РЕШЕНИЕ N 105   София, 27 февруари 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари..…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова.......................                                                                              Севдалин Мавров..................... при секретар..............…..........Р.Виденова..........................................и в присъствието на прокурора.............…...........Б.Йотов.....................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 57/2009 година. С присъда № 62 от 06.06.2008 г. по н.о.х.д. № 67/2008 г. на Елховския районен съд подсъдимият М, гражданин на Република Турция, е признат за виновен в това, че на 18.01.2008 г., около 04.30 часа, при преминаване на ГКПП-Лесово, Ямболска област, от Република България за Република Турция, нарушил разпоредби на Валутния закон и Наредба № 10/16.12.2003 г. относно декларирането и износа на валутни ценности – 40 000 щатски долара, равностойни по курса на БНБ на 52 800 български лева, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, поради което и на основание чл. 251, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда на основание чл. 251, ал. 2 НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението – иззетите от митническите служители 40 000 щатски долара. По жалба на защитника на подсъдимия с нова присъда № 131 от 26.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 247/2008 г. на Ямболския окръжен съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 334, т. 2 НПК е постановено: А) първоинстанционната осъдителна присъда е отменена изцяло; и вместо това Б) подсъдимият Ч е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Против новата присъда в законоустановения срок е подаден касационен протест от ръководителя на Ямболската окръжна прокуратура. В протеста са развити доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК при оценяването на надлежно събраните доказателства. Твърди се, че вследствие на това се е стигнало до постановяване на оправдателна присъда, която противоречи на материалния наказателен закон. На посоченото основание се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Касационният протест се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Защитникът на оправдания подсъдим писмено е развил становище, че протестът не следва да бъде разглеждан, защото не отговаря на законовите предписания за неговото съдържание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Протестът е допустим защото отговаря на всички изисквания за форма и съдържание, посочени в чл. 351, ал. 1 НПК. Ясно са посочени подателят, оспорваният съдебен акт, касационното основание заедно с данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави. По същество касационният протест е основателен. Няма никакво съмнение, че съгласно чл. 317 във връзка с чл. 305 НПК съдържанието на постановената от въззивния съд нова присъда трябва да отговаря на законовите изисквания за първоинстанционна присъда. В случая анализът на доказателствата, на чиято основа са направени фактическите констатации, обусловили оправдаването на подсъдимия М, не съответства на предписанията по чл. 305, ал. 3 НПК, които по същество съставляват конкретизация на принципното правило по чл. 14, ал. 1 НПК относно начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. В мотивите на новата присъда (стр. 2, накрая) въззивният съд е обявил, че предстои да изложи правно-релевантната фактическа обстановка, на чиято основа се е произнесъл. Започнал е изложението, но по най-съществените обстоятелства, вместо да отрази недвусмислено собствените си констатации, е коментирал противоречивите показания на различните групи свидетели, при това без да посочи ясно кои от тях кредитира и по какви съображения (вж. стр. 3 от мотивите). Този подход прави обективно невъзможна касационната проверка за точното прилагане на закона, защото не отразява изцяло онези фактически положения, които съдът, постановил оправдателната присъда, е приел за доказани. Неразбираемо за настоящата инстанция е дали въззивният съд е дал вяра на единодушното твърдение на четиримата свидетели – митнически служители, че на достъпен за подсъдимия език му е било предложено да декларира валутата, която пренася през границата, каквато теза е поддържана от обвинението. В тази насока не бива да се преувеличава значението на обстоятелството, че на подсъдимия не е била предоставена митническа декларация, както е сторено с проверяваната присъда. Такава декларация е трябвало да се предостави само на онова преминаващо границата лице, което е изявило желание да се отзове на поканата за деклариране. Няма яснота и по друг съществен въпрос – дали по собствена инициатива подсъдимият е извадил незаконно пренасяната през границата валута или това е станало едва след като при изявлението му, че няма какво да декларира, е бил поканен за личен преглед от служителите на митницата. В тази насока съвсем безкритично показанията на свидетеля А са приети за достоверни. Абсолютно невярна е констатацията по оправдателната присъда, че те са били в пълен синхрон с обясненията на подсъдимия. На 26.05.2008 