Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  125   гр. София, 18 май  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева     при секретаря … Кр. Павлова …………………………………. в присъствието на прокурора Гебрев ………………………………………........ изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………….... наказателно дело № 92 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители - В. М. и М. М. , чрез повереника (адв. Вълков), против присъда от 13.11.2008 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2915/08 г. В жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон. В допълнителните съображения се поддържа, че присъдата е необоснована с аргументи за неправилна оценка на свидетелските показания. Жалбоподателите считат, че въззивният съд незаконосъобразно е оправдал подсъдимия, като е приел, че не е налице влизане в чуждо жилище чрез използване на хитрост. Поради това искат присъдата да бъде отменена. В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата, а защитникът на подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбата е основателна, защото материалният закон не е приложен правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 13.11.2008 г. по в. н. о. х. д. № 2915/08 г. Софийският градски съд е отменил осъдителна присъда от 17.04.2008 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 4751/04 г. и подсъдимият М. И. Г. е признат за невинен в това, на 26.04.2002 г. в гр. С. да е влязъл в чуждо жилище - на В. и М. М. , като е употребил за това хитрост и деянието е извършено от две лица, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Жалбата, която почива единствено на касационното основание за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНА. Поначало възражението на жалбоподателите срещу оценката за достоверност или недостоверност на доказателствените средства, довела до фактически констатации в противоречие със събраните и проверени по делото доказателства, представлява довод за необоснованост, което не е касационно основание за отменяване на присъдата. Затова и касационната проверка дали материалният закон е приложен правилно може да се основава единствено на фактическите положения, които въззивният съд е приел за установени. Според жалбоподателите налице е влизане в чуждо жилище, а подсъдимият и св. М са използвали св. Е, за да заблудят св. В. Наказателният кодекс не санкционира простото влизане в чуждо жилище. Изпълнителното деяние по чл. 170, ал. 1 НК се състои във влизане без право в жилището на друго лице по един от точно изброените начини и без свободно изразено съгласие от страна на обитателя (условие, което логически произтича и от начините, които законът изисква). Софийският градски съд, изследвайки отделните елементи от основния състав на престъплението съобразно фактите, приети за установени, е направил своето заключение, че подсъдимият М е влязъл в чуждо жилище без съгласието на св. В. Не е открил обаче правдиви и убедителни доказателства това да е станало с помощта на проявена хитрост - обективно осъществени действия от подсъдимия и от св. М, насочени да заблудят св. В, за да влязат през вече отворената врата в жилището на семейство М. . В тази връзка съдът е приел за доказано, че св. Е, св. М подсъдимият Г заедно се качили до жилището, след което св. Е е позвънил на звънеца. Св. В. М. отворила вратата и докато разговаряла със св. Е, св. М влязъл в апартамента, а след него и подсъдимият. От доказателствено гледище съдът е констатирал две групи свидетели, всяка от които е обслужвала диаметрално противоположни тези. Подробно е обсъждал и аналитично е констатирал съществуващите противоречия в свидетелските показания, а в мотивите изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Отказал е да кредитира показанията на св. Е на св. В, изхождайки не от близост помежду им или съседски взаимоотношения, а заради противоречия в свидетелските изявления. При това положение съдът не е приел за достоверни показанията на св. В, че още с отварянето на вратата св. М подсъдимият незабавно и изненадващо са влезли в нейното жилище. Не е оценил като достоверни и показанията, че св. М подсъдимият са прикривали присъствието си в момента, в който св. Е е позвънил на звънеца на апартамента и докато е разговарял със св. В. Затова и съобразно рамките на правомощията си, Върховният касационен съд не може да решава по нов начин въпроса относно приетите за недостоверни показания на св. В на св. Е, какъвто ефект се стремят да постигнат в случая двамата жалбоподатели. Когато от фактическите констатации на Софийския градски съд произтича липсата на съставомерен признак, какъвто е употребата на хитрост, от правна страна законосъобразно е прието, че подсъдимият М. И. Г. не е извършил престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 НК, респективно материалният закон не е нарушен, а е приложен правилно. Присъда следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 13.11.2008 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2915/08 г., с която подсъдимият М. И. Г. e оправдан за престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: