Ключови фрази


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 10.05.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 338/2022
година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.), [населено място] против определение № 779 от 07.12.2021г. по ч. т. д. № 712/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, VІ-9 състав определение № 261906 от 02.04.2021 г. по т. д. № 2064/2018 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените от дружеството-частен касатор искове с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване несъществуването на всички приети вземания на кредитора „Ви Ай Джи Пропъртис България“ АД, [населено място], произтичащи от договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г. и решение по арбитражно дело № 4/2016 г. по описа на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като неправилно. Изразява несъгласие с извода на предходните инстанции за недопустимост на производството по предявените от него искове по причина влязлото в сила арбитражно решение за процесните вземания, като поддържа, че разглеждането на исковете по чл. 694 ТЗ е в изключителната компетентност на съда по несъстоятелността, т. е. в компетентността на държавния съд и затова арбитражното решение, с което е разгледан същият спор, не следва да бъде зачетено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е аргументирано с твърдението за очевидна неправилност на въззивното определение – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и за противоречието му с решение № 62 от 18.05.2011 г. по т. д. № 1182/2010 г. на ВКС, II т. о. (това основание е въведено в частната жалба, а не в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК), както и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, заявено по отношение на въпроса: „При наличие на уговорена между страните арбитражна клауза, съгласно която пред арбитражен съд се разглеждат споровете, произтичащи от същия договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, и при наличие на предявен иск по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, в рамките на производство по несъстоятелност на една от страните по договора следва ли да се прилага посочената арбитражна клауза или същата се явява неприложима към спорове във връзка с откритото производство по несъстоятелност на някоя от страните и кой е компетентният орган – държавният съд или уговореният арбитраж, относно произнасянето по спорния, в посоченото производство, въпрос между страните“.
Ответникът по частната касационна жалба – „Ви Ай Джи Пропъртис България“ АД, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на обжалвания акт в сила по съображения в писмен отговор от 17.02.2022г. Не претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по искове с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване несъществуването на всички приети вземания на „Ви Ай Джи Пропъртис България“ АД в производството по несъстоятелност на „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.), [населено място], въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на същите поради това, че спорът за тези вземания е разрешен с арбитражното решение по в. а. д. № 4/2016 г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, което е влязло в сила на 16.01.2017 г., т. е. преди откриването на производство по несъстоятелност на ищеца „Селект Моторс Къмпани“ АД с решение № 637 от 26.03.2018 г. по т. д. № 897/2017 г. на СГС. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 299 ГПК, поради което спорът за процесните вземания на „Ви Ай Джи Пропъртис България“ АД не може да бъде пререшаван.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, касационният контрол не може да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното определение.
Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение/определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частният касатор е аргументирал посоченото основание с общото твърдение, че определението е „грубо нарушаващо относимия материален закон, съответно постановено в явно противоречие с изчерпателно определения специален процесуален ред в ТЗ“, от което обаче не може да се направи извод за „очевидна неправилност“ в смисъла на това понятие, изяснен в практиката на касационната инстанция.
На второ място, не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първото от посочените основания изобщо не подлежи на обсъждане предвид липсата на формулиран конкретен правен въпрос съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, следва да се отбележи, че твърдяното противоречие между обжалваното определение и цитираното от жалбоподателя решение не е налице, тъй като двете хипотези са напълно различни – в решението на ВКС е разгледан спор по реда на чл. 47 ЗМТА, при който искът по чл. 694 ТЗ е бил предявен пред арбитража след откриване на производството по несъстоятелност, за разлика от настоящата хипотеза, при която вземанията са установени с арбитражно решение, влязло в сила преди откриване на производството по несъстоятелност.
Що се касае до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въпросът, който се поддържа за него, няма характер на обуславящ за изхода на делото, тъй като съдът не е аргументирал недопустимостта на исковете с наличието на арбитражна клауза, обосноваваща приложение на чл. 8, ал. 1 ЗМТА вр. чл. 19 ГПК, а със силата на пресъдено нещо по спора за процесните вземания, формирана преди откриване на производството по несъстоятелност.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 779 от 07.12.2021г. по ч. т. д. № 712/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: