъдат призовани – обстоятелство, достоверността на което осъдените не са оспорили, а са потвърдили. Наличието на категорични данни и за тримата подсъдими, че са напуснали пределите на Република България и след като е изпълнил процесуалните си задължения като ги е обявил за щателно издирване, в съдебното заседание на 22.06.2012 год. съдът е обосновал извод, че са налице предпоставките по чл.269, ал.3, т.1, 2 и 4, б.А от НПК за даване ход на делото. Провел е съдебното следствие като подсъдимите са били представлявани от служебен защитник, назначаването на който е станало в тяхно присъствие, както вече беше посочено по-горе, и с изричното им съгласие да бъдат защитавани от конкретния адвокат. От изложеното следва, че Й. и А. са знаели за образуваното наказателно производство като са участвали лично в досъдебната фаза, както и за образуваното във Великотърновския районен съд наказателно общ характер дело. Получили са лично преписи от обвинителния акт и са били уведомени за правата им като подсъдими, както и за възможността делото да се разгледа при условията на чл.269 НПК в тяхно отсъствие. Участвали са в съдебните заседания на 28.02., 20.05., 04.07. и 17.10.2011 год. и не са се явили съответно - Й. на 20.04.2012 год., а А. на 16.01.2012 год., за които съдебни заседания са били редовно призовани, присъствали са лично и заедно с назначения им служебен защитник. Разглеждането на делото и постановяването на присъдата е станало при стриктно спазване на процесуалните изисквания при наличието на убедителни данни и за двамата, че са напуснали пределите на страната. Така по недвусмислен начин са заявили, че не желаят да участват и да упражнят правото си на защита лично след като са уведомени за датата и мястото на процеса и са се ползвали от защитник, назначен по тяхно искане и с тяхно съгласие. Последният, видно от данните по делото, е упражнил в пълен обем предвидените в НПК процесуални права и задължения както при провеждане на съдебното следствие, така и в защитната реч, което е гаранция за спазването на всички процесуални права на подсъдимите. Решението за начина, по който да упражнят своите процесуални права в производството пред съда е лично и доброволно, поради което няма основание за възобновяване на наказателното дело по реда на чл.423 НПК само поради факта на неучастието им. Не е налице основание за възобновяване поради факта на предаването от друга държава на Република България, тъй като няма данни да са предоставени гаранции от българската държава. В производството по възобновяване съгласно чл.426 НПК се прилагат правилата за касационно производство доколкото няма особени правила. От съдържанието на допълнението към искането, направено от служебния защитник на осъдения Й. следва, че се поддържат нови основания-от предвидените в чл.422, ал.1, т.5 НПК и по същество представлява ново искане. Законодателят е предвидил възможността за допълнение с нови доводи и данни, които подкрепят посоченото основание, но не и с нови основания, поради което не следва да бъдат разглеждани конкретизираните за нарушения на закона, на процесуалните правила и за явна несправедливост на наказанието. Осъденият С. М. А. е упражнил правото си на искане по чл.423, ал.1 НПК в срока по чл.421 НПК. Върховният касационен съд, с решение № 536/14.12.2012 год. се е произнесъл и е оставил това искане без уважение. Възражението, че са налице основания за изменение на мярката му за неотклонение, не следва да бъде разглеждано. Поначало, видно от данните по делото, задържането му в местата за лишаване от свобода не е по взета мярка, а за изтърпяване на наложеното с посочената влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода за срок от една година. Затова искането следва да бъде оставено без разглеждане. Предвид изложеното за неоснователност на доводите за нарушение при провеждане на задочното производство, както искането от осъдения Й., така и искането от осъдения А., подадени на основание чл.423, ал.1 НПК, следва да бъдат оставени без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения М. Й. А. и искането от осъдения Й. А. Й. за възобновяване на нохд № 1800/2010 год. на Великотърновския районен съд и ОТМЯНА на присъда № 124/22.06.2012 год. на наказателна колегия, четвърти състав и БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от осъдения С. М. А.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/