О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1 София, 02.01.2019 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3018/2018 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Дрийм Резидънс“ ЕООД, гр. Варна срещу постановеното от Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав определение № 20442 от 02.10.2018 г. по ч. гр. д. № 11670/2018 г. С обжалвания акт е оставена без уважение подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 27.07.2018 г. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на законна ипотека в негова полза за сума в размер на 10 000 евро върху имот с идентификатор 68134.1007.1419.1.5. по молба вх. № 49395/27.07.2018 г. В частната касационна жалба се поддържа становище за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди се, че съдът изобщо не е обсъдил доводите в частната жалба за това, че непогасеният размер от продажната цена на процесния имот, както и срокът за плащането му, са посочени в самия нотариален акт, който е вписан и препис от който е приложен към молбата за вписване на законната ипотека. Освен това, според частния касатор, при преценката си за законосъобразността на отказа на съдията по вписванията решаващият състав не е приложил относимата към случая задължителна съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като изобщо не е изложил мотиви за несъобразяването си с нея. Като значим за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Непосочването на срока за плащане на оставащата част от цената на недвижим имот (падежа на задължението) в заявлението за вписване на законна ипотека, подадено от продавача на имота, съставлява ли основание за отказ от извършване на вписване на законна ипотека, при положение че във вписания вече нотариален акт е записано, че продажната цена не е напълно платена, посочен е размерът на оставащото задължение, а също и начинът, по който се определя срокът за заплащането на остатъка от цената, а в заявлението за вписване на законна ипотека е посочен размерът на неплатената сума към датата на подаването му, за която сума се иска вписване на законна ипотека върху имота, или съдията по вписванията няма право да откаже вписване на законна ипотека само поради непосочен падеж на задължението в молбата за вписването й“. По отношение на така поставения въпрос се твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), евентуално – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на формирана практика (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Освен това, в самата частна касационна жалба е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване – очевидна неправилност на акта поради „формалистичния подход“ за отказа за вписване, проявен както от съдията по вписванията, така и от съда. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че депозираната от „Дрийм Резидънс“ ЕООД молба за вписване на законна ипотека не съдържа един от реквизитите, посочени изрично в чл. 168, ал. 2 във връзка с чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 16 от Правилника за вписванията, а именно – в нея не е посочен падеж на задължението, което се обезпечава със законната ипотека. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, поставеният от частния касатор въпрос е обуславящ за изхода на конкретното дело, т. е. налице е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на същия обаче не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Неоснователно е твърдението на частния касатор за противоречие на обжалваното определение със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В съответствие с тези постановки, решаващият състав е преценил, че молбата за вписване на законна ипотека трябва да съдържа данните, предвидени в чл. 16 от Правилника за вписванията чрез препращане към чл. 167, ал. 2 ЗЗД, един от които е падежът на обезпеченото вземане. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния касатор на разпоредбата на чл. 6 ПВ и по-конкретно на липсата на изискване в нея подлежащият на вписване акт да съдържа падеж на вземането. С оглед систематичното й място в раздел ІІ „Вписване на актове относно недвижими имоти“, следва да се счете, че тази разпоредба касае съдържанието на подлежащите на вписване актове по чл. 4 ПВ, но не и молбите за вписване на законна ипотека, чието съдържание е предмет на изрична регламентация в чл. 16 ПВ във връзка с чл. 167, ал. 2 ЗЗД. По отношение на поставения въпрос не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото отговорът на въпроса какво трябва да е съдържанието на молбата за вписване на законна ипотека, респ. дали падежът на вземането трябва да е посочен в нея, следва ясно и недвусмислено от самата разпоредба на чл. 167, ал. 2 ЗЗД, към която изрично препраща чл. 16 ПВ, поставеният от частния касатор въпрос не може да бъде преценен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното определение. Очевидно неправилно би бил съдебният акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая, частният касатор е обосновал твърдяната от него очевидна неправилност с несъобразяването на обжалвания акт с цитираната задължителна съдебна практика, каквото, по изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че не е налице. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 20442 от 02.10.2018 г. по ч. гр. д. № 11670/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: