Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 25.05.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №407 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от управителя В. П., срещу решение №1507 от 08.07.2015г. по в.т.д.№4210/2014г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С него е отменено решение №1129 по 17.07.2014г. по т.д.№6050/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ - 14 с-в, с което е признато за установено, че не съществува приетото, включено в обявения на 09.05.2013г. в ТР по партидата на [фирма] списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ, вземане на [фирма], [населено място], за сумата 5 597 663,68 лв., от които 3 969 859,89 лв. главница и 1 437 803,79 лева лихви, дължими по Договор за банков кредит №58/04 от 10.06.2004г., по Договор за банков кредит №212/05 от 04.07.2005г. и по Договор за банков кредит №479/07 от 15.03.2007г. и вместо това е отхвърлен предявен от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ – за установяване недължимост на вземане по договор за кредит №311/06г. и анекси към него, предявено и включено в списъка на приетите предявени вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място], в размер на 5 597 663,68 лв., от които 3 969 859,89 лв. главница, 649 978,09 лв. договорна лихва от 21.06.10г. до 20.06.12г., 716 421,13 лв. наказателна лихва от 20.07.11г. до 18.03.13г., 34 022,17 лв. такса за управление на кредит и 37 382,40 лв. съдебни разноски. Със същото решение [фирма] /в несъстоятелност/, е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], разноски за производството, представляващи 350 лв. възнаграждение за вещо лице и 111 953,28 лв. разноски за държавна такса по обжалването, както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 223 906,55 лв. на основание чл.694 ал.2 изр.2 от ТЗ. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на вземане по договор за кредит №311/2006г. В случай, че съдът счете решението за допустимо, касаторът поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с чл.266 от ГПК, тъй като е обсъдил в решението си твърдения и доказателства, посочени от ответната страна за първи път пред въззивната инстанция, въпреки, че те са били преклудирани. Навежда доводи, че от момента на образуване на делото до приключване на съдебното дирене в първа инстанция ответната банка не е посочила нито веднъж, че е налице грешка в посочените договори за кредит, а такова възражение е релевирано за първи път едва с въззивната жалба. Също поддържа, че извършената от синдика поправка на очевидна фактическа грешка е незаконосъобразна, доколкото в преклузивния срок по чл.690 от ТЗ, банката не е упражнила правото си да възрази срещу допусната грешка в списъка на приетите вземания. Ответникът [фирма], [населено място] поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Оспорва твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото първоинстанционният съд е допуснал събирането на доказателства относно съществуването на вземане по договор за банков кредит №311/06 от 20.06.2006г., като по този начин съдът е приел, че разглежда дело за установяване на вземане по този договор. Счита, че съдилищата не са излезли извън спорния предмет, доколкото по делото е било безспорно,че между страните не съществуват договори за банков кредит №58/04, №212/05 и №479/07, а има само един сключен договор за кредит – договор №311/06. С определение №836/03.11.2016г. по настоящото дело на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Софийски апелативен съд е допуснато до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 09.05.13г. в ТР е обявен списък на приетите предявени вземания, в който ответната банка е включена като кредитор с вземане в общ размер 5 597 663,68 лв., от които 3 969 859,89 лв. главница, 649 978,09 лв. договорна лихва от 21.06.10г. до 20.06.12г., 716 421,13 лв. наказателна лихва от 20.07.11г. до 18.03.13г., 34 022,17 лв. такса за управление на кредит и 37382,40 лв. съдебни разноски, а като основание за вземането в списъка са посочени договор за банков кредит №56/04, договор за банков кредит №212/05 и договор за банков кредит №479/07. Приел е за безспорно, че такива договори няма сключени между страните. Установил е, че с определение от 17.01.14г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на ищеца и е одобрил списъка на приетите вземания с предходно направените в него изменения по другите възражения. Посочил е, че в хода на производството по предявения иск по чл.694 от ТЗ синдикът на [фирма] е извършил последваща поправка на първия списък на приети предявени вземания, касаеща основанието на вземането на [фирма], [населено място] с вярно основание – договор за кредит №311/06 и анекси №№1-7 към него, както и ЕИК на кредитора. След на анализ на приетите в производството пред първата инстанция писмени доказателства и на заключението на допуснатата в производството пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че предявените от [фирма], [населено място], в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество вземания по договор за кредит №311/06г. и анекси към него съществуват като валидно възникнали, изискуеми и непогасени към момента на предявяването им. Изтъкнал е, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за извършени от него плащания над посочените от вещото лице към момента на предявяването на вземанията, с което да е намалил размера им или да ги е погасил изцяло. Отделно от това е изложил съображения, че липсата на представени при предявяването документи, установяващи основанието и размера на предявеното вземане, не е основание да се приеме, че такова не съществува, щом възникването и съществуването на правоотношението, от което произтичат вземанията, е доказано в настоящото производство. Поради това е отменил обжалваното въззивно решение и е отхвърлил като неоснователен предявения иск. Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че постановеното от Софийски апелативен съд решение се явява процесуално недопустимо, като постановено по непредявен иск. Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл.694 ал.1 от ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл.692 от ТЗ; да е спазен срокът по чл.694 ал.1 от ТЗ. Тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно, при предявен иск по чл.694 ал.1 от ТЗ сезираният съд е длъжен да извърши самостоятелна проверка за наличие на посочените предпоставки за допустимост на предявения иск, като не е обвързан от становището на съда по несъстоятелност относно това дали вземането е предявено в производството по несъстоятелност в срока по чл.685 от ТЗ. Задължителните предпоставки за допустимост на иска следва да са налице до приключването на производството и съответно отпадането на някоя от тях в хода на производството води до недопустимост на предявения иск. В случая предпоставките за допустимост на иска са били налице при образуването на първоинстанционното производство. В хода на производството обаче са настъпили нови обстоятелства, които са от значение за допустимостта на предявения иск. Синдикът на [фирма] е извършил последваща поправка на първия списък на приети предявени вземания, касаеща основанието на вземането на [фирма], [населено място], като е посочено ново основание – договор за кредит №311/06 и анекси №№1-7 към него, както и ЕИК на кредитора. За тази цел синдикът е съставил и обявил в Търговския регистър на 18.03.2014г. списък за поправка на очевидна фактическа грешка. Срещу този списък е било подадено в срок възражение от длъжника, като с определение №6214 от 08.05.2014г. по т.д.№2525/2012г. на СГС, ТО, VІ -1 състав, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на длъжника срещу списъка за поправка на очевидна фактическа грешка. Доколкото по отношение на претендираното от кредитора [фирма] вземане вече е образувано производство по чл.694 от ТЗ, безпредметно е било повторното предявяване на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на същото вземане от страна на длъжника. Независимо от това предметът на иска по чл.694 от ТЗ – спорното вземане, отричано от длъжника, следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на приетите вземания, както по своя титуляр и размер, така и по основание. Извършената от синдика поправка на основанието на приетото вземане, е следвало да намери отражение в предмета на производството по чл.694 от ТЗ, както правилно е преценил въззивния съд. Тази промяна в основанието на вземането, отричано от длъжника – ищец по иска по чл.694 от ТЗ, обаче не може да бъде въведена служебно от съда, доколкото предметът на търсената с иска защита се определя от ищеца. С оглед на това съдът е следвало да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност като съобрази основанието на предявения от него иск с извършената поправка в основанието на вземането, извършена от синдика в списъка на приетите вземания. Съгласно т.4 от ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС, постановките на което за настоящата хипотеза са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./., въззивният съд е този, който при констатирана нередовност на исковата молба следва да инициира процедурата по отстраняване на нейната нередовност, а при бездействие на ищеца да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството. В случая въззивният съд, въвеждайки сам изменение на основанието на иска в нарушение на принципа на диспозитивното начало, се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран. Определяйки предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, съдът е разгледал иск на непредявено основание и е постановил недопустимо решение. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено на основание чл.281 т.2 от ГПК, вр чл.293 ал.4 и чл.270 от ГПК, като съгласно чл.293 ал.3 от ГПК, делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, при което въззивният съд следва предприеме съответните процесуални действия за отстраняване нередовността на исковата молба по реда на чл.129 ал.2 от ГПК съобразно дадените с настоящото решение указания. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и разпоредбата на чл.694 ал.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.105/2016г./ При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС – чл.294 ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №1507 от 08.07.2015г. по в.т.д.№4210/2014г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.