5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
С., 11,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
При участието на секретаря: Н. Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 588/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
[фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. И. А. е подал касационна жалба против решение № 59 от 16.01.2012 г. по т.д. № 1955/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която частично е отменено решението на Софийски градски съд по отношение на претенциите на А. Д. и е уважен предявения от него иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за сумата 13110лв., представляваща обезщетение за вреди от забавено изпълнение по т.1, б.”в” от предварителен договор от 28.01.2003г.за продажба на недвижим имот, както и в частта за присъждане на законна лихва върху тази главница, считано от 27.01.2006г. до окончателното изплащане.
Касаторът е поддържал оплаквания за частична недопустимост досежно уважената претенция за присъждане законна лихви върху присъдената главница от 13110лв., както и по същество - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за доказаност на претенцията, обоснована единствено с изложение на фактическия състав, изведен от приложимата правна норма, като е поддържано, че не са изложени мотиви относно осъществените факти, относими към този фактически състав, а само е прието, че предпоставките за уважаване на претенцията са налице.Направен е извод, че в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, съдът не е отчел, това че ищецът реално не е доказал претърпяната вреда и пропуснатата полза.
Ответникът по касация- А. И. Д. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 392 от 23.04.2013г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса -дали обезщетението за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на недвижим имот се предполагат или следва да бъдат доказани. Този въпрос е разрешен в противоречие с разрешенията дадени с ТР ОСГТК № 3/12г., с което е прието, че при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В тази връзка, общото събрание е мотивирало, че в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, а кредиторът – възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на изграждането на обекта със сигурност би получил увеличение на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трето лице правоотношения във връзка с този обект, които са били осуетени именно в резултат на забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем. Освен фактите относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента пораждане на задължението и причинната връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и размерът на пропусната полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася.
В разглеждания случай ищецът А. Д. е предявил иск за обезщетяване на вреди, изразени в пропуснати ползи от забава на ответника с 20 месеца и 21 дни на изпълнение на строителство по сключен между тях договор на 28.01.2003г. Така очертаната претенция, за която в исковата молба са липсвали относими фактически твърдения е била конкретизирана окончателно, след указания в тази насока от първостепенния съд с молба от 12.05.2009г., като е поддържано от ищеца, че ако строителството било завършено в срок жилището би могло да бъде отдадено под наем за не по-малко от 1000лв. месечно. Други твърдения свързани с този довод, както и доказателства в тази насока – като напр. сключени договори за наем и т.н. очертаващи или доказващи вредата като реално претърпяна не са ангажирани по спора. Изслушана е само техническа експертиза, която е дала заключение за размера на средния пазарен наем на недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба. С решението в частта, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на решението на Софийски градски съд, в частта, с която предявения от А. И. Д. против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82, ЗЗД за разликата над 13110лв. до 18000лв. – представляващи обезщетение за вреди от забавено изпълнение на задължение на ответника по т.1, б.”в” от сключения между тях на 28.01.2003г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, по същество е уважил този иск за сумата 13110лв., заедно със законна лихва и е оставил в сила решението в останалата отхвърлителна част. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел размера посочен от вещото лице и без да е отчел липсата на други доказателства и дори на фактически твърдения относно реалното понасяне на вреда е приел, че били установени всички факти относими към фактическия състав, обуславящ правото да се търси обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителния договор между страните във връзка със забавеното строителство, а именно – наличие на валидно договорно правоотношение, виновно неизпълнение на задължение от ответника и настъпили вреди.Така е обоснована дължимост на обезщетение за забавено изпълнение на предварителния договор от страна на строителя, като лаконично е мотивирано несъгласие с правните изводи на първата инстанция, с оглед това, че страните били сключили договор, от който за тях произтекли задължения, подчинени както на договора за продажба, така и на договора за изработка, като извършването на продажбата не влияело върху поетите задължения, относно сроковете за изпълнение на строителството. От изложеното следва, че изводите и разрешенията, дадени от въззивният съд, свързани с установеност на претендираната вреда под формата на пропусната полза са в противоречие със задължителната практика на ВКС, ТК. Или само на това основание решението следва да бъде касирано, тъй като съдът е приел, че претендираната вреда се предполага, а не следва да бъде доказана. Решението в обсъжданата част, следва да бъде отменено, а с оглед обсъдения доказателствен материал, предявеният иск отхвърлен като недоказан.
Основателно е и оплакването за недопустимост на въззивното решение и в частта, с която е била присъдена и законна лихва върху главницата, считано от 27.01.2006г. до окончателното изплащане. Макар и акцесорно вземането за законна лихва следва да бъде заявено от ищеца, тъй като предметния обхват на претенцията се определя единствено от него. В случая въпреки многократно даваните указания от първостепенния съд за отстраняване нередовността на исковата му молба, ищецът не е заявил искане за присъждане на законна лихва върху претендираното от него обезщетение. Следователно, като е присъдил такава, въззивният съд се е произнесъл над поисканото и в тази част неговото решение като недопустимо следва да бъде обезсилено.
Обсъденото допуснато противоречие със задължителна практика на ВКС, както вече бе отбелязано съставлява основание за отмяна на въззивното решение, като по същество и с оглед липсата на доказателства за реално претърпяна вреда, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.На ответника в производството- сега касатор следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 3592.2лв. за всички съдебни инстанции.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 59 от 16.01.2012 г. по т.д. № 1955/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е присъдена в полза на А. И. Д. по предявения от него иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД върху сумата 13110лв.,законна лихва считано от 27.01.2006г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 59 от 16.01.2012 г. по т.д. № 1955/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която частично е отменено решението на Софийски градски съд по отношение на претенциите на А. Д. и е уважен предявения от него иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за сумата 13110лв., представляваща обезщетение за вреди от забавено изпълнение по т.1, б.”в” от предварителен договор от 28.01.2003г. за продажба на недвижим имот и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. И. Д. от [населено място] против [фирма] – [населено място] за заплащане на обезщетение по иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД на сумата 13110лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от забавено изпълнение по т.1, б.”в” от предварителен договор от 28.01.2003г.за продажба на недвижим имот.
ОСЪЖДА А. И. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 3592.20лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |