Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр. София, 13.03.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 959 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 87 от 3.06.2011 год. по гр. д. № 145/2011 год. на Варненския апелативен съд е потвърдено решението от 14.01.2011 год. по гр. д. № 348/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено в отношенията между А. Н. Б. и А. П. Б., че първата притежава ½ ид. ч. от правото на строеж върху жилище № 5, находящо се в [населено място] район „О.”, [улица] площ 55.20 кв. м., на трети етаж, състоящо се от входно предверие, баня-тоалет, кухненски бокс, трапезария, дневна-спалня и тераса, ведно с надземно складово помещение с площ 1.20 кв. м., ведно с 4.27 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот № * в 7 подрайон, придобит чрез покупко-продажба от привидна страна – А. Б., с нот. акт № */2005 год. Въззивното решение е обжалвано от ответницата А. П. Б., чрез пълномощника й адв. Р. Н. от АК – [населено място] и с определение № 993 от 3.11.2011 год. е допуснато касационното му обжалване при наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси за същността на правоотношението между страните по повод придобиването на спорното право на строеж и начина на разкриването му с представеното „обратно писмо”, неговата характеристика, както и наличието на фигурата на скрит пълномощник за придобиване на вещно право при липса на сключен с нотариална заверка на подписите писмен договор за поръчката, обусловили решаващите правни изводи във въззивното решение относно приетата симулация. Прието е, че произнасянето по тях е в противоречие на представените от касаторката две решения на ВКС относно предмета на доказване при твърдяна симулация и тежестта за това на страната на ищеца. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат отхъврлени. Ответницата по касационната жалба и ищца А. Н. Б., чрез пълномощника й адв. Ан. Д. оспорва жалбата по съображенията в постъпилия писмен отговор. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което установителният иск за собственост е уважен, въззивният съд е приел, че между страните по делото е имало съглашение окончателния договор с „Н.” E. да се сключи от ответницата, но действувайки като скрит пълномощник на ищцата по отношение на ½ ид. ч. от придобитото право на строеж. Изводът е обоснован с признанието на ответницата, съдържащо се в т. 2 и т. 3 от представеното по делото обратно писмо, че във вътрешните им отношения действителният титуляр на половината от придобитото право принадлежи на ищцата. Това съглашение е съществувало и към момента на сключване на предварителния договор с дружеството – 10.10.2005 год., тъй като според неговите клаузи ищцата е поела и изпълнила своите задължения да плати половината от цената на правото на строеж, а е уговорено окончателният договор за прехвърляне да се сключи само с ответницата. Съдът приел, че е налице особена хипотеза на симулация, при която третото лице не знае, че договаря с привидна страна, т. н. скрит пълномощник, като на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД съдът приел, че в отношенията между страните по делото следва да се приложат правните последици на прикритото им съглашение, по силата на което ответницата е придобила от свое име, но за сметка на ищцата спорната ½ ид. ч. от правото на строеж на жилището. С оглед съображенията на въззивния съд за наличие на особена хипотеза на симулация в страните по обективирания с нот. акт договор за покупко-продажба при наличието на фигурата на скрит пълномощник на страната на купувача, въпросите за действителните отношения между страните по делото по повод придобиването на правото на строеж, начина на разкриването им с представеното обратно писмо и липсата на писмен договор за поръчката, с нотариална заверка на подписите, са релевантни за спора. Симулация при сключване на договор е налице при опорочаване волеизявлението на страните по него. Когато волята им е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато искат да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключения договор, симулацията е относителна. И в двата случая договорът е нищожен, като привиден, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като във втория случай съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. В случая ищцата не е твърдяла, нито е искала обявяване нищожност на сключения договор за продажба като привиден, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърдяла е, че с оглед плащането на половината от цената на придобитото право на строеж е собственик на ½ ид. ч. от него, и с оглед признанието на това обстоятелство от ответницата, материализирано в представеното обратно писмо с нотариална заверка на подписа й, всъщност е поддържала разкриване на симулацията между нея и ответницата в смисъл, че последната е придобила половината от правото на строеж за нейна сметка, като неин пълномощник. В представеното от касаторката решение № 1405 от 10.01.2009 год. по гр. д. № 4689/2007 год. на 4 г. о. на ВКС е прието, че тежестта на доказването на твърдяната относителна симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно провеждане на иска благоприятни последици за себе си. Ето защо следва да представи такива доказателства, които по несъмнен начин да установят, че целената сделка всъщност е различна от тази която официално е удостоверена – в случая, че купувачи са и двете страни по делото, а не само ответницата, както е по представения договор. И още – доказването на ищеца в този процес следва да бъде главно и пълно. В същия смисъл е и другото представено решение на ВКС - № 959 от 21.12.2009 год. по гр. д. № 1951/2008 год. на 3 г. о., имащо за предмет спор за установяване на привидност на договор, при твърдяна относителна симулация. И в него е прието, че установяването на този факт е задължение на страната, която го твърди в процеса в случая на ищеца, по общото правило на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./. Твърденията на ищцата в настоящия спор, макар и неясно формулирани, но във връзка с представените доказателства, действително обосновават извод за твърдение за симулация на страната на купувача по договора за покупко- продажбата на правото на строеж за описаното жилище. Същата се домогва да установи, че ответницата е неин скрит пълномощник, въз основа именно на представеното обратно писмо с нотариална заверка на подписа на ответницата. При липса на твърдения за съглашение и с продавача по договора е изключена хипотезата на подставено лице за спорната ½ ид. ч. от правото на строеж, а и предварителният договор между страните по делото и продавача-търговското дружество, я изключват. Изводът в тази насока в обжалваното решение се споделя от настоящата инстанция. Поради приетото по-горе за предмет на спора разкриването на симулацията на страната на купувача по договора, представената от касаторката съдебна практика по поставените въпроси за разкриването й е приложима към настоящия казус, и се споделя като правилната такава. За да разкрие привидност относно покупката на ½ ид. ч. от правото на строеж, ищцата носи доказателствената тежест да я установи по един несъмнен начин, а с оглед липсата на твърдения за наличието на три сделки – привидна, прикрита и тази между нея и ответницата за тази спорна половина от придобитото право, явно това не се постига. Твърдения за такава особена симулация липсват. С оглед на горните съображения и като прецени данните по делото във връзка с доводите на страните, настоящият състав намира направения от въззивния съд в обжалваното решение извод за неправилен, поради което и същото следва да се отмени. Спорът по делото е за собствеността на ½ ид. ч. от правото на строеж, придобито от ответницата с нот. акт № */2005 год., с твърдение от ищцата за заплащане на половината от цената му и признанието на ответницата, че действителен собственик поради това плащане на половината от него е ищцата, удостоверено с представеното по делото обратно писмо. Плащането на цената не е придобивен способ за вещното право, а е правопораждащ облигационни отношения факт. Представеното обратно писмо, съдържащо изявления и признания на ответницата за принадлежност на вещното право, също не обосновава наличие на придобивен способ, тъй като такива придобивни способи не са предвидени в закона – чл. 77 ЗС. То не представлява и доказателство за косвено представителство, тъй като липсват доказателства по делото /а няма и такива твърдения/ за наличие на поръчка във формата на писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните по делото, за придобиването на имота, съгласно чл. 293, ал. 3 ЗЗД. Само при наличието на такъв ищцата би могла да установи наличието на скрит пълномощник при сключването на договора по нот. акт № */2005 год. за придобиване на правото от името на ответницата за сметка на ищцата в претендирания обем на същото и последната да е легитимирана да предяви директния иск за собственост по чл. 292 ал. 2 ЗЗД срещу довереника си, позовавайки се на действителните им отношения между тях. В настоящия случай този иск е неоснователен. В подкрепа на горния извод е и представения договор от 10.10.2005 год., сключен от страните по делото с представляващия дружеството, продавач по нотариалния акт, съгласно който страните са договорили последният да продаде правото на строеж на описания апартамент на А. П. Б., след заплащането на уговорената по договора сума и прехвърляне на машини и съоръжения, задълженията за което са поели и двете – и ищцата, и ответницата. Мотивите за това са ирелевантни. Поради това и установителният иск за собственост е недоказан, а въззивното решение с което е направен обратен извод, следва да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и вместо това се постанови друго, с което същият се отхвърли. С оглед на този изход на спора по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединения иск за връщане на претендираната сума, платена като цена, по който иск въззивният съд не се е произнесъл с оглед уважаването на главния. Поради това и делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по него, налагащо извършването на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по искането за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. ал. 2 и 3, във връзка с чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 87 от 3.06.2011 год. по гр. д. № 145/2011 год. на Варненския апелативен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Б. чрез адв. Ан. Д., с адрес за призоваване [населено място], [улица], офис 304 против А. П. Б. от [населено място], [улица], установителен иск за собственост на ½ ид. ч. от правото на строеж върху жилище № 5, находящо се в [населено място], район „О.”, [улица] площ 55.20 кв. м., на трети етаж, състоящо се от входно предверие, баня-тоалет, кухненски бокс, трапезария, дневна-спалня и тераса, ведно с надземно складово помещение с площ 1.20 кв. м., ведно с 4.27 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот № * в 7 подрайон, придобит чрез покупко-продажба от привидна страна – А. Б., с нот. акт № */2005 год. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия въззивен съд за произнасяне по предявения евентуален иск от А. Б. против А. Б. за връщане на сумата от 40 000 лв. със законната лихва до окончателното й изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.