г. в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд посоченият свидетел е заявил, че мястото на което подсъдимият е извадил пакетите с пари от джобовете си е било извън кабинката на митничарите - на около 50 см. от спрялото превозно средство, с което дотогава двамата пътували. На същото съдебно заседание обаче подсъдимият Ч е обяснил, че е сторил това не извън, а вътре в кабинката, където бил извикан от служителите, очевидно за извършване на личен преглед. Спорното обстоятелство е от значение за отговора на важния за изхода на делото въпрос дали деецът е показал парите, предмет на нарушението, по собствена подбуда като акт на обявяването им пред компетентните органи, или в резултат на действията на последните, насочени към принудителна проверка на намиращите се у него вещи след заявлението му, че няма нищо за деклариране. Показанията на свидетеля Д са възприети превратно от въззивния съд и във връзка с обстоятелството дали езиковата комуникация между митническите служители и подсъдимия Ч е била нормална. Логично е да бъде поставен въпросът как свидетелят е разбрал, че от пътниците се изиска обявяване на пренасяните от тях пари, поради което сам е показал намиращата се у него валута, без същото да е валидно и за неговия спътник и сънародник. Показанията на четиримата служители на митницата (Бурнезов, М. , П. и Б. ) твърде пристрастно и много повърхностно са квалифицирани като взаимно противоречиви. Вярно е точно обратно, че по най-съществените, релевантните за точното приложение на закона обстоятелства техните твърдения са съвпадали напълно. Това заключението се отнася най-вече до факта, че подсъдимият е бил поканен да декларира носената от него валута над разрешения за пренасяне размер, а едва след като е обявил, че не пренася такава, е бил поканен за извършване на личен преглед, при който бил принуден да я покаже и предаде на митничарите. Доколкото наистина е имало някои незначителни противоречия, те са в отделните детайли и са лесно обясними с несъвършенството на човешката памет. Анализът на доказателствените материали, извършен от въззивния съд, не само е необективен, но и непълен. От вниманието на съда са убягнали такива релевантни към предмета на доказване обстоятелства, че на митническия пункт е имало указателни табели на различни езици, включително и на турски, относно задълженията на лицата, които преминават граница, да декларират носената от тях валута над определен размер. Пренебрегнато е и обстоятелството, че като международен шофьор подсъдимият често е пътувал в чужбина, а в случая се е връщал от Молдова за родината си. При тези данни много трудно може да бъде защитена тезата за неопитност при преминаване на граничен контрол или неосведоменост относно правилата за деклариране и пренасяне на валутни ценности, както и за езикови затруднения при комуникирането с чуждестранни митнически служители. Категорично е заключението на настоящата инстанция, че формирането на вътрешното убеждение на съда, постановил новата оправдателна присъда, е опорочено от гледна точка на изискванията по чл. 14, ал. 1 НПК. Това процесуално нарушение е съществено, защото е ограничило обвинителната власт при упражняване на конституционната си функция да изисква осъждане на лицата, за които е доказано, че са извършили престъпление от общ характер. Налице са предпоставките за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Необходима е повторна второинстанционна проверка на постановената от първата инстанция осъдителна присъда, при която доказателствата трябва да се анализират всестранно, пълно и обективно. При новото въззивно разглеждане следва да се има предвид, че приложимото за случая вътрешно законодателство относно режима на внос и износ на парични средства и тяхното деклариране при излизане от границите на страната е в пълен синхрон с Регламент (ЕО) 1889/2005 г. от 26.10.2005 г. на Европейския парламент и Съвета за “контрола на парите в брой при влизане или излизане от общността”. Абсолютно неправилно, без никаква правна основа в мотивите на проверяваната нова присъда е прието, че установените национални и европейски регламенти не се отнасят за преминаващите “транзит” през общността валутни ценности, защото единствената им цел била да няма изтичане на местна валута или на валута, ползвана от друга държава-членка. Повече от абсурдно е да се поддържа, че транзитното влизане и излизане на парични средства в една обособена в национално или международно отношение територия няма характера на внос и износ на валута. В действителност създадената контролна система е насочена основно към събиране и обмен на информация относно движенията на парите в брой, намиращи се във физическо лице, което влиза или излиза от общността, с оглед на евентуално предотвратяване на изпирането им, когато се придобити ч. незаконна дейност (вж. мотивите към посочения по-горе Регламент). По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ нова присъда № 131 от 26.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 247/2008 г. на Ямболския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Ямболския окръжен съд за ново въззивно разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.