О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №220 София, 13.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3359 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Урбано БГ“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.П., срещу определение №10113 от 19.03.2021г. по в.гр.д.№6010/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК от 04.02.2021г. на „Урбано БГ“ ЕООД за изменение на решение №12500 от 17.12.2020г., в частта за разноските. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил общ писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Стилконсулт 2012“ ООД, Б. М. Г. и М. М. Ф. чрез процесуалния им представител адв.Б., в който поддържат, че жалбата е неоснователна и необоснована. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е намерил за неоснователна молбата за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като се намали поради прекомерност размера от 10 250,85лв., присъден в полза на всеки от ответниците по жалбата „Стилконсулт 2012“ ООД, Б. М. Г. и М. М. Ф. за представителство пред САС. Изложил е, че с оглед изхода на делото и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД в полза на въззиваемите са присъдени направените „Стилконсулт 2012“ ООД, Б. М. Г. и М. М. Ф. разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът вече е приел за основателно възражението за прекомерност и е редуцирал претендирания от тях адвокатски хонорар до минималните му стойности, определени в Наредба №1 от 2004г. , съобразно с цената на иска – 436 192,30лв., съставляваща данъчна оценка на правото на строеж – л.81 и че именно поради това следващата се сума на всеки от „Стилконсулт 2012“ ООД, Б. М. Г. и М. М. Ф. е 10 250,30лв. за възнаграждение за защитник пред САС. Определението е правилно. Не кореспондират с данните по делото /на листове 33 и 34 от гр.д.№709/2019г. на САС, под който номер първоначално е образувано въззивното производство се намират аввокатски пълномощни и договори за правна помощ с уговорен размер, начин на плащане на адвокатското възнаграждение за процесуалния им представител адв.Б. и удостоверяване, че е платено/ доводите на частния жалбоподател, че въззивният съд е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна без да съобрази, че по делото не са налице доказателства за изплащане на претендирания адвокатски хонорар. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че въззивният съд не е приложил действащия към момента на решаване на делото актуален нормативен акт за изчисляване на адвокатското възнаграждение. Приложена е от въззивния съд актуалната към момента на сключване на договорите /а и към постановяване на съдебния акт/ регламентация за минималните размери на адвокатските възнаграждения - Наредба №1 от 2004г. Неоснователни са доводите, че съдът е следвало да съобрази, че „Стилконсулт 2012“ ООД, Б. М. Г. и М. М. Ф. са представлявани от един адвокат. Възражението за прекомерност на уговорените и заплатени от тях адвокатски възнаграждения е прието от решаващия състав за основателно, като е редуцирал претендирания от тях адвокатски хонорар до минималните му стойности според Наредба №1/2004г. По всеки от тези договори се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 ЗАдв., а дали уговореното и заплатено възнаграждение е прекомерно се преценява единствино въз основа на критериите по чл.78, ал.5 ГПК /решение по гр.д.№553/2015г. на ВКС, ІІг.о./. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №10113 от 19.03.2021г. по в.гр.д.№6010/2019г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: