Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 03 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Елена Величкова Капка Костова при участието на секретаря Даниела Околийска и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 487/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в сила определение от 27 август 2013 година на Районен съд – гр. Никопол, постановено по нохд № 267/2013 година, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдената М. М. С. за извършено от нея престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. ал. 1 и ал. 2 от НК. В искането са заявени допуснати в хода на съдебното разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, което ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посочените в него основания за възобновяване на делото. Осъдената М. С. не участва лично, редовно призована. Представлява се от назначения за служебен защитник адвокат Л. Д. от САК, която изразява становище за основателност на искането, възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представя писмени бележки с доводи в подкрепа на становището си. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното определение Никополският районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдената М. М. С. за това, че на 07. 08. 2013 година, в дома си в [населено място], Плевенска област, при условията на повторност, е съхранявала незаконно придобит от другиго дървен материал – 0.5 куб. м. черничеви дърва за огрев, на стойност 27 лева, от горски имот, собственост на [община] и спадащи към горския фонд, маловажен случай, поради което и на основание чл. 235, ал. 6 във вр. ал. 1 и ал. 2 от НК, е осъдена на глоба в полза на държавата в размер на 100 (сто) лева. Одобреното споразумение съдържа клауза за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – 0.5 куб. м. дърва на стойност 27 лева, както и за възлагане на направените по делото разноски в размер на 40 лева. Определението е постановено на 27. 08. 2013 година, когато е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен инстанционен контрол. Като съдебен акт, постановен по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК, то попада в обхвата на актовете по чл. 419, ал. 1 от НПК. Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и е постъпило в първоинстанционния съд в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК – на 26. 02. 2014 година. Разгледано по същество, то е неоснователно. В искането се твърди, че при съдебното разглеждане на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила, преценени от вносителя на същото като съществени, а именно: - съдебният състав по делото не е съобразен с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което се явява незаконен, - съдията-докладчик по делото не е изготвил изрично разпореждане за насрочването му и - съдът е одобрил споразумението в нарушение на изискването на чл. 381, ал. 3 от НПК за възстановяване на причинените от престъплението имуществени вреди. 1. Съдебното производство по делото е образувано по внесен от РП – гр. Никопол обвинителен акт срещу М. С. с обвинение по чл. 235, ал. 3 във вр. ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28 от НК. За това престъпление законът предвижда наказания лишаване от свобода от една до осем години и глоба от 5000 до 15000 лева. Вярно е, че в тези случаи разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК изисква състав на съда от един съдия и двама съдебни заседатели, както е вярно и това, че съдебното разглеждане по настоящето дело пред първа инстанция е проведено от едноличен съдебен състав. Съвсем не е без значение обаче обстоятелството, че в този си състав съдът е решил само въпросите по чл. 271 и чл. 272 от НПК – по даване ход на делото и проверка на самоличността на явилите се лица (л. 8 от нох дело), както и е разяснил правата на страните за отводи и нови искания. Последвало е изменение на обвинението в такова по чл. 235, ал. 6 от НК (маловажен случай), направено от представителя на обвинителната власт, което предпоставя едноличен съдебен състав. Това изменение, впрочем, е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от НПК, доколкото съдебното следствие е последният възможен момент за изменение на обвинението, но по-същественото е, че в случая то е ненужно, защото едновременно със становищата по измененото обвинение представителите на обвинението и защитата са заявили наличието на постигнато между тях споразумение за решаване на делото, вкл. по правната квалификация на деянието именно по чл. 235, ал. 6 от НК. Клаузите на споразумението са съобщени, отразени в съдебния протокол и съответно подписани от прокурора, защитника и подсъдимата, изразила по този начин съгласието си с него и декларирала отказа си от разглеждане на делото по общия ред, съобразно изискванията на чл. 381, ал. 6 от НПК (с. 2 - 3 от протокола). В протокола е вписано съдържанието на окончателното споразумение и то е одобрено от съда като постигнато в съгласие със закона и морала. С него е ангажирана наказателната отговорност на осъдената С. за извършеното престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, а наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 3 от НПК. При тази данни по делото ВКС намира, че не е допуснато релевираното нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Предмет на проверката по реда на възобновяването на наказателните дела е определението на съда по чл. 382, ал. 7 от НПК. То е постановено еднолично и в съответствие с разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1 и чл. 382, ал. 2 от НПК. Споразумението е сключено при условията на чл. 384 от НПК и при спазване на реда и изискванията по чл. 381 от НПК, както това бе посочено по-горе. Или иначе казано, атакуваният пред ВКС съдебен акт не е постановен от незаконен състав по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. 2. По делото е проведено бързо производство по реда на Глава ХХІV от НПК. Съгласно разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от НПК, съдията-докладчик насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му и разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да призове него, свидетелите и експертите за съдебното заседание, като подсъдимият има право на отговор в тридневен срок от получаването на акта. Видно от данните по делото, всички изискуеми от закона действия на съдията-докладчик са били извършени – делото е било насрочено за разглеждане на следващия ден след постъпването му в съда, подсъдимата е била редовно призована, явила се е лично и с назначения от съда служебен защитник, в съдебното заседание е заявено и одобрено надлежно споразумение за решаване на делото. Формалната липса на нарочно изготвено разпореждане за насрочване на делото по никакъв начин и в никаква степен не е ограничило правата на подсъдимата, както се твърди в искането за възобновяване на делото. Всички изискуеми от закона действия са били извършени, което е позволило разглеждането на делото в съдебното заседание на 27. 08. 2013 година. Поради това, няма основание да се приеме, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, още повече то да е съществено по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. 3. Неоснователно е и възражението за одобряване на споразумението в нарушение на разпоредбата на чл. 381, ал. 3 от НПК, според която споразумението е допустимо само след възстановяване на причинени с престъплението имуществени вреди или тяхното обезпечаване. В конкретния случай, от престъплението по чл. 235 от НК са последвали имуществени вреди в размер на 27 лева – стойността на инкриминираните 0.5 куб. м. дърва, предмет на престъплението. Видно от съдържанието на приложените в копия по делото акт за установяване на нарушение и констативен протокол (л. 16 - 18 от ДП), при извършване на проверката тези дърва са задържани от администрацията на Община – Г., което е обезпечило вредите, а впоследствие дървата са отнети и върнати, като това изрично е включено като клауза в споразумението (с. 4, абз. 2 от съдебния протокол от 27. 08. 2013 година). При тези данни няма как да се приеме, че причинените с престъплението имуществени вреди не са възстановени. При изложените съображения ВКС намира, че визираните в искането за възобновяване на делото съществени нарушения на процесуалните правила не са налице, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в сила определение от 27 август 2013 година на Районен съд – гр. Никопол, постановено по нохд № 267/2013 година, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.